Позволява се използване на дронове, изкуствен интелект и следене на телекомуникациите
Бен Найт
Германският парламент одобри нов закон, който значително разширява правомощията на федералната полиция. Вече е позволено използването на дронове, изкуствен интелект и мащабно следене на телекомуникациите. С този закон се улеснява и лишаването от свобода на мигранти, които предстои да бъдат депортирани. Правителството изтъкна, че законът - първият нов федерален закон за полицията в Германия от 1994 насам - е от съществено значение, за да се отговори на технологичното развитие и на променящия се характер на заплахите за обществената безопасност.
Според критиците обаче въвеждането на масово наблюдение от федералната полиция означава, че технологиите и базите данни, които досега са се използвали само от полицейските сили на отделните федерални провинции или за отделни операции, вече ще могат да се използват систематично в цялата страна.
Правозащитници и активисти за дигиталната неприкосновеност смятат, че законът представлява заплаха за демократичните свободи и може да бъде оспорен пред Конституционния съд на Германия. Дори да се стигне дотам обаче подобни съдебни дела може да се проточат с години, а междувременно новият закон може да влезе в сила.
Навярно най-сериозната промяна е позволеното вече използване на лицево разпознаване с изкуствен интелект на публични места, където полицията има юрисдикция - летища, големи ЖП гари и по границите на Германия. Федералната полиция ще може и да използва „разпознаване на поведение“ с кадри от наблюдението, а система, задвижвана от ИИ, ще преценява дали някой човек в голяма група се държи по заплашителен или странен начин - например, ако посегне на някого. Ако такова поведение бъде засечено, ИИ системата директно ще алармира полицаите.
Полицейските сдружения приветстваха тази мярка - отчасти защото тя би могла да облекчи натоварването на персонала. Но пък активисти за дигиталните права смятат, че това е инфраструктура за масово наблюдение. „Малко или много така се премахва анонимността на публичните места“, коментира Михаел Колаин от берлинския Център за дигитални права и демокрация. „Подобни методи познаваме от Китай, Иран, Русия. Но това е изключително необичайно за Германия“, каза още той.
(Със съкращения, от Дойче веле)