Илия Лазаров, новият председател на СДС, пред „Труд news“: Демократична общност без СДС е клуб по интереси и секта

За да се постигне консенсус в демократичната общност всеки трябва да си преглътне егото

В събота се проведе 17-та Националната отчетно-изборна конференция на СДС. Бе приета политическа декларация, в която се припомня, че СДС е първата демократична общност в България след края на комунизма, поставила страната на пътя към пълноправното членство в НАТО и Европейския съюз, извършила смяната на системата от комунизъм към пазарна икономика, приела като ценностна основа на обществото свободата във всичките ù измерения. Като най-важна политическа задача сега СДС си поставя спечелването на президентските избори от демократичната общност. От синята партия са категорични, че няма шанс за спечелването на тези избори без съвместните усилия на всички политически сили в тази общност, включително ГЕРБ и СДС. Другото би било просто участие заради самото участие и победа за левицата. И това ще бъде поредното предателство към хората, които неотменно подкрепят и гласуват за ценностите на демокрацията“, пише в декларацията. Тя завършва с призив към всички демократични партии да издигнат обща кандидатура за президент и вицепрезидент на България. По тези и други въпроси разговарям с новия лидер на СДС Илия Лазаров часове след края на конференцията.

- Най-напред честито, господин Лазаров! В какво състояние поемате партията? 
- Благодаря! Партията е в сравнително добро организационно състояние. Аз имам поглед върху нея, тъй като бях досега главен секретар. Естествено, нашите гласоподаватели са намалeли, но те намаляха и на всичките политически сили, които през последните години участваха във всичките осем избори. Така че това е нещо нормално, но на последните избори нашият принос за коалицията с ГЕРБ може да не е много голям, но той е съществен. По наши изчисления сме допринесли с около 27 хиляди гласа. Разликата между втория и третия е 19 хиляди гласа, така че с подкрепата на СДС нашата коалиция е втора парламентарна сила в това Народно събрание. За съжаление спаднахме, колегите от ГЕРБ също спаднаха, но това са нормални процеси на изхабяване след всичките тези избори през последните пет години.

- Чуха ли се гласове на конференцията за вреди от коалицията ви с ГЕРБ? 
- Имаше колеги, които не са доволни от коалицията с ГЕРБ, основно не са доволни по свои местни съображения. Едната от тях е русенската структура, другата е врачанската. Но имаме единодушно становище на ръководството на СДС, че ние сме сключили това споразумение за явяване на тези парламентарни избори и си го изпълняваме. В рамките на 52-то народно събрание ние сме коалиционен партньор с ГЕРБ и сме коректен коалиционен партньор. Зам.-председателят, досегашният председател Румен Христов, е нашия депутат в коалицията. Формално погледнато ние сме донори на коалицията, защото за да бъде избран един депутат, са нужни 11-12 хиляди гласоподаватели. Ние сме дали двойно повече, а имаме само един. Но такива са правилата на демокрацията, ние приемаме това и сме коректен коалиционен партньор с ГЕРБ в рамките на това Народно събрание. За всеки един избор сключваме отделно споразумение, ние нямаме генерално споразумение. Отделно имаме решение преди 10 години на национална конференция, че на местните избори нашите местни структури имат свобода на договарят как да се явяват. Понеже много се спекулира за това, имаше разни писания в разни медии, че едва ли не ще се случи разваляне на коалицията. Не, ние сме коректен коалиционен партньор в рамките на това, което до тук сме договорили и винаги си спазваме договорките.

- Сега няма ли да ви пречи председателството и това, че сте евродепутат?
- Не, аз и досега съм главен секретар и си изпълнявам тези функции, всяки седмица съм 3 дни в България, 4 дни в Брюксел или Страсбург, така че не е нещо впечатляващо като работа. Главното решение, което взехме е да се фокусираме върху президентските избори, които предстоят. Ние категорично смятаме, че няма демократична общност, в която СДС да не участва. Тези заявки, че демократичната общност може без СДС и без ГЕРБ... Ако те излъчат кандидат и после искат да подкрепа, ние няма да дадем. Смятаме, че ГЕРБ твърдо трябва да е част от това излъчване на кандидата, иначе ще бъде състезание за участие на олимпийския принцип. Левицата ще има в лицето на Илияна Йотова много подготвен и силен кандидат, познат в Европа. Ако искаме сериозно да имаме участие на тези президентски избори с евентуален балотаж и възможност за победа, това означава всички заедно. Ситуацията е много сходна с 1996 година.

- Но тогава беше извървян много по-дълъг път до общ кандидат. Първични избори в СДС, след това избор между Желю Желев и Петър Стоянов, балотаж с кандидата на БСП...
- Да, всичкото това е така. За съжаление Иван Костов се опита да забие кандидатурата на Гюров. Не смятам, че това е начинът. Той му направи лоша услуга. Защото в момента те не смеят да обсъждат никаква друга кандидатура. Много хора ще кажат, ама Гюров е известен, защото беше премиер. Аз искам само да напомна, че когато се издигна кандидатурата на Петър Стоянов, вътре в СДС имаше състезание между трима кандидати. Единият беше Асен Агов, другия беше Александър Йорданов, третия беше Петър Стоянов. Александър Йорданов беше бивш председател на парламента, Асен Агов беше много известен от новините на Екип 2 с Нери Терзиева, а Петър Стоянов беше абсолютно неизвестен към този момент, беше бивш зам. министър на правосъдието. Кои са зам. министрите на правосъдието, дали са бивши или действащи. Знае само професионален юрист. Така че много е важно кандидатурата да бъде обединителна, да е приемлива за всички и най-вече да е избираема от хората, а не да си я харесваме ние и никой друг да не гласува за нея.

- Как го вижате, има ли такъв човек сега?
- Трябва да се седне да се мисли и да се говори. Би могло да се намерят различни кандидатури. В момента освен споменаването на Гюров, се споменава Николай Ненчев, споменава се Даниел Вълчев, който беше част от реформаторският блок в един определен момент. Той бе една от кандидатурите, които споменахме и уважаваме. Това не е съгласувано с него и не е ясно дали въобще ще бъде кандидат. Едно е ако бъде кандидат от Инициативен комитет и поиска подкрепа, съвсем друго е ако се кандидатира от името на дадена партия. Ако е кандидат на ГЕРБ с удоволствие ще го подкрепим, ако е на БСП естествено няма, ако е кандидат на Радев ще умуваме. Има и други имена, винаги трябва да се мисли сериозно в посока единодействие. Но да се събере само една групичка, която се харесва помежду си, да излъчи една кандидатура и да участва на олимпийския принцип, това не е нещо в което ние ще участваме.

- Тази групичка са ПП и ДБ и някакъв Форум за демократично действие. И според тях това е демократичната общност, други няма...
- Те се разделят, след което се обединят и в крайна сметка винаги резултатът е по-лош и по-лош...

- Да си припомним сега 2006 година и ходенето по мъките да се издигне единна кандидатура... Десет десни партии тогава застанаха зад Петър Стоянов?
- Да, точно така. Но тогава пак Иван Костов изигра лошата роля, отказа да подкрепи кандидатурата на Петър Стоянов. Имаше идея за кандидатурата на Петър Стоянов с Димитър Абаджиев, който тогава бе в ръководството на ДСБ. След което започна едно надлъгване и стигнахме до кандидатурата на Неделчо Беронов, който беше един много достоен човек. И когато Иван Костов я предложи, той очакваше, че ние ще отхвърлим, но ние я приехме. Но това беше поредната услуга, която той направи на Първанов. Така че в момента с неговото фиксиране на кандидатурата на Гюров по този начин, разделяйки демократичната общност, според мен той прави услуга на левицата.

- Все пак Илияна Йотова като президент, направи Гюров премиер. Дотогава той не бе толкова известен.
- Самата Йотова, още веднъж подчертвам, е много добра кандидатура от гледна точка на левицата. Защото в момента много хора казват, че БСП не е в парламента. Но БСП участва там през „Прогресивна България“. Деветдесет на сто от кадрите на „Прогресивна България“ са кадри на БСП и на левицата. Това е съвсем нормално и няма нищо лошо в това. Просто БСП се трансформира по един електорален начин в „Прогресивна България“. Няма какво толкова да реват, има си го лявото, то е представено, това е реалността.

- Къде е мястото според вас в Европа на „Прогресивна България“? Към кое европейско семейство?
- Те сами трябва да се определят към кое европейско семейство принадлежат. Те могат да бъдат и към ПЕС, спокойно могат да бъдат и към консерваторите, защото има много консервативни сред тях.

- Беше ли на конференцията обсъждана някаква позиция за управлението на „Прогресивна България“ досега? 
- Основно се засегна темата с бюджета, че той е лош, а от гледна точка на местната власт е изключително лош. Така смятат колегите, които са в местната власт.

- А дали бихте подкрепили някакви техни инициативи. Говорихте ли за това?
- Не, не сме говорили. Аз лично споделям политиката по отношение на Северна Македония. И специално имам много добро отношение към външния министър Велислава Петрова. Нейните позиции по отношение на Северна Македония, както и позициите на премиера Радев по този въпрос са изцяло в българския интерес и аз ги споделям напълно.

- В петък Радев заяви в парламента, че има резерви към 21-я пакет санкции срещу Русия. Как се приемат такива негови изказвания в Европейския парламент?
- Хората там са свикнали с дискусии по темата, а как ще се формулира точно пакетът и как ще бъде гласуването чисто технологично ще видим. Санкциите за руския патриарх, който не притежава нищо, ще имат формално само политически характер. Спорен е въпросът дали са в полза на Запада или не, защото по този начин ние даваме хляб на руската пропаганда да обяснява, че нашето общество е настроено срещу руската православна църква. Трябва много сериозно да се обмисли, това са крайни мерки, които се взимат. Както виждаме, и Италия не ги споделя. Аз също имам резерви. По-скоро, налагайки санкции на руския партриарх, ние правим услуга на руската пропаганда.

- Някой от т. нар. демократична общност търсил ли е вас и ГЕРБ за обща кандидатура?
- Имали сме контакти, но те обикновено са се свеждали до това - хайде да ни подкрепите. Не се прави така. Преди няколко месеца имаше сондажи дали Петър Стоянов би искал да бъде кандидат, той категорично отказа. С ДСБ имаме контакти, въпреки твърденията им, че при тях е духът, а при нас е тялото, в момента и духът, и тялото са при нас като гледам вътрешните разправии около избора на нов председател. Надявам се разумът да победи, а не злобата.

- Как според вас ППДБ биха преглътнали една подкрепа от вас и ГЕРБ за техен кандидат?
- Техните храносмилателни проблеми не са проблем на СДС, да си го решават както си искат. Но ако имат намерение да участват сериозно на президентските избори пътят е да седнем всички заедно и да намерим приемлив кандидат.

- Като гледам и слушам как се развиват нещата, като че ли общ кандидат-президент на демократичната общност е кауза пердута? 
- Има възможност, но трябва да се седне на няколко срещи, да се говори, да се търсят различни варианти, да се обсъдят и да се намери консенсус. Не е толкова сложно, стига да има желание да се намери. ППДБ не е дясна партия, тя е ляволиберална, но е част от демократичната общност. Смятам да се срещна с председателите на всички партии в парламента. Трябва да свикваме с нормалното поведение, основното е да си говорим. Ние в Европарламента вече три години по някои теми от национален интерес постигнахме съгласие между всичките 17 депутати от България. За да се постигне консенсус в демократичната общност всеки трябва да си преглътне егото, за да постигнем общи резултати и общ кандидат. Както през 1996 година президентът Желев си загърби егото, Стефан Савов и Анастасия Мозер също, Филип Димитров си загърби егото по отношение на Желев за първичните избори. Всички те проявиха тогава голяма мъдрост, това трябва да очакваме и сега от лидерите на демократичната общност. В нашата декларация пише изрично, че няма демократична общност в България, в която не участва СДС. Няма такъв вариант. Всичко друго е клуб по интереси и секта.

- Какви ще са първите ви стъпки като председател на СДС, господин Лазаров?
- Първо ще се срещна с коалиционните ни партньори от ГЕРБ, след това ще започна срещи с лидерите на другите партии, за да видим как ще се развият нещата с президентските избори. Това е най-наболелият проблем и сега трябва да се решава. С ДСБ имаме общо минало, няколко пъти сме били в коалиция и се надявам да намерим общ език. Мисля, че това ще стане и с другите колеги. Трябва да се подхожда без емоции и заклинания и да се търсят общи решения. Ще имам контакти и с партии извън парламента. С Вили Лилков и Иван Сотиров от „Синя България“ съм много добър приятел.

- Един актуален въпрос, господин Лазаров. Живяли сте доста години в страни от Южна Америка. Сигурно сте за Бразилия или Аржентина да стане световен шампион? 
- Колебая се между Аржентина и Франция. Която и да стане от двете, ще се радвам.

Нашият гост
Илия Лазаров е роден през 1965 г. в София. Магистър е по международни отношения на Киевския държавен университет (1986 - 1991). Бил е областен координатор на СДС за Югозападна България и началник на отдел “Информационен” на СДС. През януари 1997 г. при встъпването си в длъжност президентът Петър Стоянов го назначава за началник на кабинета си. Остава на този пост през целия му петгодишен мандат и отговаря за международните контакти, КСНС, връзките с посолствата. Лично отговаря за подготовката и посещенията в България на президента Бил Клинтън, кралица Маргрете на Дания и много други VIP визити в България. Отговаря за държавните посещения на Стоянов в Китай, Индия, Испания, САЩ, Русия, Гърция и други страни. През 2005 Петър Стоянов оглавява СДС и Илия Лазаров става главен секретар на партията. За него се смята, че не влиза в политически войни и се старае да намира консенсус и компромис, дори там където е невъзможен. От юли 2018 г. отново е главен секретар на СДС, бил е народен представител от СДС в ПГ ГЕРБ-СДС в 45 НС. Лазаров е външнополитически експерт и анализатор, владее френски, испански, италиански, руски, английски и италиански. На 9 юни 2025. г. е избран за евродепутат от ГЕРБ-СДС. На 3 юли т. г. бе избран за председател на СДС.