Учени откриха следа от изгубен свят отпреди 100 милиона години

Липсващо звено в геоложката история на Иран

Учени откриха доказателства за съществуването на непозната досега вулканична система, формирала се преди около 100 милиона години на територията на днешен Северозападен Иран. Това откритие разкрива липсваща глава от геоложката история на региона и предоставя нови насоки за разбирането на мощните тектонски сили, оформили древните океани и континенти. Планинските вериги съхраняват ценни свидетелства за далечното минало на Земята – следи от изчезнали океани, движение на континенти и геоложки процеси, които са променяли планетата в продължение на милиони години. Разчитането на тези данни обаче често е затруднено, тъй като последваща тектонска активност, ерозия и натрупване на седиментни пластове могат да скрият следите от много по-стари събития, пише Science Daily.

Международен екип, ръководен от Истанбулския технически университет (ITU), идентифицира останки от древна континентална магмена дъга, чието съществуване досега не е било известно. Системата, наречена „Азербайджанска континентална магмена дъга“, се е формирала през късната креда в район, който днес е част от зоната на сблъсък между Арабската и Евразийската тектонска плоча.

Изследването, публикувано в списание *Geoscience Frontiers*, показва, че вулканичната система е била активна преди около 101–97 милиона години – период, през който древният океан Неотетис е претърпял значителни геоложки промени. С течение на времето тектонски деформации, ерозия, засипване със седименти и по-късен епизод на вулканична активност през еоцена са прикрили голяма част от доказателствата за нейното съществуване.

Древни скали разкриват изгубена вулканична система

За да възстановят тази пренебрегвана глава от историята на Земята, изследователите са проучили вулканични и плутонични скали, събрани от различни места в Северозападен Иран. Значителна част от проучването е съсредоточена върху геоложки формации по протежение на разломната зона Сиах Чешме – Хой – Мишо – Табриз. Екипът е приложил няколко съвременни метода, за да определи времето на формиране на скалите и произхода на изходния материал. Сред тях са U-Pb (уран-оловно) датиране на циркони за определяне на възрастта, анализ на хафниеви (Hf) изотопи за установяване на източниците, както и геохимичен анализ на скалния състав.

Получените резултати разкриват характеристики, типични за магматизъм в континентална дъга – геоложки процес, който възниква, когато една тектонска плоча се подпъхва под друга. Това води до образуването на магма, която може да се издигне през покриващата я континентална кора. Д-р Али Мохамади, авторът за кореспонденция на изследването от Истанбулския технически университет, обяснява:

„Това проучване показва, че магматичната история на Северозападен Иран е по-сложна, отколкото се смяташе досега. Чрез съчетаване на геохроноложки, изотопни и геохимични данни идентифицирахме континентална дъга от късната креда, която впоследствие е била скрита от по-късни тектонски процеси.“

Предишните възстановки на древната магматична активност в Иран се фокусираха главно върху две големи геоложки структури: магматичната дъга Санандадж-Сирджан и магматичната дъга Урмия-Дохтар.

Новооткритата континентална магматична дъга „Азербайджан“ добавя още един важен елемент към тази история. Откритието подсказва, че през късната креда в Северозападен Иран е протичал отделен епизод на активност на континентална дъга, което разширява разбирането на учените за развитието на региона.

Резултатите също така сочат към потенциално важна роля на разлома Сиах Чешме-Хой-Мишо-Табриз. Изследователите предполагат, че този разлом може да бележи значима тектонска граница, свързана с промени в древната океанска система Неотетис.

Тези промени вероятно включват т.нар. „отстъпване на плочата“ (slab rollback) – процес, при който потъваща тектонска плоча се измества назад, докато навлиза в земните недра, както и миграция на вулканични дъги към нови местоположения. Подобни движения биха могли да обяснят защо този конкретен епизод на магмообразуване е продължил сравнително кратко време.

Нови следи за изчезването на древен океан

Отвъд границите на Иран, това откритие предлага по-общ урок за това как геоложката история на Земята може да остане скрита в продължение на огромни периоди от време.

Древните магматични дъги невинаги се запазват като непрекъснати и лесно разпознаваеми структури. Тектонските движения могат да ги разпокъсат, ерозията – да премахне оголените скали, а натрупването на седименти – да погребе останките им. Последваща вулканична активност може допълнително да усложни геоложкия летопис, правейки идентифицирането на по-старите системи особено трудно. Чрез разпознаването на оцелелите фрагменти от тези древни структури учените могат по-добре да възстановят как тектонските плочи са се подпъхвали една под друга, как са се измествали вулканичните дъги, как е нараствала континенталната кора и как някога обширни океани в крайна сметка са се затворили.

Азербайджанската континентална магмена дъга предоставя нови доказателства за разбирането на еволюцията на северозападен Иран и по-широкия регион на Неотетис през късната креда. Древният океан Неотетис е изиграл ключова роля в геоложкото развитие на Източното Средиземноморие, Близкия изток и Западна Азия. Неговото окончателно изчезване е допринесло за оформянето на съвременните ландшафти в тези региони.

Разкривайки вулканична система, която до голяма степен е била заличена от геоложките летописи, изследователите добавиха още един елемент към сложната история за това как континентите и океаните на Земята са еволюирали в продължение на милиони години.