45 лв. повече за храна и алкохол на месец

30 на сто от всички разходи на българите са за прехрана

Парите за плащане на битови сметки и поддържане на дома се увеличиха с 16,7%

Пестим от пари за здраве и дрехи

Месечните разходите на човек за храна, алкохол и цигари нараснаха средно с 45 лв. за година, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). През второто тримесечие на годината средно по 317 лв. на човек на месеца са разходите само за храна. Като добавим алкохола и цигарите, се оказва че разходите само за това, което слагаме на трапезата, са 360 лв. на човек и нарастват с 14,5 на сто за година.

Увеличението на разходите за храна изпреварва ръста на доходите. Така прехраната тежи все повече на домакинските бюджети. За семейство от трима души - двама родители и дете, разходите само за храна, алкохол и цигари са средно 1080 лв. на месец. Това е повече от сегашната минимална заплата и то преди плащането на данъци и осигуровки. Минималната заплата сега е 1077 лв., но след облагане чистата сума за получаване е 835 лв. Това означава, че ако двамата родители работят на минимална заплата, сред разходите за храна на семейството остават 590 лв. на месец, които трябва да стигнат за плащане на сметки за ток, вода и отопление през зимата, за телефон и телевизия, за лекарства, транспорт, дрехи и т. н.

За храна отиват малко над 30 на сто от всички разходи на домакинствата, показват данните на НСИ. Като през последната година делът на разходите за храна леко нараства. Храната плюс алкохола и цигарите формират 34,2% от всички разходи на домакинствата.

Второто най-голямо перо в разходите на семействата са парите за жилището (за вода, ток, отопление, обзавеждане и поддържане на дома). В рамките на година тези разходи нарастват с 16,7% и за семейство от трима човека достигат средно над 460 лв. на месец. Увеличението на разходите на семейството за дома е с 66 лв. спрямо миналата година, и както и разходите за прехрана, изпреварва ръста на доходите.

Затова на домакинствата се налага да свиват някои разходи, за да закърпят семейния бюджет. Любопитно е, че намаляват разходите на българите за дрехи, обувки и за здравеопазване. От една страна все повече хора носят по-дълго време старите си дрехи, купуват дрехи втора ръка или поръчват облекло и обувки от китайски онлайн платформи, където цените са по-ниски. Така разходите за дрехи и обувки на човек на месец са средно 37,60 лв., показват данните на НСИ. Китайските платформи за онлайн търговия оказват влияние на пазара на дрехи и обувки в цяла Европа. Производители и търговци на дрехи от страни от Западна Европа се оплакват от евтиния внос на китайски дрехи и въпреки коментарите от тяхна страна, че дрехите от Китай са по-некачествени, все повече хора ги купуват. Тази тенденция удря и българските производители на облекло, които работят предимно на ишлеме, и оборотите им намаляват.

Разходите за здравеопазване на човек намаляват средно със 7,9% за година, показват данните на НСИ. Тъй като лекарските прегледи и лекарствата не са по-евтини, а и хората не са спрели да боледуват, явно по-рядко търсят мнението на доктор и ограничават покупките на лекарства. Но самолечението, за да бъдат спестени пари, може да има негативни последици.

Данните на НСИ показват, че разходите на човек за свободно време, култура и образование са нараснали с близо 20 на сто средно до 68 лв. на човек на месец. А парите, които хората внасят на влог, са се увеличили с 63 на сто до средно над 150 лв. на човек на месец. Но това са средни данни. Повечето от хората в страната не спестяват пари, а и не правят големи разходи за свободното си време. Но явно някои хора спестяват все по-големи суми и харчат повече пари за забавление. Това се потвърждава и от данните на БНБ, според които най-голямо увеличение има при депозитите със суми между 500 хил. лв. и 1 млн. лв., както и при влоговете на граждани с над 1 млн. лв. в тях.

Слагаме повече зеленчуци на трапезата

Ядем повече хляб, ограничаваме сиренето

Намалява консумацията на захар

Нараства потреблението на хляб, но ядем по-малко сирене.

С увеличението на доходите на хората през годините се променя и храната на трапезата, като нараства консумацията на месо, плодове и зеленчуци. Но през последните 12 месеца има и друга тенденция - нараснало е потреблението на хляб, показват данни на НСИ към края на месец юни.

Традиционно през последните години консумацията на хляб намаляваше, за сметка на месото, млечните продукти и зеленчуците. Но през второто тримесечие на годината тази тенденция се обръща и хората започват да ядат повече хляб. Същевременно потреблението на сирене намалява. Данните показват, че за някои хора цените на храните, и особено на сиренето, са твърде високи и затова ядат повече хляб. Но същевременно други хора, чиито доходи нарастват по-бързо, ядат повече месо и зеленчуци.

Затова средните данни на НСИ за второто тримесечие на годината показват, че най-голямо е увеличението спрямо същия период на миналата година в потреблението на зеленчуци - от 20,2 кг на 21 кг на човек. Средното потреблението на човек на месо за три месеца е нараснало от 10,1 кг на 10,7 кг, на плодове - от 12 кг на 12,4 кг, а на кисело мляко - от 7,2 кг на 7,6 килограма. Намаление има при потреблението на сирене - от 2,9 кг на 2,7 кг на човек за три месеца, и на олио - от 2,5 на 2,3 литра. Без промяна остава потреблението на колбаси и картофи.

Живеем с 1200 лв. на месец

Всеки трети лев в семействата е от държавната хазна

Доходите от заплати с 16,7% нагоре

Поскъпнали са голяма част от услугите в страната.

Близо всеки трети лев в семейните бюджети идва от държавната хазна, показват данни на НСИ.

Пенсиите формират 28,3% от доходите на домакинствата. Като добавим и изплащаните обезщетения за безработица, семейните добавки за деца и другите обезщетения и социални помощи се оказва, че близо 30% от доходите на семействата идват от държавния бюджет.

Средният доход на човек на месец е близо 1207 лв. и за година нараства с 12,6%, показват данни на НСИ за второто тримесечие на годината. Най-много пари в семействата идват от заплати, които формират над 58% от всичките им доходи. Парите от заплати за година са нараснали с 16,7%, като именно трудовите възнаграждения имат основна роля за ръста на доходите.

Второто най-голямо перо в парите на домакинствата са пенсиите, като доходите от пенсии средно на човек са нараснали с 9,4%. Увеличението на пенсиите в рамките на година е по-голямо. Но броят на пенсионерите намалява и затова делът на пенсиите в общите доходи на домакинствата също намалява.

Значително нарастват доходите на хората от самостоятелна заетост. Това означава, че или все повече хора работят за себе си, а не при работодател, или значително са вдигнали цените на различни видове услуги и ремонтни дейности и то още преди влизането ни в еврозоната. Поскъпването на услугите позволява на хората, които ги извършват, да реализират по-високи доходи, но същевременно товари бюджета на останалите.

Над 7000 лв. изкарват 92 хил. души

Над 515 хил. човека работят за под 933 лв.

2,45 млн. са на трудов договор

Над половин милион човека в страната за месец са изкарали под 933 лв. от трудови договори.

Над 515 хил. човека имат доходи от трудови договори в размер под 933 лв., показват данни на Националната агенция за приходи за месец юни. Тези хора са изкарали по-малко от минималната заплата за страната, която е в размер на 1077 лв. Явно това са хора, които не са на пълен работен ден или по една или друга причина не са работили през целия месец.

Други близо 400 хил. човека през юни имат доходи от заплати между 933 лв. и 1077 лв. включително. Така общо над 911 хил. човека през юни са изкарали от трудови договори или минималната заплата, или допи по-малка сума, показват данните на НАП. Това са над 37 на сто от всички работещи хора на трудов договор. Разбира се, част от тези хора може да са изкарали повече пари, но са получили част от доходите си на ръка, без за тях да бъдат платени данъци и осигуровки.

През юни над 2,45 млн. човека са работили на трудов договор, показват данните на НАП. От тях 92 472 човека са с официални трудови доходи в размер над 7 хил. лв. на месец. Хората с такива доходи бързо нарастват. В началото на 2023 г. само 54 811 човека са можели да се похвалят, че имат заплата над 7000 лв. Такива заплати взимат хора на ръководни позиции във фирми, депутатите и много от работещите в сферата на информационните технологии.