Д-р Ваньо Шарков: 350 имота на държавни болници могат да се продадат

- 413,4 млн. лв. са общите задължения на лечебните заведения. Но 31 държавни болници нямат просрочени дългове

- Задават се нови обединения - във Варна и Бургас

- Върху терените, които се продадат, няма да може да се разкриват други лечебни или здравни заведения. А примерно хотел

- Д-р Шарков, на колко възлизат общите задължения на държавните и общинските болници според последните данни, с които разполага МЗ?

- Размерът на задълженията - общи или просрочени, не е основният критерий за качество на работата на лечебните заведения. Напротив - някои от тях, които са с големи дългове, имат структуроопределяща роля за здравеопазването в България. Към 30 април 2015-а общите задължения са 413,458 млн. лв., а ръстът спрямо същия период на 2014-а е с 0,6% или с 2,6 млн. лв. повече. Трябва да подчертаем, че сред държавните болници (тези с над 50% държавно участие, б.а.) има 31 лечебни заведения без просрочени дългове (8 от тях са университетски болници). А на същия показател отговарят и 26 общински.

- Дайте примери за изрядните сред държавните болници?

- Към края на миналата година такива са столичните „Св. Наум“ (позната като - на 4-и км), белодробната „Св. София“, педиатрията, също така габровската, монтанската, смолянската, което показва добър мениджмънт.

- Има ли промяна сред топ 10 на най-големите длъжници, които обаче трупат борчове и защото са сред най-търсените? А често са и последното място, където може да бъде откаран пациентът.

- Университетската болница „Св. Георги“ в Пловдив, която почти винаги е на първо място по задължения, е намалила общите си дългове с почти 2 млн. лв., а просрочените - с 1 млн. лв. В този списък се подреждат още: „Пирогов“, който няма съществена промяна в дължимото, „Св. Марина“, Александровската и т.н.

- Какви мерки ще предприеме МЗ по отношение на най-задлъжнелите?

- Още в началото на годината сме провели разговор с тях. На всички сме препоръчали да ограничат възможно най-много стопанските разходи, т.е. непряко свързаните с медицинската дейност. Само така от рестрикциите няма да пострада лечението на пациентите. Икономии може да се извършат от предоговарянето на цените, по които се плаща електричеството, водата, телефонните услуги. Разчетите показват, че болниците с над 50% държавно участие годишно плащат 95-100 млн. лв. за непряко свързаните с медицинската дейност услуги. А след като окончателно се приемат промените в Закона за лечебните заведения (б. р. - в четвъртък те бяха одобрени от здравната комисия на първо четене), лечебните заведения ще имат правото да продават неефективни и несвързани с медицинската дейност обособени части от собствеността им. Т.е. части, които не се използват, но средствата от тях ще могат да отиват за погасяване на задължения. Третата мярка за „топенето“ им е следната - за първи път разписваме текст, пак в Закона за лечебните заведения, с който казваме, че управителите на болниците контролират финансовото им състояние и отговарят за финансовата им стабилност.

- Какво показват разчетите ви - какви парцели, части от лечебни заведения и кои цели болници могат да бъдат продавани?

- МЗ поиска справка от 68 дружества с над 50% държавно участие. Оказа се, че те разполагат с около 350 неоперативни активи - сгради, самостоятелни обекти и около 50 терена. Голяма част от тях се намират в тежко състояние, но в крайна сметка са тяхна собственост и им носят разходи. Не е нормално в сферата на здравеопазването да продължават да се трупат задължения и да има толкова много активи, които да не се ползват. Могат да се дадат доста примери - „Св. Георги“ в Пловдив има около 20 такива сгради, болницата по рехабилитация в Бургаските минерални бани - две сгради, „Св. Марина“ - шест, а ИСУЛ – пет.

- В карето на Александровската има две започнати и недостроени здания още от 70-те години на миналия век, в които е трябвало да се настаняват болни. Каква ще е тяхната съдба? Да не би идеята да е да се продадат?

- Не, няма такива намерения. Настоящото ръководство на МЗ обсъжда варианти за бъдещето им.

- Какви механизми ще заложите, че болничните терени, които ще се продават, да се предлагат на реална пазарна цена? Защото веднага възникват колебания няма ли да се дават на ниски цени и на определени хора.

- Има нормативно установен механизъм в Правилника за реда на упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала им за определена начална тръжна цена при продажба на имот. Тя се посочва от лицензиран оценител на такива недвижими имоти и всички заитересовани могат да бъдат сигурни, че ръководството на МЗ много стриктно ще следи да не се допусне да се стартира от цена, която да е по-ниска от пазарната. Това би било разхищение и не би помогнало за намаляването на задълженията на болниците. Просто казано - ако болница продаде свой пустеещ терен, гараж, помещения за пране или нещо друго, на него не може да се разкриват други лечебни или здравни заведения, които да извършват конкурентна дейност. Но върху него новият собственик може да вдигне примерно хотел или сладкарница.

- Какви други обединения между лечебни заведения да се очакват, след като това вече сториха 9-те болници в карето на Александровската?

- Дали сме възможност с промените в Закона за лечебните заведения за три такива варианта. Първо - за функционално обединение, когато болниците сключват договор помежду си. С него се гарантира комплексното лечение на болни, за да не стои пациентът на улицата с папката документи и да не знае в кое заведение да отиде. Другият тип е вливане на едно лечебно заведение в друго. Такова предложение вече има, то идва от Варна. Белодробната болница там ще стане част от многопрофилната „Св. Анна“. И третата възможност е да се обединяват в консорциум. Той дава привилегията всяко едно от дружествата да запази юридическата си самостоятелност и собственост. А така ще може да се извършват обединения между общински и държавни заведения (б. р. - много онкодиспансери се притесняваха, че ще загубят еврофинансиране заради влизането в състава на местните многопрофилни болници). В Бургас има идея за съставянето именно на такъв консорциум. А това ще направи бургаското здравеопазване изключително конкурентоспособно на това в съседните области.

- Откога да се очакват обединенията?

- Те могат да станат и по силата на Търговския закон, тъй като болниците са търговски дружества. Но за да няма никакви съмнения, ние сме дали тази възможност и чрез Закона за лечебните заведения. Т.е. пристъпването към новите действия може да се случи след обнародването на промените в „Държавен вестник“.

- Член сте на Надзорния съвет на НЗОК. Какво ви прави впечатление - кои и какви типове болници отчитат най-голям преразход?

- Както и през миналата година, най-сериозен ръст имат някои болници за рехабилитация. Поради неясни за медицинската общност причини например заболяванията на жлъчната система у нас са се увеличили с 1214 пациенти, и то само през първите три месеца от годината спрямо същия период на 2014-а. Пак повтарям - този факт няма медицинско обяснение.

Бронхопневмониите при децата са открити сред 1800 малки пациенти повече, отколкото през първите три месеца на миналата година. Също по неясни причини. И ако трябва да посочим кои лечебни заведения имат най-голям преразход, ще се спра на клинична пътека номер 241 за физикална рехабилитация на периферната нервна система. За първите три месеца на 2015-а има 3300 пациенти повече, отчетени по нея, отколкото през 2014-а. Всички разбираме, че това не се случва просто така!

- Какво ново в организацията на спешната помощ? Знаем, че вие тясно се занимавате с подобряването на дейността й. Кога ще влезе в сила новият стандарт за спешна медицина?

- Проф. Стоян Миланов положи много усилия, за да се подготви стандартът. В момента той върви на одобрение, както предвиждат процедурите. След като се съгласува, ще бъде качен на сайта на МЗ за обществено обсъждане. Т.е. стриктно спазваме закона и до един месец стандартът ще е явен за обществото. В него е разписан целият алгоритъм, по който ще се провежда разговорът с пациента или неговите близки, така че още на това ниво да се извърши т.нар. телефонен триаж на спешните пациенти. По този начин ще е ясно при кого отива екипът за спешна помощ, при кого по-напред и защо. А след като медиците установят какво е състоянието на болния, той ще бъде откаран в най-подходящото според състоянието му лечебно заведение. И ще се сложи край на случаите, при които реанимобилът обикаля с пациента от болница на болница, докато той някъде бъде приет.

- Предвижда ли се да се разкриват нови филиали на спешна помощ в страната? Те бяха 190, нали така?

- Да. Там, където има нужда от нов филиал, тъй като линейката няма възможност да стигне до населеното място за по-малко от 20 минути, разбира се, че ще бъдат разкрити нови. Идеята ни е те да бъдат не просто филиали, а звена за интегрирани здравни грижи.

Нашият гост

Д-р Ваньо Шарков е роден на 25 септември 1962 г. в Белоградчик. Завършил е медицина в Плевен. Получава специалност по образна диагностика в Медицинския университет в София и по здравен мениджмънт - в Свищов.

Работил е по специалността си в болницата в Свищов, която по-късно оглавява.

Бил е зам.-директор и директор на Спешна помощ - София област, а от 2005-а до 2013-а е народен представител, избран от ОДС и Синята коалиция. Бил е зам.-шеф на здравната комисия.