Доц. Васил Велчев: И гастрит вдига кръвното

„Труд“, Дружеството на кардиолозите в България, по кардиохирургия и по интервенционална кардилогия организират под патронажа на председателя на 43-тото Народно събрание г-жа Цецка Цачева дебат на тема „Възможности за по-ефективно лечение на сърдечносъдовите заболявания“. Той ще се проведе на 16 февруари, а в същия ден с „Труд“ безплатно ще се разпространи специализираното издание „Как да пазим сърцето си“.

Днес съвети за читателите ни дава доц. Васил Велчев, председател на Дружеството на кардиолозите в България.

- Доц. Велчев, българинът знае, че трябва да живее здравословно, да следи артериалното налягане и холестерола, за да пази сърцето си. За какво още трябва да внимава?

- При сърдечносъдовите заболявания се наблюдава голяма наследственост. Затова най-напред човек трябва да научи от какво са боледували баба му, дядо му, майка му и баща му. Следващата стъпка е да полага усилия да води пълноценен живот, с достатъчна физическа активност, да следи кръвното си и да знае колко е холестеролът му. Човекът обаче не е сбор от системи, а едно цяло. Т.е. системите са взаимнозависими и ако една от тях бъде поразена, може да увреди следваща. Затова понякога оплакванията от сърдечносъдовата система са резултат от недобре лекуван гастрит. По тези причини хората не трябва да се самолекуват, тъй като не могат да си поставят правилната диагноза. Още нещо: сърдечносъдовите заболявания са тясно свързани с диабета. Той силно ускорява „износването“ на съдовете и води до доста злокачествено протичане на атеросклерозата (б. р. - натрупване на плаки по вътрешните стени на съда). Това е обяснението, че пациентите със захарна болест имат сърдечносъдови оплаквания, а диабетът е „убиец №1“ в кардиологията.

- Достатъчно добре уредена ли е терапията на българите с болни сърца?

- Да, те имат достъп до всички видове лечения с изключение на последните и най-нови „моди“. Но ограничението не е в доставянето им, а в реимбурсирането (т. е. в поемането на стойността им от НЗОК) на медикаментите. Ако трябва да обобщим обаче, днес българите се лекуват като средния европеец.

- С трите научни кардиодружества организираме дебат в парламента за по-добра терапия на сърдечносъдовите заболявания. Какво трябва да чуят управляващите?

- Че със застаряването на населението разходите за кардиологията ще нарастват. Обратното не е реалистично.

- Как гледате на идеята НЗОК да плаща за заболяване, а не за медикаменти?

- С умерена предпазливост, тъй като всяко добро решение може да бъде свързано с нежелани последици, ако не е подплътено с механизми за регулация, контрол, оценка на ефекта. Не мога да си представя как ще се отрази върху лечението на пациентите. За съжаление у нас се работи на парче – финансирането винаги е на преминал пациент, при джипитата се плаща на всеки записан в листата им. А оценката на качеството може би е най-трудният процес в медицината изобщо. Аз не съм оптимист, че ще направим прогрес в това отношение.

- Кога очаквате у нас да се извършва истински контрол, че да изчезнат статистики като тази, че всяка пета инвазивна клиника изследва пациенти със здрави съдове, за да източва НЗОК?

- По принцип ние никога не знаем 100% какъв ще бъде резултатът от изследването. От друга страна – докато има финансов стимул (да преминават колкото се може повече пациенти, което носи на болницата повече пари), винаги ще има съмнение, че се изкривяват индикациите за извършването на диагностика. Не съм оптимист, че и по този проблем в скоро време ще имаме решение, най-малкото защото темпото, с което се строят нови болници в България, не намалява. Т.е. и в бъдеще ще има сериозен натиск върху увеличаване на пациентите. А ако управляващите гледат на промените като на един дълъг „маратон“, а не като на „спринт“, би трябвало да започнат реформите с много сериозни регистри за качеството на лечение. Те ще позволят да се разграничи работата на инвазивните лаборатории и след година-две тези, които са далеч от критериите за извършването на интервенции, да се анализират отделно. Да се потърсят причините защо това е така и ако се окаже, че в тях се извършват процедури, които не са в съответствие с добрата медицинска практика, да им се наложи не само наказание, но и да се осигури положителен стимул самите катетеризационни лаборатория да се борят с негативните тенденции. Вариантът, в който пъдарят с пръчката отива при лошите кардиолози и ги наказва, няма да сработи. Като цяло при нас липсва ефективен регулаторен орган. А от друга страна, както казахме, има много силен стимул да се работи за висок оборот.

- Така ли е и при колегите ви от ЕС?

- Германците също имат проблем с разхода за извършените процедури и то при тях мащабът е огромен.

- Но там цената на стентовете е два пъти по-ниска и не само защото пазарът е от 80 милиона души...

- Големият пазар е мантра, която в годините не спира да се повтаря. Дори и да има такава връзка, тя не е съвсем пряка. Ако има вариант да се направи централен търг за стентове, но да се избегнат проблемите от миналото когато, ако фирма обжалва, спира доставките за цялата България, може би това е решение на проблема. Днес обаче, тъй като всяка болница си поръчва консумативите, едни и същи се купуват на различни цени. А ако НЗОК е спестила пари от тези търгове, ние не разбрахме къде са отишли... Т.е. не видяхме ефекта от тази икономия.