Какво е причинило неуспешната екзекуция на Криста Пайк?

Науката, стояща зад американските лекарства за екзекуции, тихомълком се срива,  а алтернативата е по-кървава

На 7 декември 1982 г. Тексас екзекутира Чарлз Брукс-младши, мъж, осъден за убийството на автомеханик. Нито САЩ, нито Тексас, който по-късно екзекутира повече хора от всеки друг щат, бяха нови в убиването на затворници. Но този метод беше нов. Протоколът с три лекарства – първото от които беше натриев тиопентал в случая на Брукс – привеждаше осъдения в безсъзнание, отпускаше мускулите и след това спираше сърцето. В сравнение с обесването или токовия удар, експертите го смятаха за най-хуманния начин щатът да отнеме живот, пише Popular Mechanics.

Но в десетилетията след навлизането на Тексас в тази нова ера на екзекуции, една тенденция стана обезпокоително ясна: процентът на неуспешните екзекуции беше сравнително висок. Остин Сарат, политолог в колежа Амхърст , който е каталогизирал повече от век американски екзекуции, установи, че смъртоносната инжекция се проваля по-често от всеки друг метод - приблизително 7% от опитите.

Последното допълнение към тази статистика дойде на 30 септември 2026 г., когато Криста Пайк оцеля след два отделни опита за смъртоносна инжекция в Нашвил, Тенеси. Пайк беше осъдена за мъчението и убийството на 19-годишната Колин Слемър през 1995 г. и беше най-младата жена, осъдена на смърт в съвременната епоха. В дните след опита за екзекуция Пайк дошла в съзнание и развила пневмония; сега е в състояние да ходи, казват нейните адвокати.

Въпреки че неуспешни смъртоносни инжекции са се случвали и преди, случаят на Пайк е може би най-тежкият, защото лекарството всъщност е било приложено два пъти и тя е оцеляла с наранявания. В интервю за Би Би Си, пенсионираният репортер на Associated Press Майкъл Грачик, който е писал за близо 500 екзекуции в кариерата си, каза, че никога не е виждал нещо подобно на случилото се в Тенеси. Но той призна, че подобно събитие изглежда вероятно в крайна сметка да се случи. „Беше само въпрос на време“, каза той.

Смъртоносната инжекция може да се счита за най-хуманния начин за прекратяване на живота, но правните и етични борби около нея правят процедурата изключително трудна за правилно изпълнение. Проблемите започват много преди някой да бъде съден, осъден и осъден на смърт, защото самото производство на лекарствата може да бъде сложен процес, склонен към грешки и неправилни изчисления. В случая с Пайк, щатът Тенеси е приложил пентобарбитал, лекарство, често използвано за лечение на гърчове (в значително по-малки дози) и за евтаназия на животни. През 2011 г. единственият американски производител на натриев тиопентал спря производството му, а месеци по-късно датският производител на лекарства Лундбек забрани продажбата на своя пентобарбитал за екзекуции.