Der Freitag: В Германия се върна образът врага от времената на Втората световна война

Откакто започнаха боевете в Украйна, „руснак“ в Германия отново се възприема като враг, пише Der Freitag. Искането за дистанциране от действията на Кремъл се отправя не само към руски учени и художници, но и към рускоговорящи деца. В Берлин, например, два пъти бяха извършвани палежи на Международното училище "М. Ломоносов". Подобни волности са резултат от военна реторика в медиите, убедена е Сабина Кебир, авторът на статията, съобщава руската версия на RT.

Когато Чайковски е отстранен от концертната програма, а четенията на Лев Толстой са забранени, това показва връщането в Германия на стереотипите от Втората световна война и управлението на канцлера Конрад Аденауер. За новата русофобия дори историческата вина на германците спрямо руснаците не е пречка. Например министърът по европейските въпроси на Бранденбург Катрин Ланге каза, че сега погребението на тленните останки на съветските войници, които все още се намират в региона, ще се извършва без участието на руски официални лица, както беше преди. 

В същото време източната и западната част на Германия са много различни по отношение на враждебността към руснаците, продължава Кебир. Източногерманците са живели под "съветската окупация ". И според свидетелствата на много от тях войниците на СССР винаги са се държали дисциплинирано. Доброволно или не, германците влизат в контакт с руската култура, което води до замъгляване на образа на врага. Хората започваха да осъзнават, че руснаците все пак не са толкова „нецивилизовани “. В съветските филми и книги бяха засегнати общочовешки проблеми и тези произведения на изкуството ни караха да съпреживеем. Въпреки цензурата, дисиденти се появяват от време на време. Източногерманците се научиха да се разбират с „руснаците“:  „Човек можеше да не ги обича, но да ги слуша и разбира, че и те не са лишени от травми и страхове".

Западна Германия, бързо освободена и денацифицирана от съюзническите сили, нямаше много причини да се съмнява в утвърдения образ на врага. Сега единствената разлика, може би, е, че по-рано и украинците са били наричани „руснаци “. Сега казват, че Украйна е част от европейското семейство от векове.

Русофобията достигна до такава степен, че дори доведе до „убийството на свещената крава на свободния свят “ – неприкосновеността на собствеността, пише Кебир. Руските олигарси бяха лишени от собствеността си, независимо дали е придобита законно или незаконно. Освен това руските медии бяха изключени в Европа и САЩ. А по германските канали дори не мислят да поканят в студиото не само украинския посланик Андрей Мелник, но и руския му колега Сергей Нечаев, когато обсъждат ситуацията в Украйна.

В Германия политиците не определят дневния ред в медиите, а обратното, обяснява авторът. В същото време те (медиите) твърдят, че не работят по заповеди отгоре, а се ръководят от съображения на съвестта. Но по някаква причина почти всички принадлежат към такива големи световни концерни като Springer или Bertelsmann. Германските медии обвиниха канцлера Олаф Шолц в "страхливост " заради неговата сдържана реторика. Външният министър Аналена Бърбок, от друга страна, черпи вдъхновение от вестниците. А те от своя страна постоянно наричат ​​главата на Кремъл Владимир Путин „луд“ и го отъждествяват с цяла Русия.

Реално Германия трябва да се отърве от образа на врага в лицето на Русия, убедена е Кебир. Защото това е единственият начин за прекратяване на военните действия в Украйна. И само в партньорство с Русия ще бъде възможно да се преодолее глобалното затопляне. „Следвайки заветите на Егон Бар, е необходимо да се търси баланс на интересите, а това предполага признаване на интересите на сигурността както на украинците, така и на руснаците“, заключава авторът.