Опасни ли са хуманоидните роботи?

Автор: Труд news

Постепенно напускат добре контролирания свят на фабриките

До 2050 г. в света може да се използват около 1 млрд. такива машини

Хуманоидните роботи все по-често изглеждат като следващата голяма технологична вълна, но пътят им към ежедневието на хората се оказва значително по-сложен от зрелищните демонстрации в интернет. Разработчиците показват роботи, които ходят, танцуват, носят предмети и изпълняват различни задачи, но реалното им поведение в среда с деца, възрастни хора, домашни любимци и непредвидими ситуации остава сериозно предизвикателство.
По информация на The Wall Street Journal в социалните мрежи вече се разпространяват видеа, които показват колко деликатна може да бъде темата за безопасността. В един случай човекоподобен робот започва неконтролируемо да танцува в ресторант, а в друг робот рита малко дете по време на демонстрация в Китай. Подобни инциденти не означават, че технологията е обречена, но ясно показват, че роботите, предназначени да бъдат близо до хора, трябва да бъдат много по-предвидими, стабилни и безопасни.
Проблемът става още по-сериозен, защото тези машини постепенно стават по-големи, по-тежки и по-силни. Дори сравнително прост сценарий като изтощена батерия или внезапна загуба на захранване може да доведе до падане на двукрак робот. Ако това се случи в близост до дете, възрастен човек или човек с ограничена подвижност, последствията могат да бъдат опасни. Затова безопасността вече не може да бъде допълнителна функция, добавена накрая, а трябва да бъде заложена още в самата конструкция, софтуера и начина на управление.
Очакванията към пазара обаче остават огромни. Анализатори от Morgan Stanley прогнозират, че до 2050 г. в света може да се използват около 1 млрд. хуманоидни роботи, а пазарът да достигне оборот от 7,5 трлн. долара. Това означава, че роботите постепенно ще напускат добре контролирания свят на фабриките и ще навлизат в много по-хаотичната среда на домовете, магазините, болниците, ресторантите и обществените пространства. В производството всяка зона е планирана и всяко движение е част от процес, докато в реалния живот хората се движат непредсказуемо, променят посоката си, спират внезапно и често не спазват никакъв „алгоритъм“.
Затова разработчиците търсят различни решения. Някои компании залагат на бутони за аварийно спиране, допълнителни защитни системи в електрониката, камери, сензори и обмен на информация с околните устройства. Neura Robotics например работи върху механизъм, при който роботът да пада по начин, който минимизира риска за хората наоколо. Други производители се отказват от краката и предпочитат по-стабилни платформи с колела, по-нисък център на тежестта и по-големи батерии.