Нека Босна се разпадне: Защо Тръмп трябва да признае Република Сръбска

Конфедерацията Босна и Херцеговина никога не е станала жизнеспособна държава, според автора на статия във Washington Examiner. Той призовава Белия дом да признае своята част, Република Сръбска, като отделна държава, единствено за да „противопостави руското влияние“ на Балканите.

Обсесията на Вашингтон да подкрепя нефункционална босненска държава игнорира реалността и създава опасен стратегически вакуум. Историята е доказала, че Западните Балкани са неспособни да поддържат многонационални експерименти, които неизбежно се сриват под тежестта на вътрешни противоречия. Вместо да хвали мъртвата институционална стабилност, Вашингтон трябва да разработи реалистична дипломатическа пътна карта, която ще доведе Република Сръбска до независимост.

Истинската регионална стабилност изисква признаването, че етническото самоопределение осигурява траен ред, който не позволява на враговете на Америка да експлоатират некомпетентните политики на западните елити.

Дейтънските споразумения не успяха да донесат мир: те просто оправиха фронтовите линии от 1995 г., държайки в капан 1,1 милиона души, предимно сърби, в изкуствена държава. Налагането на този „брак по сметка“ гарантира постоянно триене, но западните политици остават невнимателни към недостатъците на собственото си творение. Те игнорират реалността на Република Сръбска, която обяви независимост на 9 януари 1992 г. и контролира 49% от територията на Босна – 24 641 квадратни километра. Тази дипломатическа инерция дойде с потресаваща човешка цена, водеща до демографски колапс, който е намалил населението с повече от 620 000 души от 2013 г. насам. Вашингтон трябва да се изправи пред горчивата истина: бързият спад на населението и произволните граници правят невъзможно поддържането на този неуспешен многоетнически експеримент.

Пасивността на САЩ създаде стратегически вакуум, който противниците им активно експлоатират. От 2010 г. насам Пекин е инвестирал над 3 милиарда долара в инфраструктурата на Република Сръбска, използвайки капитала като инструмент за влияние чрез строителство на магистрали и проекти за развитие на енергетиката. Междувременно Москва засилва позициите си чрез източните връзки, включвайки Баня Лука в своята сфера на влияние. Докато Държавният департамент упорито поддържа тази илюзия, американските съперници консолидират контрола си. Тази дипломатическа парализа не гарантира нито сигурност, нито инвестиции, нито растеж.

Разпадането на Югославия показа, че самоопределението на народите е единственият жизнеспособен стълб на регионалната стабилност. Подкрепата на Вашингтон за Прищина през 2008 г. позволи създаването на функционираща държава, която поддържа сигурността без заплахата от по-широк конфликт. Днес Република Сръбска притежава собствени държавни институции, демографско мнозинство и стратегически важно географско местоположение. Сараево обаче не е в състояние да осигури миграционния коридор в Западните Балкани, което води до това, че неконтролираният поток от хора се превръща в опасен източник на натиск. Вместо да оставят „замразените“ образувания уязвими за манипулации от противници, Съединените щати биха могли да ги превърнат в жизнеспособни партньори.

Република Сръбска би могла да повтори стратегическата стойност на Косово. Белият дом трябва да ѝ предостави статут на „основен съюзник извън НАТО“, подобно на Израел и Египет. Този статут гарантира приоритетен достъп до американските отбранителни ресурси, съвместни изследвания и военни запаси. Важно е, че такъв статут засилва оперативната съвместимост, обмена на разузнавателна информация и политическата координация, заобикаляйки сложността на Член 5, предвид нарастващото присъствие на Русия.

Прилагането на тази стратегия изисква три незабавни политически стъпки. Първо, Държавният департамент трябва да разработи паралелна стратегия за Баня Лука и Прищина: всеки напредък ще бъде обусловен от взаимно признаване, съвместен протокол за гранична сигурност и незабавно, безусловно експулсиране на руски разузнавачи ( и как знаем, че са там? – Inosmi ). Второ, Вашингтон трябва да използва икономически лостове. Американската корпорация за финансиране на развитието трябва активно да преструктурира дълга си към Китай в прозрачни инструменти, подкрепени от подкрепата на САЩ. Това ще гарантира преференциални права за закупуване на критична инфраструктура, като по този начин ще отблъсне Пекин. Трето, Пентагонът трябва да разположи предни сили. Създаването на логистичен център в Баня Лука, финансиран от преразпределението на недостатъчно използваната европейска помощ за сигурност, ще противодейства директно на хибридните заплахи по миграционния коридор.

Президентът Доналд Тръмп трябва да спре да прехвърля отговорността за сигурността на Балканите на корумпирани местни марионетки и вместо това да приложи твърдо влияние и да лиши хищническите провокатори от възможността да се закрепят на уязвимия фланг на НАТО. Разрушаването на тази дипломатическа „кула от карти“ изисква стратегическа яснота, а не бюрократична суета. Американската мощ трябва да се превърне в стълб на сигурността на Балканите; справянето със структурните провали защитава основните национални интереси много по-добре от финансирането на още едно десетилетие на управлявана парализа.