Труд
Автор:
Труд онлайн
Гърция и Турция влязоха в спор относно споразумението за морските граници между Анкара и Триполи по време на дебат в Съвета за сигурност на ООН, посветен на морската сигурност, който се проведе в четвъртък, пише електронното издание на в. Kathimerini. Откритият дебат, озаглавен „Новъзникващи технологии и морска сигурност: последици за мира и сигурността“, се състоя по време на гръцкото председателство на Съвета за сигурност и бе едно от ключовите събития през октомври.
Турският посланик в ООН Ахмет Йълдъз отговори на гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис, който определи меморандума между Турция и Либия като сериозно нарушение на основните принципи на международното морско право.
Йълдъз заяви, че Съветът за сигурност не е съдебен орган, натоварен със задачата да определя морските зони, като добави, че картите могат да илюстрират конкуриращи се претенции, но не могат да определят тяхната правна валидност. Той защити споразумението, посочвайки, че то е в сила от 2019 г., и подчерта, че скорошно решение на парламента в Либия за ратифициране на сделката от 2019 г. показва наличието на вътрешна подкрепа за нея.
Той също така изтъкна, че споразумението нито определя, нито предрешава правата на държави, които не са страни по него. По думите му Турция не оспорва съществуването, населението или суверенитета на гръцките острови, но правният въпрос се отнася до тежестта, която те следва да имат при разграничаването на застъпващи се морски претенции. Позовавайки се на международната съдебна практика, Йълдъз заяви, че островите не получават автоматично „пълно действие“ (full effect) при морското разграничаване. Той отбеляза също, че Турция не е страна по Конвенцията на ООН по морско право, и повтори предложението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за свикване на конференция за Източното Средиземноморие, която да разгледа и правата на кипърските турци, както и на самопровъзгласилата се Турска република Северен Кипър – държавно образувание, признато единствено от Турция.
Постоянният представител на Гърция в ООН Аглая Балта отхвърли аргументите на Анкара, като препотвърди позицията на Атина, че меморандумът между Турция и Либия е несъвместим както с географските реалности, така и с международното право. Тя заяви, че ратифицирането на споразумението от Камарата на представителите на Либия не може да промени неговия правен статут – който според Гърция е „нищожен и невалиден“ – и следователно то не поражда никакви правни последици. Тя също така подчерта, че географията не може да бъде променена и че споразумение между две държави не може да накърнява суверенните права на трета страна.
Балта обвини Турция, че се стреми да прилага международното право избирателно, за да прокарва своите едностранни претенции, като посочи споразуменията на Гърция за морско разграничаване с Италия и Египет като примери за собствения подход на Гърция.
В отговор на възраженията на Турция срещу обсъждането на морските граници в Съвета за сигурност, тя изтъкна, че зачитането на морското право е от ключово значение за морската сигурност, а потвърждаването на правилата, регулиращи световния океан, попада изцяло в обхвата на мандата на Съвета.
Йълдъз отново взе думата, като подчерта необходимостта от съдържателни преговори и изрази надежда, че те ще започнат възможно най-скоро.
В заключителните си думи Балта заяви, че Гърция последователно се стреми към добросъседски отношения с Турция, основани на взаимно уважение, международното право и принципите на Устава на ООН. Тя потвърди ангажимента на Атина към диалога и мирното уреждане на спорове, като същевременно подчерта, че смислените преговори изискват зачитане на международното право, суверенитета и суверенните права.
