„Да направим света малко по-добър“: Как 13-годишен китайски гений сформира екип от вундеркинди и прави открития, които променят света

Възрастните в Силициевата долина си блъскат главата как да овладеят изкуствения интелект, а Бил Гейтс заплашва, че невронните мрежи могат да „унищожат“ милиард души. Междувременно в китайския технологичен град Ханджоу расте поколение, за което невронните мрежи не са нито заплаха, нито играчка, а вид въздух. Тези „дигитални вундеркинди“ не могат да живеят без изкуствен интелект.

„South China Morning Post“ (SCMP) разказа историята на 13-годишния Ян Сидже , когото китайските технологични блогъри вече нарекоха млад гений и бъдещият Илон Мъск. Въпреки че тийнейджърът и родителите му са забележително скромни по отношение на подобни постижения, житейската му история до 13-годишна възраст се чете като готов холивудски сценарий.

Роден дигитален туземец

Ян е само на 13 години. Той е роден и израснал в Ханджоу, град, който отдавна се е превърнал в Силициевата долина на южен Китай (дом на гиганта Alibaba и център на цялата дигитална екосистема на Китай).

Ян гордо нарича себе си „дигитален туземец“: за него изкуственият интелект е толкова естествен, колкото течащата вода или електричеството.

Всичко започнало във втори клас на началното училище. Момчето се увлякло от култовата видеоигра „Легендата за Зелда“. Вместо просто да прекарва часове пред екрана, Иън се зачудил: как работи тази компютърна магия? Баща му му дал мъдър съвет: ако искаш да разбереш, открий сам.

Бащата на момчето, между другото, няма нищо общо с информационните технологии (родителите му като цяло са далеч от високите технологии, но честно казано, подобриха собствените си знания, за да са в крак със сина си), но подкрепяше страстта на сина си.

Ян започна с визуалната платформа Scratch, след което самостоятелно проучи учебниците по езика за програмиране C++ и усвои съвременните принципи на vibe кодирането.

Ян придоби широка известност миналия февруари. Зает с обикновената задача да запомня английски думи, той не си направи труда да зубри флаш карти. Той качи списък с речник в чатбот на Doubao и написа подкани за изкуствения интелект, за да състави ангажиращи персонализирани истории и интерактивни куестове, базирани на тези думи.

Учителите и преподавателите бяха изумени: методът беше признат за брилянтен, а видеата на Ян вдъхновиха милиони ученици в цялата страна.

Но истинската експлозия настъпи, когато студентът премина от теория към практика на хакатони – маратони по програмиране, където екипите трябва да създадат работещ прототип за няколко часа.
След това Ян създаде „умна кутия за обяд“ с вградени камери и сензори. Тя оценява съставките на обяда, предоставя персонализирани хранителни препоръки на тийнейджъра и изпраща отчети до родителите за това какво е яло детето им в училищната столова.

Ян сформира екип от вундеркинди, със средна възраст от... 13 години. Те създадоха инструмент с изкуствен интелект за диагностициране и оптимизиране на съдържание за разработчици на платформата RedNote. Проектът спечели специална награда и голяма технологична компания веднага се опита да го купи за 100 000 юана (около 15 000 долара).

В същото време младият гений е развил желязна дисциплина: той посвещава три часа на ден на програмиране, но успява да учи над средното ниво и стриктно следи електронните спортове и невронните мрежи да не заместват нормалното му детство.

„Ако мога, искам да направя света малко по-добър“, казва скромно Ян.Китайски експерти отбелязват, че младият мъж все още не е навършил четиринадесет години, но вече има опит в търговското развитие, което не е нещо, което бихте открили у всеки завършил специализиран университет.

Когато възрастта е условност

Ян Сидже  не е изолиран феномен. Образователната система и процъфтяващата дигитална среда на Китай са създали множество надарени деца, които покоряват висините на науката и технологиите, докато техните връстници другаде са обсебени от TikTok. Ето още три поразителни примера за китайски деца-чудота през последните години:

На 14-годишна възраст Су Минджи става известен с написването на статия върху основите на квантовата криптография, която е публикувана в специализирани академични списания. Той се интересува от физика на деветгодишна възраст, след като гледа научно-популярни лекции.

Минджи е изградил прототип на квантов генератор на случайни числа в домашната си лаборатория и сега работи като консултант в младежки технологични паркове.

А 12-годишната Ли Цинъю от провинция Гуандун стана китайска интернет звезда, след като проектира и построи роботизирана ръка, за да помага на баба си в кухнята.

Роботът може внимателно да нарязва зеленчуци, да определя свежестта на храната с помощта на спектрален анализ и дори да готви традиционна оризова супа. Ли сама е усвоила CAD дизайна и програмирането на микроконтролери.

Петнадесетгодишният Уанг Сяою от Пекин привлече вниманието не само на ИТ гиганти, но и на разузнавателни агенции. Той разработи алгоритъм за ранно откриване на измамни deepfakes в реално време.

По време на пандемията той забелязал, че възрастни хора се хващат на фалшиви видеообаждания от „деца в беда“. Уанг създал своя собствена (!) невронна мрежа, която може да открива изкуствени лицеви и вокални артефакти с 98% точност по време на видеообаждания в приложения за съобщения.

Безплатното му приложение вече е изтеглено повече от два милиона пъти, а самият млад мъж е получил покана за стаж в изследователския център по киберсигурност в университета Цинхуа.