Женският род загива. Да живее 8 март!

Тенденцията жените да се определят с думи от мъжки род е маниерна и безсмислена

В навечерието на 8 март една национална телевизия представи проучване, според което жените до 30-годишна възраст получавали само 5% по-ниско заплащане от мъжете. Между 30 и 40 г. разликата надвишава 10%, а след 45 г. тя преминава 20%. Как да тълкуваме такава градация в ущърб на женските интереси? Първоначалната малка разлика може би се дължи на равен старт, който работодателят дава. Съвсем вероятно, да не речем почти сигурно е, че младите дами са предпочитана колегиална среда в сравнение с повехналата и поуморена средна възраст, а с напредването й шансовете за висока естетическа оценка спадат, което реципрочно се отразява и на трудовото възнаграждение. В развитите цивилизовани страни професионалният опит трупа дивиденти за увеличение на приходите, но в Източните Балкани, подвластни на ориенталски веяния, младата работна сила (наричана чревоугодно „агнешко“) е за предпочитане пред натрупалата стаж персона (отбелязвана като „стара чанта“).

Затова съвременното амбициозно младо „ребро“, за да избегне всякаква зависимост от работодателските вкусове, започва самостоятелно и настъпателно кариерно развитие, лишава се от семейство и деца, неусетно „де гиди млади години, литнахте като сиви гълъби“, както гласи песента, и деловата дама преминава в сектор „стара мома“, която според нелицеприятния балкански фолклор за друго не става освен „да затиска кацата със зелето“. Такава незавидна функция е предвидил народът за жената, която не се е разплодила и не е „въртокъщница“. Напоследък и богословите се изказват в подкрепа на това простодушно здравомислие: „Вместо да изпълняват своята роля да раждат и възпитават деца, „защото една жена ще се спаси чрез раждането на деца“, у феминистките се поражда неистово желание да се заемат със собственото си израстване и реализация, да поживеят за себе си. След време те натрупват материалните блага, но остават самотни и нещастни“. Затова същинският женски празник не бил 8 март, а Благовещение Господне (25 март), когато християнският свят почита майката. А феминистките забежки били причина за разпад на семействата, за израстването на женствени момчета, да не говорим за бесовски нововъведения като графата за „другия пол“.

Но докато либералната толерантност предлага широки възможности за самоопределение в полов контекст, то у нас се наблюдава една колкото разрастваща се, толкова и обезпокояваща тенденция жените масово да се означават с думи от мъжки род. Списъкът на подписалите т.нар. Манифест за републиката изобилства с такива примери. Видна тенисистка определя себе си като спортист, известна поетеса се означава като писател, цигуларката е музикант и пр. Поменикът на солидарните с това призивно послание бъка от жени - продавач, касиер, библиотекар, учител, фотограф, журналист, преводач, лекар, репортер, художник, адвокат, инспектор, психолог и пр., и пр. - все в мъжки род. Там фигурира включително и дама бизнесмен на име Мариана, както и упражняваща шашкащо засуканата професия „тиймбилдинг фасилитатор“. Особено разочароващо впечатление остави множеството филоложки, които се определят в мъжки род. И знаете ли кои са представили себе си по женски отживяло? Една актриса, една акушерка, една пенсионерка и една безработна... Ето в кои области на живота да търсим женския род, значи!

И защо е това омъжестяване? Ако питате проф. Владко Мурдаров, ще ви каже, че съществителното от мъжки род един вид изразява уважение към въпросната длъжност. А някои се правят на по-интелигентни, използването му е проява на маниерност. Но българският език е създал за себе си наставката „-ка“. С тази наставка от всяко съществително от мъжки род може да се образува съществително от женски род. И тази специална наставка изравнява мъжкия и женския род като съществителни.

Да живее наставката „-ка“, това осмомартенско явление в езика на дедите ни!

Нито най-отпред, нито най-отзад

На 8 март женската разновидност на човечеството изтъква своята суверенност и пълноценност, а не произведена от суровината „ребро Адамово“ компаньонка на първообраза. Доколкото това тържество на еманципацията има покритие е въпрос със занижена трудност. Само тук-там по-света равенството между половете е реалност и България не е сред тях. Но даже и феминистките признават, че в това отношение не сме на опашката в класациите. Обратното е, макар да има какво още да се желае.