Археолози откриха най-старото жилище в Западното полукълбо на 13 800 години

 Комплексът в Shég’ Xdaltth’í’ представлява най-ранния възможен пример 

Археолози разкриха нещо повече от просто място за спирка по време на лов, разположено точно на изток от Беринговия сухоземен мост. Нещо много повече. Екип, извършващ разкопки в Shég’ Xdaltth’í’ – на територията на днешна Аляска, на около 34 мили (ок. 55 км) югоизточно от Феърбанкс – откри най-ранните известни следи от присъствие на хора от културния комплекс „Ненана“ (Nenana Complex) на изток от Беринговия сухоземен мост. Това не са най-старите археологически доказателства за присъствие на хора в Западното полукълбо, но може би е най-старото място, на което хората действително са се установили за по-дълго. Откритието донесе и любопитни сведения, свързани с опитомените кучета.

В ново проучване, публикувано в списание Science Advances, авторите датират този ранен базов лагер къмпреди 13 800 години, когато е бил обитаван от хора от късния плейстоцен в Аляска.

Въпреки че изследователите смятат, че разселването на хората през Беринговия сухоземен мост е допринесло за заселването на двете Америки, археологическите данни за този регион все още не са напълно ясни. Една от причините е, че повечето известни обекти в Берингия представляват разпръснати останки от малки, сезонни ловни лагери. Обектът Shég’ Xdaltth’í’ във вътрешността на Аляска – име, което се превежда като „Те бяха там“ – предоставя рядка възможност за по-задълбочено проучване. Авторите на изследването отбелязват, че най-старият пласт от културни останки включва „уникални двулицеви каменни оръдия с дръжки, инструменти от кост, разнообразни животински останки и добре запазени зони, свързани с конкретни дейности – находки, които нямат аналог за този период в Берингия“. Всички тези открития може да се окажат част от едно наистина историческо постижение, пише Popular Mechanics.

 „Комплексът в Shég’ Xdaltth’í’ представлява най-ранния възможен пример за жилищна структура в Северна Америка“, пишат авторите. „Древните обитатели на Аляска са познавали отлично заобикалящата ги среда.“

Макар че обектът Shég’ Xdaltth’í’ се проучва вече повече от десетилетие, експертите не са очаквали да открият десетки хиляди артефакти. Но точно това откриха те – находки, включващи каменни сечива, костени игли и висулка от рог, както и огнище, малка яма и следа в почвата, обозначаваща мястото, където някога е стоял дървен стълб – вероятно останки от навес или примитивна палатка. Наблизо екипът разкри и земна пещ, пълна с дървени въглища и животински кости; тя вероятно е служела за бавно готвене на месо за голяма семейна група.

Ловните лагери не са рядкост в този регион, но тук става въпрос за нещо много повече – доказателство, че хората са се „установявали“ на място, към което са се връщали периодично в продължение на около 1000 години. „Очаквах да намерим ловни оръдия и отпадъци от изработването на каменни сечива около едно или две огнища, но нямах представа, че ще попаднем на основен лагер с десетки хиляди артефакти“, споделя пред Live Science Кели Граф, водещ автор на изследването и археолог в Канзаския университет. „Беше пълна изненада.“

Според най-новите археологически и генетични проучвания, предците на днешните коренни жители на Америка са навлезли на континента преди около 21 000 години. Следователно откриването на обитавано място в Източна Берингия – аляската част от земната маса, свързваща Североизточна Азия и Северозападна Северна Америка по време на последния ледников период – което показва културни връзки както на запад, така и на юг, напълно се вписва в тази картина.

Връзките на запад личат в самия камък и неговия произход. Екипът посочва, че обсидиановите артефакти съвпадат с геоложки „отпечатък“, характерен за район на стотици мили на северозапад; това означава, че хората са пренесли вулканичната скала на огромно разстояние до това място. От друга страна, двустранно обработените каменни сечива (бифаси) са изработени от риолит и базалт във формата на ромб – специфична форма, характерна за Централна Аляска, но същевременно силно наподобяваща инструменти от обекти, намиращи се далеч на запад в Берингия, в днешна Северна Сибир.

Налице са и находки, които сочат към юг. Осем фрагмента от костени игли свързват лагера с обекти, разположени по-на юг в Северна Америка – местата, където досега бяха откривани единствените други игли с ухо. Това прави иглите от Shég’ Xdaltth’í’ най-старите, откривани някога в Западното полукълбо. Висулката от рог, която има пробит отвор в единия край и заострен връх в другия, също наподобява лични украшения, намирани на други места в Северна Америка.