Президентската игра на тронове в САЩ

ЕДУАРД ЛЮС
в. “Файненшъл таймс”

Кланът Клинтън срещу клана Буш - най-династичното състезание в американската история

В ранните години на съществуването си САЩ са били залети от слухове за заговори за налагане на монархия. За щастие Джордж Вашингтон се оказал президент, който разбирал силата на историческия прецедент. Той първо свалил генералската униформа, а след това предал властта след втория си мандат. И така подпечатал легитимността на най-дълго издържалата до момента република в света.

Повече от 200 години по-късно САЩ се стягат за най-династичното състезание в историята си. Шансовете Хилъри Клинтън или Джеб Буш да стане 45-и US президент са големи. Днешният изборен процес е далеч по-демократичен от този по времето на Вашингтон, но въпреки това има основание за притеснения, че Америка все по-малко прилича на република.

Особеното на „играта на тронове“ на изборите през 2016 г. ще е, че Клинтън и Буш са с най-добри възможности да спечелят номинациите на партиите си. Хилъри има доста повече опит от който и да е потенциален свой съперник, а те няма да са много. Като бивш държавен секретар и двукратно избиран сенатор, тя би била един от президентите, които при встъпването им в длъжност са най-добре подготвените във външнополитически план. Само Джордж Буш-старши, който преди да влезе в Овалния кабинет бе директор на ЦРУ и вицепрезидент, е бил по-добре подготвен.

Много избиратели се страхуват, че предстоящите първични избори на Демократическата партия ще са просто коронация на Клинтън. Може и така да е, но тя си я заслужава.

Много по-оспорвана битка, в която шансовете да спечели са по-малки от тези на Хилъри, чака Джеб Буш. Републиканците обаче накрая винаги загърбват неоконсерваторите и се уповават на традиционната си върхушка, към която той принадлежи – както бе с Мит Ромни през 2012 г., с Джон Маккейн през 2008 г., с брата на Джеб – Джордж Буш-младши, през 2000 г.

Буш бе губернатор на Флорида два мандата (от 1999 до 2007 г.). Освен това е републиканецът, който има най-големи шансове да привлече на своя страна разочаровани избиратели на демократите.

Има обаче нещо дълбоко обезпокояващо в перспективата за още едно президентство на фамилията Клинтън или династията Буш. Ако някой от двамата спечели догодина, в края на евентуалния му втори мандат през 2025 г. ще излезе, че през 36 от общо 44 години дотогава в Белия дом е имало президент или с фамилията Клинтън, или с фамлията Буш. Има наследствени автокрации с по-добро кръвообращение от това, което ни чака. А да не забравяме, че дъщерята на Хилъри и Бил Клинтън – Челси, не крие политическите си амбиции.

Синът на Джеб – Джордж Прескът Буш, миналата година бе избран за поземлен комисар в Тексас, което е трамплин за по-висока позиция на федерално ниво. Второто му име е наследство от прапрадядо му, който е бил сенатор, а първото – от дядо му и чичо му, които бяха президенти.

Друг необичаен аспект в играта Буш - Клинтън е, че тя е нещо ново за президентската демокрация в САЩ. Сред бащите основатели само Джон Адамс – вторият президент на САЩ, е имал наследник, който е кандидатствал за най-висшия пост – Джон Куинси Адамс, който е бил 6-ият US президент. Нито Джордж Вашингтон, нито Томас Джеферсън, нито Джеймс Медисън са били последвани от свои роднини. Сред онези, които са носили една и съща фамилия, е Франклин Делано Рузвелт (32-ри президент) – втори братовчед на Теодор Рузвелт (26-и), но двамата са се срещали само няколко пъти през живота си. Освен това президентстванията им са разделени от повече от 20 години във времето.

САЩ се радват на уважение по света заради факта, че често избират за свои президенти хора от бедно потекло. Не е далеч от истината митът, че най-великият американски президент – Ейбрахам Линкълн, е отрасъл в дървена колиба. А той не е бил наследен от роднина. Президенти като Дуайт Айзенхауер, Ричард Никсън, Роналд Рейгън и Барак Обама също са се издигнали от по-ниските нива на обществото.

Бил Клинтън също. Но при него има разлика. Защото във времена на растящо социално неравенство тези, които просперират в САЩ, са децата на онези, които са разчитали само на собствените си способности, за да се издигнат. Те получават всякакви предимства за образованието и оформянето си като политици. Този вид династичност е за предпочитане пред мързеливата аристокрация, толкова омразна по времето на Вашингтон.

В един аспект обаче меритокрацията (б.р.- от латински и старогръцки - управление на способните) може да е по-вредна – онези, които вярват, че са успели само благодарение на собствените си възможности, често са лишени от самокритичност и това ги прави слепи за мнението на хората наоколо.

Затова, ако изборите през 2016 г. наистина се окажат състезание Клинтън - Буш, не бива да очакваме висока избирателна активност.