Запасите от газ в подземните хранилища (ПГХ) в Европа може да не достигнат дори 75% до началото на отоплителния сезон при сегашните темпове на изпомпване, което създава риск за доставките на газ за потребителите през зимата, съобщи „Газпром“.
„Според Gas Infrastructure Europe, към 7 юли в европейските подземни газохранилища са били съхранявани 10,3 милиарда кубически метра газ (16,8%) по-малко, отколкото към същата дата през 2025 г. Ако инжектирането на газ продължи с настоящите темпове, нивото на заетост на европейските газохранилища ще бъде под 75% до 1 октомври“, се казва в изявлението.
Недостатъчните резерви в подземните газови хранилища за отоплителния сезон ще създадат значителни рискове за надеждните доставки на газ за европейските потребители през предстоящата зима, отбеляза „Газпром“.
ТАСС съобщи преди това, че европейските резерви за съхранение са на петгодишно дъно от 50,88% (15,12 процентни пункта по-ниско от петгодишната средна стойност за тази дата) в сравнение с 60,9% година по-рано. Те съдържат 55,6 милиарда кубически метра газ.
Според изискванията на Европейската комисия, страните от ЕС трябва да гарантират, че техните хранилища са запълнени на 90% между 1 октомври и 1 декември всяка година. Допуска се 10% гъвкавост в случай на трудни условия за пълнене. Следователно, нетното инжектиране в европейските хранилища до началото на есенно-зимния период 2026-2027 г. трябва да достигне поне 68 милиарда кубически метра, за да се отговори на стандарта за пълнене. Към днешна дата Европа е успяла да инжектира само 37% от необходимите обеми в подземните хранилища за газ за предстоящата зима.
Темпът на запълване на капацитета за съхранение тази година беше значително повлиян от загубената „битка“ с Азия за наличен капацитет за втечнен природен газ (LNG) по време на конфликта в Близкия изток, по-високите цени на горивата и екстремните горещини през юни и юли. През такива летни периоди търсенето на електроенергия за охладителни системи и климатици се увеличава рязко.
Природният газ е един от основните източници на производство на електроенергия, наред с ядрената, вятърната и слънчевата енергия.