1500 евро бонус не успя да привлече лекари на гръцките острови

Месечният бонус от 1 500 евро за лекари, работещи на острови с по-малко от 4 000 жители, донесе нов оптимизъм за набирането на персонал на малките острови, но пропуските в националната здравна система (ESY) остават, пише To Vima.

Зад упорито незаетите длъжности, повтарящите се обяви за работа и напусканията на лекари се крие по-дълбок и по-нов проблем: жилищната криза в туристическите дестинации. Гърция разполага с лекари, но в много случаи не може да им гарантира основните нужди, като се започне от място за живеене.

Новият стимул изглежда е събудил интерес: първата обява за длъжности в първичната медицинска помощ на малките острови в рамките на програмата привлече 57 кандидатури за 42 лекарски длъжности в ESY.

Реакцията беше особено силна в места като Хидра, Порос и Спецес, където множество кандидати се състезаваха за едни и същи длъжности. Програмата обхваща 47 малки острова и се финансира чрез седемгодишно дарение в размер на 10,08 млн. евро от Филантропичната фондация „Стелиос“, насочено към укрепване на инфраструктурата на общественото здравеопазване. Но картината не е еднородна.

Въпреки финансовия стимул 13 здравни заведения не са получили нито една кандидатура, което представлява 16 свободни длъжности на острови като Агиос Ефстратиос, Псара, Фолегандрос, Агатониси, Нисирос (Мандраки), Куфонисия, Тимайна, Серифос, Тирасия, Кимолос, Кеа, Скирос (семейна медицина и радиология) и Алонисос. Данните сочат, че финансовият стимул работи, но не е достатъчен там, където изолираността, затрудненият транспорт и преди всичко високите разходи за живот отблъскват кандидатите.

Най-силен отклик имаше във 2-ри здравен регион: 49 кандидатури за 35 длъжности. В 5-ти здравен регион бяха подадени 7 кандидатури за 6 длъжности, а в 6-ти – само 1 кандидатура за 1 длъжност. Изводът е двоен: лекарите откликват, когато има стимули, но някои райони остават незаети дори и с допълнителното възнаграждение.

Мащабът на проблема стана ясен през януари 2026 г.,

когато Министерството на здравеопазването беше принудено да обяви повторно 95 длъжности за специалисти, които вече бяха останали незаети, повечето от които на острови, в планински райони или в отдалечени региони.

Проблемът не се ограничава до една или две специалности: само през 2026 г. бяха обявени 1 131 нови длъжности за специалисти в ЕСЗ, както и 441 постоянни длъжности за здравни центрове и многофункционални регионални клиники.

Постоянното повторно обявяване на длъжностите подсказва, че недостигът на персонал не е еднократен, а се е превърнал в постоянна характеристика.

Основната причина, която все по-често излиза на преден план, не е само заплатата, а невъзможността да се намери място за живеене. Гърция е създала нова абсурдна ситуация: държавата намира лекаря, но лекарят не може да си намери дом.

На популярните туристически острови разрастването на краткосрочните наеми драстично е намалило жилищата, достъпни за дългосрочно наемане. Новоназначен лекар може да бъде изпратен в една от най-известните дестинации в страната и все пак да не може да си позволи дори малък апартамент. За специалист от публичния сектор със специализирано обучение разходите за жилище могат да погълнат почти половината от дохода му.

В редица случаи лекарите приемат длъжността, преместват се на острова, а след това установяват, че не могат да си осигурят прилично жилище. Резултатът: напускания, нови свободни места, прехвърляне на лекари от други региони и допълнително натоварване на и без това претоварените здравни заведения. Проблемът не е само в това, че вече не могат да се намерят лекари, а в това, че те не могат да останат там, където са назначени.

Здравеопазването на островите не е въпрос само за постоянните жители; то има и туристическо измерение. През лятото населението на много райони се удвоява, а малките здравни заведения трябва да обслужват не само жителите, но и стотици хиляди посетители. Остров без лекар не е само социален проблем, а въпрос на обществена безопасност и доверие в туризма.

Настоящата политика разчита силно на субсидии и финансови стимули. Един различен подход би могъл да бъде изграждането на постоянна жилищна инфраструктура за медицинските работници. Груба оценка сочи, че 200 жилища с площ от 50 квадратни метра (общо 10 000 кв. м), при строителна стойност от около 1 700 евро на квадратен метър, биха изисквали приблизително 17 милиона евро – мрежа, която би могла да подкрепи стотици лекари в продължение на десетилетия.

Междувременно временните решения водят до постоянни разходи: ако всяка незаета длъжност създава около 50 000 евро годишно допълнителни разходи за премествания, покриване на спешни случаи и замествания, само 95-те незаети длъжности струват около 4,75 милиона евро годишно, или близо 20 милиона евро за четири години.

С други думи, къщата е траен актив, докато бонусът се изчерпва. Истинският въпрос не е колко още длъжности ще бъдат обявени, а дали страната може да предложи на лекарите, назначени там, където са най-необходими, най-основното нещо: дом, в който да живеят.