Труд
Автор:
Труд онлайн
Думата „maxxing“ беше обявена за дума на годината за 2026 г. от Dictionary.com, благодарение на популярността си онлайн. Тя произхожда от онлайн общности и има много вариации, като например „looksmaxxing“ и „vibemaxxing“. Обикновено се отнася до „максимизиране“ на нещо – тоест, ако се отпускате, го правите с пълна сила, ако работите, давате всичко от себе си и т.н.
„Maxxing“ не е нова концепция. Играчите на „Dungeons and Dragons“ от години „мин-максимизират“ характеристиките на своите герои; Уил Смит „максимизираше“ и „се отпускаше“ през 90-те; още през 40-те години терминът се използваше в теорията на игрите.
Но през последните няколко години, с оптимизирането на всички аспекти от нашия живот, тази наставка стана неизбежна. Ние „персоналитимаксираме“, за да очароваме събратята си, и „сънмаксираме“, за да си осигурим възможно най-добрата почивка; Пентагонът се хвали с „леталностамаксиране“, пише The Guardian.
За да изберат думата на годината, екипът на Dictionary.com проучва тенденциите в търсенето, социалните медии и новините, „а след това си задаваме въпроса какво разказва най-впечатляващата история на годината“, казва Стив Джонсън, директор по лексикография в Dictionary Media Group. „Тази година „maxxing“ се открои, защото наистина е свързано с толкова много различни аспекти от живота. Хората правят „proteinmaxxing“ на закуската си, „tokenmaxxing“ при използването на изкуствен интелект по време на работния ден и „cozymaxxing“ в петък вечер.“
Макар „maxxing“ да съществува в различни форми от десетилетия, именно феноменът „looksmaxxing“ – поставянето на външния вид над всички други приоритети и полагането на изключителни усилия за подобряването му – е това, което подхрани неотдавнашния ръст в употребата на думата. Форумът 4chan е отговорен за огромна част от съвременния сленг, според лингвиста Адам Алексич, а „looksmaxxing“ има корени в онлайн общностите на „incel“, които го използват.
Но суфиксът е излязъл от сянката на 4chan. Като заместник-главен редактор на „Among the New Words“ – списание, което проследява нововъзникващите термини в тримесечно издание – лингвистката Кели Райт и нейните колеги са документирали примери за употребата на термина от 1990 г. насам, когато той се е появил в контекста на D&D, през публикации в 4chan, свързани с „looksmaxxing“, през 2010-те години, до дискусии в YouTube за „vibemaxxing“ („добавям към енергията си“) и публикации в Substack за „vocabularymaxxing“ („защото има мисли, които ще ти хрумнат само ако имаш думите за тях“) през 2025 г. Райт счита думата за особено творческа – тя може да „се приложи към всичко“. Данните от Dictionary.com потвърждават това: към август 2026 г. тя се използваше 19 пъти по-често в дигиталните медии в сравнение със средната си месечна честота през 2025 г.
А в наши дни тя казва много повече за нашата, подхранвана от социалните медии, мания за оптимизация, отколкото за „инцелството“. „Ако има аспект от живота, който може да бъде подобрен, вероятно може да бъде „максимизиран““, пише Дженифър Донели, изследователка в Университета по медицина и здравни науки RCSI, в The Conversation.
Това носи рискове, пише тя, тъй като подсказва, че има някакъв краен етап в процеса на подобрение. „Но здравето, благосъстоянието, социалните взаимоотношения и навиците в начина на живот не са нещо, което наистина можем да завършим“, а „максимирането“ може да подхранва „постоянно самонаблюдение, самокритика и стремеж към идеализирано „оптимално“ Аз“.
Всъщност тази обсесия се проявява и в двете части на думите, които използваме: термините, добавени наскоро в речника, включват „префикси, които означават „много повече“ – като „хипер“, „ултра“ и „супер““, казва Джонсън.
Суфиксът има предимството, че е „безкрайно адаптируем, но незабавно разпознаваем“, пише в имейл Дария Бахтина, лектор в катедрата по лингвистика на UCLA. „Можеш да приложиш този модел към практически всичко, като в същото време звучиш така, сякаш участваш в конкретен езиков и културен момент.“ Да кажеш, че правиш „протеинмаксинг“, звучи много по-готино, отколкото просто да кажеш, че ядеш повече протеини. Популярността му може също така, отчасти, просто да е свързана с неговото звучене. „Звуковата структура на една дума ни казва много“, казва Райт, „а максимализмът е на мода.“ Подобна поредица от звуци – „maxx“ – „може би беше малко подготвена да бъде възприета“.
Бахтина и Джонсън са съгласни, че е малко вероятно повечето хора, които използват „maxxing“, да мислят за някакви връзки с инсел движението. Все пак Бахтина се чуди дали постоянното му използване може да допринесе за извеждането на произхода му в мейнстрийма. „Някой се натъква на „pheromone-maxxing“ или някаква друга, уж досадна, но невинна версия“, пише тя, „и изведнъж се появява лингвистична следа, водеща към много по-широка идеологическа екосистема.“
Можем ли да очакваме „maxxing“ да се задържи като суфикс – ще има ли издръжливостта на „-gate“, което обозначава скандал още от времето на „Уотъргейт“, или ще последва съдбата на „-licious“, което се простираше от дъвката „Bubblicious“ до „Bootylicious“ на Destiny’s Child, но, както отбелязва Джонсън, до голяма степен е изчезнало?
Трудно е да се предскаже, казват лингвистите. Щом един сленгов термин намери място в мейнстрийма, често губи престижа си. Но „не мисля, че ще изчезне“, казва Райт. Не само младите оптимизатори са го приели: „Хората на средна възраст наистина обичат тази дума. Корпоративните марки обичат тази дума. Така че тя ще има известна устойчивост.“
