Въпросът за световния ред според Хенри Кисинджър

Луксозното издание на „Световен ред” е вече на пазара под логото на Книгоиздателска къща „ТРУД”

В своята нова книга бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър преразглежда концепцията за понятието „световен ред”, като подробно разказва за установяването на нова държавна система и предупреждава, че стабилният баланс на силите днес има също толкова важно значение, както и във времето след Вестфалския мирен договор, с който се финализира Трийсетгодишната война през ХVІІ век и чрез който се уреждат отношенията между европейските държави.

Мирът във Вестфалия и понятието „световен ред” днес

Всъщност, пише Кисинджър, глобален „световен ред“ никога не е съществувал. Това, което минава за ред в наши дни, е обмисляно в Западна Европа преди четири столетия на мирната конференция в германския район Вестфалия, провеждана без участието или дори без знанието на повечето континенти или цивилизации. Вестфалският мир отразява реалното приспособяване към действителността, а не някакъв изключителен морален импулс. Той свързва система от независими държави, въздържащи се от намеса във вътрешните работи една на друга и взаимно контролиращи амбициите си, чрез общо равновесие на силите.
В онова време идеята за световен ред е била прилагана в тогава известните на държавниците географски граници, като такава схема е прилагана във всички региони. Измежду многото региони между Европа и Китай изпъква различната ислямска универсална концепция за света и нейната собствена визия за единствено управление – благословено от Бога, обединяващо и умиротворяващо света... Така например султан Мехмед Завоевателя поучава италианските градове-държави, прилагащи една ранна версия на многополярност още през петнайсетото столетие: „Вие сте двайсет държави… вие сте в разногласие помежду си… Трябва да има само една империя, една вяра и едно управление в света“.
Съвременната, сегашната глобална вестфалска система – разговорно наричана „световна общност” – се стреми да прикрие анархистичната природа на света с помощта на екстензивна мрежа от международни правни и организационни структури, предназначени да стимулират откритата търговия и една стабилна международна финансова система, да установят приетите принципи за разрешаване на международните спорове и да поставят граници на войните, когато те се случват. Тази система от държави днес обхваща всяка култура и регион. Нейните институции осигуряват неутралната рамка за взаимодействие на различни общества – оставайки до голяма степен независима от техните индивидуални ценности.
В същото време вестфалските принципи са изправени пред всестранни предизвикателства, понякога в името на самия световен ред.
Всички големи центрове на власт практикуват в някаква степен елементи от Вестфалската система, но никой не се смята за естествен защитник на системата и всички страни са преживели значителни вътрешни промени. Могат ли региони с толкова различни култури, истории и традиционни теории за реда да приемат легитимността на каквато и да е обща система?
В интервю по повод излизането на книгата в САЩ Кисинджър обобщава: „Вестфалският мирен договор е направен, след като почти една четвърт от населението на Централна Европа е загинало заради войни, глад и болести. Договорът се основава на необходимостта да се постигне общо споразумение, а не на някаква възвишена нравственост. Независимите нации решават да не се намесват в делата на други държави. Те създават баланс на властта, който ни липсва днес.”

Световен ред в нашето време?

Много поколения са се опитвали да установят световен ред и са постигали това по различни начини. Техният успех намира израз в множеството независими суверенни държави, управляващи по-голямата част от световната територия. Разпространението на демокрацията и управлението чрез избори се превръща в споделен стремеж, ако не в универсална действителност; световните комуникации и финансовите мрежи работят в реално време, като мащабът на човешкото взаимодействие надхвърля далеч представите на предишните поколения; има общи действия по проблемите на опазване на околната среда или най-малкото стремеж да се тръгне към решаването им; а международна научна, медицинска и филантропична общност съсредоточава вниманието си към болести и здравни проблеми, някога смятани за сляпа ярост на съдбата.
Защо мирът във Вестфалия е приложим днес? Кисинджър твърди: „Универсалната приложимост на вестфалската система произлиза от нейната процедурна, тоест ценностно-неутрална природа. Нейните правила са приемливи за всяка страна: ненамеса във вътрешните работи на други държави; ненарушимост на границите; суверенитет на държавите; съобразяване с международния закон. Слабостта на вестфалската система е обратната страна на нейната сила. Проектирана като такава от държави, изтощени от техните кръвопролития, тя не предлага усет за посока. Тя разглежда методите за установяване на определяща и предпазваща сила; тя не дава отговор как се създава легитимност”.
В изграждането на световния ред един ключов въпрос неизбежно засяга същността на неговите обединяващи принципи – и в това се крие кардиналното различие между западния и незападния подход към реда. От времето на Ренесанса Западът е дълбоко привързан към принципа, че реалният свят често се променя, че познанието се състои от записване и класифициране на данни – колкото по-точно, толкова по-добре – и че успехът на външната политика зависи от осмисляне на съществуващите реалности и тенденции. Вестфалският мир представлява една оценка на реалността – по-специално на реалностите на силата и територията – като временна концепция за ред, съществуваща над религиозните доктрини.
Кисинджър говори и за еволюция на международния ред. Под това той разбира фактът, че всеки международен ред рано или късно трябва да се изправи срещу ефекта на две тенденции, предизвикващи неговата стабилност: на първо място – новото определяне на легитимността, или, на второ място, – значителната промяна в равновесието на силите.
Да се установи едно равновесие между двата аспекта на реда – сила и легитимност, – е същността на държавническото начало. Пресмятанията на силата без морално измерение биха превърнали всяко несъгласие в изпробване на сила; амбицията няма да си намери спокойно място; страните ще бъдат хвърляни в неустойчиви демонстрации на сила и несигурни изчисления относно променящото се съотношение на силите. Морални предписания, без грижа за равновесието, от друга страна, клонят или към нашествия, или към безплодни политически предизвикателства; докато извънредни рискове застрашават устойчивостта на самия международен ред.

Бъдещето – сега накъде?

Светът е пред хаос, но именно в хаоса Кисинджър вижда възможността за пръв път да се създаде условие за „световен ред”. А основното предизвикателство е в реконструкцията на международната система. Но наказанието за провал няма да доведе до голяма война между държавите (макар че в някои региони това не е изключено), колкото до развитие в сфери на влияние, определени от специфични вътрешни структури и форми на управление – например вестфалският модел, изправен срещу радикална ислямска визия.
Бъдещето, според бившия държавен секретар е свързано с опознаване на миналото.
„В наши дни търсенето на световния ред изисква опознаването на общества, чиято действителност дълго е била затворена в себе си. За да бъде решена загадката, хората просто трябва да споделят общи неща и да си отговорят на въпроса – как различните исторически реалности и ценности могат да бъдат оформени в един общ ред”.

Книгата е на пазара от 29 април. Стр. 384, Цена – 30,00 лв.