Труд
Автор:
Труд онлайн
Помпей е отворен прозорец към ежедневието на античността – прозорец, който никога не престава да изненадва. Всяко ново откритие разкрива повече за обичаите и личния живот на хората, които в един съдбоносен ден през 79 г. стават свидетели на яростното изригване на Везувий – събитие, сложило внезапен край на съществуването им. Две хилядолетия след катастрофата археолози откриха шкаф – останал непокътнат от момента на вулканичното изригване, – в който се съхранявали спомени от цял един живот. Принадлежности за разкрасяване, съд за аромати, огърлица с детски амулети и малко съкровище от 38 бронзови монети са сред предметите, които някой е прибрал в мебел в дом в Помпей, без никога повече да ги потърси. Вулканичното изригване погребва древния римски град, запазвайки цяла вселена от лични вещи и спомени – сякаш замръзнали във времето под пепелта, които сега отново излизат на бял свят, пише El Pais.
Съдбата на собствениците на този шкаф остава загадка. Ако са били в града, когато бедствието връхлита, те със сигурност са се опитали да избягат. А ако са успели да се спасят, никога не са се върнали на мястото, за да потърсят и приберат вещите си – за разлика от други, които са го направили. Скорошни разкопки показват, че някои от оцелелите са се връщали в Помпей, за да се опитат да извадят вещите си от руините.
В този *domus* – известен като „Домът на Корнелий Максим“, разположен на „Виа дел Абонданца“ (Via dell'Abbondanza), една от главните улици на древния римски град – предметите са останали точно там, където са били прибрани, в продължение на повече от двадесет века. Възможно е също така собствениците да са загинали по време на изригването, без да оставят наследници. Тацит отбелязва, че имуществото на такива жертви е било предвидено да се използва за възстановяването на Помпей – план, който в крайна сметка така и не се осъществява. Откриването на тези предмети предоставя на изследователите ценна възможност да придобият по-задълбочена представа за обичаите и материалната култура в Помпей преди изригването на Везувий – от навиците за лична хигиена и вярванията на жителите до икономическите дейности, с които са се занимавали.
Сред намерените артефакти има такива, които според археолозите са принадлежали на жена и са свързани с *mundus muliebris* – женската сфера в Древен Рим. Те включват принадлежности за разкрасяване и лична хигиена, бижута и инструменти за нанасяне на козметика, като например пинсети, съд за смесване на козметични средства, стъклено бурканче за балсами и съд за аромати, използван за изпълване на дома с приятни ухания. Открити са също бронзов светилник и няколко оловни теглилки – вероятно използвани при търговски сделки, – които са се съхранявали в малка дървена кутия, от която са останали само бегли следи.
Намерено е и малко кошче с 38 бронзови монети – своеобразно домакинско портмоне, което, както предполагат археолозите, вероятно е служело за покриване на ежедневни разходи. Тези пари са останали на мястото си, когато Везувий унищожава града, и така и не са били взети обратно.
Тази колекция от предмети за бита включва също съдове и съдове за готвене, изработени от бронз, стъкло и керамика. Макар да става въпрос за вещи от ежедневието, те може да са били натоварени и с лични спомени – както отбелязват учени от Археологическия парк „Помпей“ по повод малка стомна, украсена с мотиви, наподобяващи люспи на шишарка. Изследователите смятат, че поне един от тези предмети несъмнено е имал голяма сантиментална стойност. Става дума за огърлица, състояща се от най-малко двадесет и четири миниатюрни елемента, изработени от фаянс, кост, стъклена паста и планински кристал. Всеки от тях има малък отвор за окачване на верижка и изобразява различни сюжети – включително божества (като Бес – бог-покровител на дома, и Меркурий – римският бог на търговията), както и стъпала, ръце, шишарки и гроздове. Макар в миналото подобни предмети да са били възприемани като „магически“ – свързвани с заклинания и отвари, – в контекста на Помпей те се разглеждат като амулети, известни в Древен Рим като *crepundia*: предмети, наподобяващи дрънкалки, които са имали специфично духовно значение.
Децата са ги носели за защита, а също и за да се чува движението им. Възрастните също понякога ги пазели – често в малки кутийки или, както е в случая, в платнени торбички, скрити в шкафове – като спомени от детството си, подобно на това как днес някой би запазил стара снимка.
Археолозите отбелязват, че в древноримското общество придвижването е било често срещано явление във всички социални слоеве: от робите до заможните търговци – мнозина са живеели далеч от семействата си и родните си места. Така тези предмети...
Макар предметите, открити в Помпей, да не са в най-добро състояние, те все пак могат да предложат нови сведения за някогашните си притежатели и за ежедневието в града, унищожен от Везувий. „Помпей не е само място, съхранило велики произведения на изкуството; той е и място, където най-обикновените предмети ни връщат към човешкото измерение на миналото. Ценността на това откритие се състои във възможността различните следи от един живот – лични навици, труд и спомени – да бъдат разгледани като цяло. Макар да не можем със сигурност да възстановим самоличността на хората, живели в тази къща, тези фрагменти ни доближават до тяхното ежедневие“, отбелязва Габриел Цухтригел, директор на Археологическия парк.
Засега този етап от разкопките хвърля нова светлина върху жилището, в което е открит шкафът. Къщата – свързвана (макар и с известни резерви от страна на експертите) с човек на име Корнелий Максим въз основа на надписи, които вече не са видими – е проучена за първи път през 1912 г. Досега обаче изследванията не бяха излизали извън пределите на фасадата.
Въпреки че е разкрита само част от *domus*-а (жилището), са направени няколко забележителни находки. Сред тях са изящните стенописи в Четвъртия помпейски стил, украсявали помещението с шкафа – дело на художествена работилница от „Виа ди Кастричио“ (*Via di Castricio*). Те свидетелстват за определен жизнен стандарт, съответстващ на централното местоположение на къщата. Амулетът (*crepundia*), открит в Помпей. Археологически парк „Помпей“
Освен това, по време на вулканичното изригване в къщата са се извършвали ремонтни дейности, което означава, че тя вероятно не е била в най-доброто състояние за обитаване.
Отвъд величествените паметници и произведения на изкуството, това откритие ни позволява да надникнем в по-интимната, човешка страна на Помпей: свят на хора, които са използвали грим, грижели са се за външния си вид, ароматизирали са домовете си, работили са, спестявали са по някоя монета, ремонтирали са жилищата си и са пазели спомени от своето детство. Това е свят, замръзнал във времето през 79 г., когато Везувий погребва града.
