Труд
Автор:
Труд онлайн
В хълмистите райони около Алба – дом на най-известните бели трюфели в света – ловците, наричани „трифолау“ (trifolau), традиционно откриват сезона на 1 октомври. Все по-често обаче те се сблъскват с предизвикателство, което идва „отгоре“: климатичните промени. Месеци наред горещини и суша породиха опасения за бъдещето на ценния италиански бял трюфел – гъба, която се нуждае от хладна, влажна почва и поддържа деликатна връзка с корените на дърветата, пише Euronews.
„Целият месец октомври беше повлиян от липсата на дъжд през юли и август, както и от високите температури; резултатът беше слаба реколта и трюфели с кратък срок на годност“, обяснява Антонио Деджакоми, председател на Националния център за изследване на трюфелите в Италия.
Според Деджакоми, сухата и сбита почва през този сезон е довела и до по-малки размери на трюфелите.
Трудният сезон за събиране съвпада с периода, в който Алба и околните хълмове на района Ланге посрещат посетители за Международния панаир на белия трюфел – едно от най-известните кулинарни събития в Италия, което започна на 10 октомври и продължава до 6 декември.
Според Аксел Иберти, председател на панаира, сезонът е започнал бавно, като след горещото и сухо лято са се появили по-дребни екземпляри. Падналите наскоро дъждове са подобрили условията, което е позволило да се намерят и по-големи трюфели. Въпреки по-оскъдното предлагане, търсенето остава силно. Иберти посочва, че цените на пазара за трюфели в Алба са с около 20–30% по-високи в сравнение с миналата година, а местата за настаняване в района са почти напълно резервирани за периода на панаира.
Опасенията обаче надхвърлят рамките на тазгодишната реколта.
„Тази година определено се вписва в тенденция, която наблюдаваме вече пет-шест години“, казва Деджакоми, визирайки по-горещите лета и все по-непредсказуемите валежи.
Ловецът на трюфели Тино Мароло споделя, че несигурността винаги е била част от този занаят.
„Често се прибираш у дома с празни ръце, а не с трюфел“, казва той. „Вълнението идва именно от това, че не знаеш какво ще откриеш.“
Подобни притеснения се появяват и в други региони на Европа, където се добиват трюфели – което показва, че предизвикателството засяга много повече от една отделна гора или район. От другата страна на Адриатическо море, в Хърватия, търсачите на трюфели и учените описват редица сходни предизвикателства – от намаляващите добиви до влошаващите се условия в естествените местообитания.
В дъбовите гори край Загреб търсачът на трюфели Петър Алебич споделя, че заради продължителната суша ценните гъби стават все по-трудни за откриване.
„Всяка от последните седем-осем години беше по-лоша от предходната“, казва Алебич. „За съжаление, заради сушата трюфелите стават все по-дребни и по-редки.“
По оценка на Алебич тазгодишната реколта е с около 30 процента под нормата, поради което той все по-често допълва доходите си, като организира турове за търсене на трюфели за туристи.
Учените, които изследват трюфелите в Хърватия, стигат до подобни заключения. Според миколога Армин Мешич от Института „Руджер Бошкович“, в Хърватия се срещат около дузина видове трюфели. Най-ценният от тях – белият трюфел – може да достигне цена от 4000 евро за килограм.
„Сушата, липсата на валежи и високите температури оказват значително влияние както върху количеството, така и върху качеството на трюфелите“, обяснява Мешич. „Количествата намаляват, както и географският ареал, в който растат белите трюфели“, добавя той.
Горите са част от решението на проблема с намаляващите добиви на трюфели. Въпреки това, експерти от италианския регион Пиемонт (където се намира град Алба) отхвърлят тезата, че белият трюфел е обречен. Изследователи проучват начини да помогнат на местообитанията на трюфелите да се адаптират – например чрез по-добро управление на горите и експериментално напояване по време на продължителни засушавания.
„Опитваме се да правим това, което природата върши, но по изкуствен път“, казва Деджакоми.
В Алба усилията все повече се насочват към възстановяване и опазване на горите.
Иберти е разширил обхвата на панаира, като освен върху туризма, той вече акцентира и върху екологичното образование и опазването на природата.
„Трюфелът е крайният продукт, но той е и движещата сила“, казва Иберти. „Хората идват в Алба и региона Ланге, за да открият всичко, което тази земя може да предложи.“
В сътрудничество с общините, търсачите на трюфели и собствениците на земи, местните общности започнаха да създават нови обществени находища на трюфели и да засаждат дървета, които в бъдеще биха могли да подпомогнат растежа на тези гъби.
Изследователите също така изследват ролята на почвените микроорганизми и търсят сортове дървета, по-подходящи за по-горещи и по-сухи условия.
Опитите за култивиране на ценния бял трюфел продължават, но надеждното търговско производство остава неуловимо. За разлика от черните трюфели, които могат да се култивират, белите трюфели до голяма степен се съпротивляват на мащабното производство.
С напредването на есента размерът на тазгодишната реколта ще стане по-ясен, заедно с нейното влияние върху цените и доставките, достигащи до ресторантите и пазарите.
Дали бъдещите поколения ще продължат да се наслаждават на тръпката от лова може да зависи от комбинация от наука, опазване на околната среда и адаптация към по-топъл климат.
