Труд
Автор:
Елена Симеонова
Изкуственият интелект е на път да залее пазара на труда, пише Wired. Стотици хиляди агенти с изкуствен интелект скоро биха могли да станат колеги на обикновени хора. Компаниите създават дигитални служители с измислени имена и генерирани снимки, които ще бъдат на разположение 24/7 и никога ще се уморяват.
Следващият ви колега би могъл да бъде агент с изкуствен интелект – и това ще изисква напълно нов модел на взаимодействие на работното място.
През следващите месеци стотици хиляди чисто нови колеги ще навлязат на пазара на труда. Ще разпознавате имената им и ще запомняте профилните им снимки. Те ще бъдат добавени към вашите имейл списъци и Slack канали. Ще станат ръководители, инженери и маркетингови гурута.
Но тези колеги не са хора: всички те са агенти с изкуствен интелект.
Ще изчезнем ли? Управлението на изкуствения интелект става все по-трудно. Човечеството е изправено пред „експлозия на интелигентност“
Възходът на AI агентите – системи, базирани на големи езикови модели и проектирани да изпълняват задачи автономно – предизвика бум в компаниите, предлагащи дигитални услуги за служителите. Очаква се тези агенти да бъдат перфектните „работни пчели“: на разположение 24/7, никога да не се оплакват и да притежават свръхчовешки интелект.
И все пак, изненадващо, почти никой не обсъжда пригодността на тези агенти като истински колеги. Джули Бедард, партньор в Boston Consulting Group, подчерта неяснотата на това как хората възприемат изкуствения интелект на работното място преди три години, когато бързото приемане на ChatGPT убеди ръководителите, че технологията може да доведе до експоненциално увеличение на производителността.
„Хората не можеха да намерят думи, с които да опишат това явление“, каза Бедард пред списание WIRED. „Инструмент ли е? Партньор ли е? Колега ли е? Колега ли е?“
Когато платформи като Copilot на Microsoft и Gemini for Workspace на Google навлязоха на пазара през 2023 г., те бяха позиционирани предимно като инструменти за служителите. Но през януари, когато Бедард и нейните колеги анкетираха 1261 ръководители, 22% отговориха, че техните организации са включили агенти с изкуствен интелект в своите организационни схеми. Бедард отбеляза, че този дял вероятно ще нарасне, тъй като десетки стартиращи компании предлагат услуги за „служители“, задвижвани от изкуствен интелект, а големите технологични компании активно промотират своите автономни системи. Например, през юни Microsoft пусна Scout, система, която обработва задачи като пренасрочване на срещи и писане на имейли.
„Вашата компания по същество наема асистент вместо вас“, каза Омар Шахин, корпоративен вицепрезидент на Microsoft Scout, когато агентът стартира. „Целият смисъл да имате личен асистент е, че той продължава да работи, след като сте приключили.“
Успехът на агентите с изкуствен интелект зависи не само от способността им да генерират финансови ползи, но и от способността им да взаимодействат хармонично със служителите. Поради това компаниите са създали агенти, които комбинират предимствата на изкуствения интелект с набор от човекоподобни черти, за да позволят на служителите да „хуманизират“ новите си колеги.
„Хората всъщност започват да уважават агента и да изпитват силна привързаност към него“, казва Друв Амин, изпълнителен директор на Anything, софтуерен стартъп, който навлезе на пазара на изкуствен интелект през август с платформа, наречена Skydive. „Те говорят за него, сякаш е човек.“
Агентите на Skydive не са „нито чатботове, нито работни потоци“. Те са истински колеги със собствени имена, роли и облачни компютри. Те имат достъп до Slack, имейл, iMessage и други услуги. Всеки от тях е представен от аватар в стил Muppet, който Амин описва като „човекоподобен, но определено нечовешки“. Имената им често са свързани с ролите им; например Canary наблюдава производството 24/7.
„Смятаме, че е наистина важно да им придадем малко човешки щрих“, казва Амин, „защото повечето хора все още не знаят какво представлява истинският агент.“
Кристин Уендъл, главен изпълнителен директор на Pronto Housing и един от първите потребители на Skydive, използва агенти за справяне с широк спектър от ежедневни задачи: изготвяне на договори, насрочване на срещи и изпращане на имейли с напомняния до клиенти. Нейните агенти са по същество перфектните служители.
Но как се представят като колеги? Агентите за скачане с парашут не само се интегрират във всички форми на комуникация на работното място, но и непрекъснато се развиват, за да се съобразят със стиловете на комуникация, заявките и корекциите на своите колеги. С други думи, те стават все по-адаптирани към реалните хора. Когато инженерният екип на Pronto започна да използва програмния агент, Уендъл забеляза, че служителите започнаха да се наричат „работещи с Алис“ – агентът – по проекта.
Част от привлекателността на подобни системи обаче е, че те не са хора. Освен безупречната си работна етика, те са и над офис политиката и професионалните неврози. Когато „Боб“, агентът, който действа като асистент на Уендъл, погрешно публикува всички данни от календара на Уендъл в Slack канал, тя не сметна за необходимо да смекчи грубите си забележки.
„Разбира се, напълно осъзнавам, че те не са хора“, казва Уендъл. „Понякога се отнасям с тях по начин, по който никога не бих се отнасял с човек, защото би било неучтиво.“
Агентите с изкуствен интелект навлизат на пазара на труда точно когато все повече се промъкват в личния ни живот. Силициевата долина използва агенти като Open Claw и Instinct за изпълнение на досадни задачи от месеци, а наскоро стартиралият проект Muse на Meta* има за цел да превърне личните агенти с изкуствен интелект в масово явление.
Muse, подобно на „Мъпетите“ на Skydive, е представена от сладък и пухкав малък аватар. Според водещия автор на WIRED Рис Роджър, потребителското изживяване напомня на „изпращане на съобщение до приятел с искане за задачи – изкуственият интелект потвърждава съобщенията с емоджи с палец нагоре и започва работа на заден план“. Използвайки съществуващите взаимоотношения като шаблон, тези агенти – независимо дали са колеги с изкуствен интелект или, както в случая с Muse, „предназначени за всички“ – позволяват бързо обучение.
Наслагването на човешки черти с изкуствен интелект е свързано с определени рискове на работното място. Проучване, проведено от Бедард и нейните колеги в BCG, установи, че когато на мениджърите е било казано, че работата е извършена от служител, задвижван от изкуствен интелект, те са идентифицирали 18% по-малко грешки, отколкото когато им е било казано, че е извършена от инструмент, задвижван от изкуствен интелект. Според Бедард, агентите не винаги отговарят на очакванията за хората, както по отношение на способности, така и на слабости.
„Компаниите едва започват да разбират какви мерки за сигурност всъщност са възможни“, казва Бедард.
Това, че хората изграждат дълбоки емоционални връзки с изкуствения интелект, вече не е новина; хората „се срещат“ с чатботове от години. Дори на работното място инструментите с изкуствен интелект предизвикват любопитни реакции. Миналата година Хенри Блоджет – основателят на моя бивш работодател, Business Insider – писа в блога си за изграждането на екип от дигитални подчинени и как е реагирал „човешки“ на профила на особено привлекателен колега, работещ с изкуствен интелект.
„След десетилетия работа в човешка среда, научих, че споделянето на определени мисли на работното място почти винаги е лоша идея“, пише Блоджет. „Но важат ли същите правила за изкуствения интелект и работните места, базирани на изкуствен интелект?“
Сара Франклин, главен изпълнителен директор на HR фирмата Lattice, е по-загрижена за екзистенциалните въпроси. Lattice добави дигитални служители към организационната си структура преди две години, преди концепцията да бъде широко приета. Франклин подчертава, че Lattice използва този модел, за да насърчи отчетността, а не да насърчава служителите да се отнасят към колегите си с изкуствен интелект, сякаш са хора.
Франклин разглежда този вид анимация като стратегия на технологичните компании да обвържат потребителите с услугите си чрез емоционална връзка, която предизвиква прилив на допамина. Макар че това може да помогне на компаниите да изградят ангажирана потребителска база, Франклин смята, че подобна стратегия може да има пагубно въздействие върху нервната система и поведението на служителите.
„Имаме тези модели, които са погълнали цялото знание на човечеството и с гордост казваме, че пазарната им стойност е в трилиони – но в същото време те потенциално унищожават човечеството“, казва Франклин. „Много е страшно. А каква е целта? Целта ли е да оставим хората без работа?“
