Труд
Автор:
Труд онлайн
Китай изгражда система, в която въпросът „какво ядем“ се превръща във въпрос на национално оцеляване. Докато светът е зает с геополитически кризи, санкции и нарушени търговски мрежи, Си Дзинпин мъдро води много по-тиха, но стратегически важна война – за контрол върху храната, пише онлайн изданието „Свободная пресса“.
Пекин гледа на храната не просто като на стока, а като на основата на националната сигурност. Ето защо в новия си петгодишен план страната стартира трансформация на целия селскостопански сектор: обещават рекордни реколти, дигитално земеделие, биотехнологии и всеобхватен контрол на качеството на храните.
Империята на оризовите полета
В китайската политика има формула, която звучи почти като национално мото: „Купата с ориз на китайския народ трябва да бъде в наши ръце.“ Си Дзинпин е повтарял тази фраза многократно и зад нея се крие не просто красив образ, а национална стратегия.
Според новия си петгодишен план, Китай си е поставил за цел да увеличи годишното производство на зърно до 725 милиона тона до 2030 г. Това е колосална цифра, дори за световна селскостопанска сила. През 2024 г. страната надмина 700 милиона тона зърно за първи път – исторически връх за китайското селско стопанство.
Този резултат е постигнат при условия, които биха изглеждали почти невъзможни за много страни. Китай изхранва над 1,4 милиарда души, притежавайки само малка част от обработваемата земя в света и ограничени водни ресурси. Всяка суша, наводнение или търговска блокада тук моментално се превръща в заплаха за националната сигурност.
Ето защо Пекин отдавна се е отказал от идеята, че пазарът е способен сам да регулира рисковете, свързани с храните.
Царевица, пшеница и свинско месо - само наши собствени
Земеделието в Китай е стратегическа област от държавното управление. Всяка година правителството публикува т. нар. „Документ № 1“ – политически план, посветен на развитието на селските райони и селскостопанския сектор. През 2026 г. то отново заяви, че стабилното производство на храни, устойчивото земеделие и контролът върху хранителните вериги са ключови държавни цели.
Всъщност Китай изгражда модел, в който продоволствената сигурност е наравно с отбраната, енергетиката и технологичния суверенитет.
Правителството се стреми да поддържа самодостатъчност с основни храни – предимно ориз, пшеница и царевица – както и с ключови източници на протеини като свинско месо. Същевременно страната диверсифицира вноса на храни, за да избегне зависимостта от един-единствен регион или партньор, и активно развива технологии за местно производство.
Умни полета и дигитална храна
Увеличаването на добивите от култури е само една от целите. Китайските власти разбират отлично, че през 21-ви век въпросът е не само колко храна се произвежда, но и нейното качество.
В началото на 2000-те години страната преживя няколко нашумели скандала с храните, които сериозно навредиха на общественото доверие.
Най-известната криза беше тази около млечните продукти, когато беше открито, че някои производители добавят меламин към адаптираното мляко за кърмачета (за да увеличат нивата на протеини).
След това Китай започна да изгражда една от най-технологично напредналите системи за контрол на храните в света.
Днес селскостопанският сектор на страната се дигитализира бързо. Дронове работят на полето, анализират здравето на растенията, наблюдават разпространението на болести и контролират нивата на влажност на почвата.
Сателитните системи позволяват прогнозиране на добивите от култури и идентифициране на рисковете от суша или наводнения. В стопанствата са инсталирани сензори, които предават информация в реално време за почвените условия, температурата и влагата.
Китайският министър на земеделието Хан Джун отбеляза, че интелектуалната и дигиталната трансформация на индустрията се ускорява.
Много продукти в китайските магазини имат QR кодове, които позволяват на клиентите да проследяват пътя си от полето или фермата до рафта на супермаркета. Системата показва къде е произведен продуктът, кога е бил събран, какви проверки за качество е преминал и през какви логистични етапи е преминал. Много е подобна на руската система „Честен знак“.
В същото време Китай активно инвестира в биотехнологии и селекция на растения. Учените работят за разработването на нови, устойчиви на суша и болести сортове растения, както и на по-продуктивни породи добитък. Всичко това би трябвало да направи селскостопанската система по-малко зависима от климата и външните фактори.
Освен това страната поддържа огромни стратегически хранителни резерви. Зърнохранилищата в Китай се считат за едни от най-големите в света и действат като вид застраховка срещу кризи – независимо дали става въпрос за неуспех на реколтата, скок на световните цени или прекъсване на търговските вериги.
