Иван Михайлов, гл. изп. директор на Американската търговска камара в България, пред „Труд news“: Разходите за издръжка на властта надхвърлят в пъти разумното

Гласуваното решение за взимане на още държавен дълг, показва, че липсва решителност за реформи

Проектът на бюджет за 2026 г. вече е внесен от правителството в Народното събрание. С въпроси дали проектът е достатъчно амбициозен при свиване на бюджетните разходи, как вдигането на максималния осигурителен доход ще се отрази на бизнеса, правилно ли е компенсирането на държавните служители за това, че ще плащат сами осигуровките си и какви се основните пречки пред развитието на бизнеса в България се обърнахме към Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България.

- Г-н Михайлов, вече е готов проектът на редовен бюджет за настоящата година. Смятате ли, че той е достатъчно амбициозен по отношение на свиване на разходите, увеличение на приходите и намаление на дефицита?
- Представителите на работодателските организации и двустранните камари у нас мисля, че разбираме трудността на положението, в което се намират управляващите по редица стратегически въпроси. Такъв е и този за Бюджет 2026 или поне за тази част от него до края на календарната година. Наред с това, те трябва да подготвят и Бюджет 2027. Нашият анализ показва, че това, което представиха миналата седмица, не съвпада с очакванията нито на гражданите, нито на бизнеса, за съжаление.
Предвидените разходи по редица пера и най-вече за капиталови разходи и за издръжка на властта, надхвърлят в пъти това, което е разумното да се предвиди. Предложеният Бюджет 2026 показва онова нездравословно продължение на предишните два бюджета, които иззеха добавена стойност от някои от индустриите в България. Нещо повече, гласуваното решение за взимане на още държавен дълг, показва, че липсва решителност за реформи, като съкращаване на държавна администрация и ненужни разходи, преглед на всички инфраструктурни проекти, в които липсва както икономическа, така и приложна логика, както и опит да се спрат разходи, които „текат“ без нужния контрол на спечелилата абсолютно мнозинство политическа сила.
Макар да е лесно да се споделя мнение отстрани, може би разговорът за публичните разходи щеше да е по-лесен, ако пред обществото бяха показани двата бюджета - оставащият от 2026 и бъдещият за 2027 г. И не просто така, а да беше показана в тях траекторията на реформи, ефективно управление, стратегическо развитие по сектори, както и намаляващата роля на държавата като собственик, а увеличаващата ù се на добър регулатор и стратег с дългосрочна визия.

- Предвидено е максималният осигурителен доход да нарасне до 2300 евро от 1 август, като засега плановете са това ниво да остане и за следващата 2027 г. Промяната добър баланс ли е между възможностите на бизнеса и желанието за повишаване на приходите в бюджета?
- Американската търговска камара, както и другите гласове от бизнеса, от времето на въвеждане на Глобалния корпоративен данък, апелираме за не увеличаване на максималния осигурителен доход, както и на другите социални вземания. Ние разбираме, че системите на социалното и на здравното осигурявания се задъхват, виждаме, че има демографска криза и застаряващо население, но как да стимулираме работещите да остават у нас, да имат семейства с повече от едно деца в този постмодерен свят и дори да не мислят за икономическа миграция, при промяна в условията на техните възнаграждения? Нещо повече, тежестта към бизнеса може би вече кара взимащите решения в техните бордове извън България да не гледат към иначе хубавата ни страна, като добро място за правене на бизнес. Това са въпросите, които всеки управленец би трябвало да има предвид, когато се правят предложения за изземване на доход от работещата част от населението. Да, нужна е социална справедливост, но е нужен и честен подход, който дълъг управленски мандат може да заложи като част от водещите принципи. Както и съгласувана с бизнеса реформаторска програма на управление. Защото България има нужда да не изостава от тенденциите на XXI век, а може и трябва да е сред водещите страни в редица сектори.
 
- Представители на бизнеса поискаха държавните служители да плащат сами осигуровките си. В проекта на бюджет е предвидено това да стане, но да бъдат компенсирани с вдигане на заплатите им. Това правилна реформа ли е?
- Необходимостта държавните служители сами да си заплащат осигуровките е част от разумните решения, предлагани от бизнеса от поне 20 години. Да, това е правилна реформа, както и последващата я - да няма държавни служители на по два или повече договора - трудов и граждански - за сходно извършвана работа. Нещо повече, може би трябва друг подход към държавните служители - и тук не искам да генерализирам, но все пак имаме още дълъг път да извървим към по-мащабна дигитализация на процеси в държавната администрация, прозрачност при взимане на решения и ефективност.

- Виждате ли положителни реформи в бюджета, които ще помогнат за подобряване на средата за правене на бизнес?
- Покрай въвеждането на Бюджет 2026 правителството започна кампания за намаляване или премахване на режими и процеси, което би намалило административната тежест и ненужната бюрокрация. Това, съчетано с дигитализацията на процеси, може би ще доведе до очаквани облекчения и подобрен образ на администрацията. Нашите очаквания са за по-интензивен и последователен диалог на изпълнителната власт с бизнеса, като в тези формати участват и двустранните камари. Постигането на влизане в еврозоната е безспорен успех за България, а влизането в ОИСР не трябва да се разбира като „значка на ревера“, а като постигане на нужното ниво на добро управление, каквито са техните изисквания.

- Предвидено е поскъпване на винетките и повишаване на тол таксите. Как това ще се отрази на бизнеса в страната?
- Като всяко вдигане на мита, акцизи, преки и непреки данъци, и повишението на цената на тол таксите ще бъде предадено по веригата на потребление за бизнес-клиентите, което ще намали покупателната способност на гражданите. А при тях ефектът на това увеличение може да доведе до още по-големи очаквания за по-добри пътища, завършени изцяло магистрали, нова свързаност и по прозрачни обществени поръчки за тяхната реализация.

- Управляващите декларираха, че няма да вдигат данъци. Това достатъчно ли е, за да бъдат насърчени инвестициите в България?
- Когато говорихме за максималния осигурителен доход и за тол таксите, както и сега за вдигането на данъците, всички тези належащи „изземвания на стойност“ от произвеждащите блага у нас, както и от потребителите, са част от общата картина, която всеки инвеститор - настоящ и бъдещ, гледа и е част от процеса на вземане на решение.

- Проектът на бюджет е разработен на база на прогноза за забавяне на ръста на икономиката през настоящата година. Конфликтът в Близкия Изток ли е основната причина за забавяне на икономиката или има и други причини?
- Наистина, живеем и работим в непредвидими времена. Никой не очакваше, че Русия ще нападне Украйна през 2022 г., както и че САЩ и Израел ще предприемат решителни действия срещу иранската ядрена програма. Никой не очакваше, че ще имаме и политическа криза, продължила над шест години, както и че рязко ще сме в ситуация на абсолютно парламентарно мнозинство. Затова напълно разбираме планирането на макрорамката на всеки държавен бюджет. Но да прехвърляме структурните дефекти и стратегически проблеми на българската икономика, както нереформираните сектори като образование, здравеопазване, трудов пазар, енергетика и др., на външните фактори, не е съдържателно. Може да звучи опростенчески, но какво ще стане, ако изведнъж вземем, че реформираме и подобрим тези сектори? Какво ще стане, ако престанем да прахосваме публичен ресурс, води, когато не се палят умишлено гори, или се дават неизгодни концесии, или се търпят мръсни производства, които увреждат хората. И какво ще стане, ако държавата защитава утвърдените и работещи на светло инвеститори, както и насърчава здравната превенция сред своите граждани и така да се освободят средства за други лечения. Какво ще стане, ако България започне да проучва и оползотворява своите природни богатства - метални полезни изкопаеми, редкоземни минерали, геотермия, природен газ и дори нефт, наред с вятъра и енергията от Слънцето - по икономически изгоден, стратегически доходоносен начин? Какво ще стане, ако войната в Украйна приключи, постигне се справедлив и траен мир и тогава може да се окаже, че и двете доскоро воюващи страни - агресор и жертва - имат в различна степен нужда от икономическо възстановяване? Това са реторични и важни въпроси, които касаят изцяло България и реалността у нас.

- Сред първите закони, приети от новия парламент, бяха промени в Закона за защита на конкуренцията и в Закона за защита на потребителите. Те ще доведат ли до понижаване на цените в големите търговски вериги или ще имат обратен ефект?
- Напълно сме наясно, че нивата на инфлация пораждат политически и социални напрежения, както и че са генерирани очаквания за справянето с тях в полза на българските граждани. По време на бурните несъгласия на бизнеса със скоростното предложени и гласувани промени в ЗЗК и ЗЗП и нашата организация изрази своята позиция. Не бяхме съгласни целият фокус в усилията на законодателната и изпълнителните власти да се съсредоточава само в един от основните сегменти на изключително дългата и сложна верига по достигане на храната от фермите до трапезата на българския гражданин. Макар част от текстовете да претърпяха корекции при второ четене във Временната комисия по бюджет и финанси на Народното събрание, законодателят реши ЗЗК да въведе серия от мерки, които нарушават правилата на свободната конкуренция, пазарната икономика и дори погазват права. Сред тези са: недопустимо засягане на правото на защита и справедлив процес; въвеждане на намеса в търговската политика и ценообразуването чрез налагане на „временни мерки“. Какво друго би останало на един такъв бизнес, чиито аргументи не са взети предвид? Единственият му ход - за да остане да оперира в България - е да потърси правата си в съд в София, Люксембург или Брюксел. Ако това беше само административна тежест, като редица други, то компаниите биха се адаптирали с допълнителен ресурс - време, хора, бюджет, технологии - които са непланирани разходи в средата на годината. С някои от мерките се обръща парадигмата на правото - принципът „Невинен до доказване на противното“ става невалиден, и компаниите от този сектор трябва да показват пред институции и общество, че са изрядни, защото са заподозрени в нарушения без доказателства. Което пък е още един парадокс - компаниите от сектора на модерната търговия, освен, че съставляват под 50% от целия обем на сектор „Търговия с храни“, но и работят изцяло на светло от години, отговарят на множество законови изисквания и дори прилагат още по-високи стандарти по отношение на храна, хора и корпоративна отговорност.

- Гласуваните вече промени предвиждат създаване на Централен регистър за проследимост на доставките на едро. Това ще има ли някакъв положителен ефект върху пазара или само ще повиши бюрокрацията за бизнеса?
- Въвеждането на нов Централен регистър за проследимост по веригата на доставки е поредна изключително тежка административна тежест, която създава риск от увеличение на разходите на бизнес операторите при липса на всякакви гаранции за опазване търговската тайна между конкуренти. В ЗЗК се въведоха нови състави на нелоялни търговски практики, а в ЗЗП се третира забраната за увеличаване на цени без обективно икономическо основание, за което няма нито методология, нито формула, нито съгласие как ще се определя. И макар в никой закон да няма дефиниция на думата „спекула“, това явление започва да проявява. Освен това, ценообразуването е един от основните елементи на бизнес-модела на всяка компания. Този централен регистър би нанесъл щети на всички по веригата и преобръща основни икономически понятия като „търсене и предлагане“.

- Какви са основните пречки пред развитието на бизнеса в България?
- Макар да сме обръгнали от думата стратегия, то бих я заменил с думата „посока на развитие“ на България. Каква страна искаме да имаме след пет или петдесет години? Може би липсва визия, която да даде усещане за устойчивост и предвидимост - които са нужни както на отделния гражданин, така и на всеки бизнес.

- В събота е 4 юли, Денят на независимостта на САЩ. Каква е основната разлика при правене на бизнес в САЩ и в България?
- Това е труден въпрос, защото както САЩ имат федерални закони, така и отделни щатски - всеки със своите специфики. Но все пак, за двеста и петдесет години от своето създаване, САЩ са се утвърдили като еталон за правене на свободен бизнес, на демокрация, на иновации и на оптимизъм. Може би в това са разликите с България. Ние сме демокрация от по-малко от 40 години; нашата пазарна икономика е още по-млада (защото раздържавяването у нас започна едва след 1999 г.); у нас има иновации, но те не са водещ фактор в икономиката все още и за съжаление; българският оптимизъм и вяра в собствените способности са качества, които ако не успяваме да ги усвоим в училище, на помощ идват неправителствени организации, отделни предприемачи и други бели лястовици, които искат да видят България успешна, развиваща се и още по-свободна.

Нашият гост
Иван Михайлов е мениджър с над 15 г. опит в секторите на информационните технологии, телекомуникациите и автомобилната промишленост. От октомври 2022 г. е главен изпълнителен директор на AmCham, а преди това е бил член на борда на AmCham (2020-2022 г.). Преди това е ръководил Intellias Bulgaria, а по-рано е заемал позицията на мениджър за България и Румъния във Visteon Electronics (2014-2022 г.). В началото на кариерата си е заемал ръководни позиции в ИТ сектора в GLOBUL (сега Yettel) и “Софийска вода”. Иван Михайлов е председателствал борда на Аутомотив Клъстер България (АКБ) (2015-2023 г.). Освен това е председател на борда на BRAIT (2020-2023). Има три магистърски степени: по компютърни науки (Технически университет - София), икономика (СУ “Св. Климент Охридски”) и от The Red McCombs School of Business, Тексаски университет в Остин, САЩ.