МС пое ангажимент да не ги разходва засега, а да ги остави следващото редовно правителство да реши как да процедира с тях
Решението на МС за намаляване на капитала прилича повече на PR акция, която уж е с антикорупционен елемент
В едно от последните заседания на служебния кабинет на 22.04.2026 г. одобри Решение на МС, с което 1.445 млрд. евро ще бъдат изтеглени от държавната Българска банка за развитие (ББР), с което ще се намали капитала є, и пренасочени във фискалния резерв. МС пое ангажимент да не ги разходва засега, а да ги остави следващото редовно правителство да реши как да процедира с тях. „Осем месеца 1,4 милиарда евро прашасват в банката-касичка на модела Борисов-Пеевски. Ще извадим тези пари от ББР. Те не се движат, не влизат в икономиката, но в същото време за този дълг текат лихви, пари, които плащат всички граждани от своите данъци“. Това изявление е на служебния премиер Андрей Гюров. В Решението на МС са допуснати няколко груби процедурни нарушения: На първо място то е в колизия с Регламент (ЕС) №575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции (а също и на други европейски регламенти), не е взето одобрението на двата регулатора на банките от страните (в т. ч. и за България), членки на Банковия съюз, а именно: БНБ и Европейската централна банка, както одобрението и на финансовите партньори от чужбина на ББР, като: Европейската инвестиционна банка, немската Банка за развитие Кредитандщалт Фюр Видербау (KWF), Банката за развитие на Съвета на Европа, с които България, респективно за целите на ББР има международни договори и др.
Да оставим настрана странното определение за пари - „прашасват“, което най-меко казано е неуместно. Нормално е парите да си сменят собственика, но в неговите правомощия е той да реши как и кога да ги разходва и в никакъв случай те никога не „прашасват“. Парите не са обикновена стока, например мебел, която е възможно да „събира прах“, а са особен вид стока, която е всеобщ еквивалент и средство за обращение.
Решението на МС за намаляване на капитала на ББР с 1,445 млрд. евро бе възможно да се осъществи по друг ред и то не с Решение на МС. Подобно намаление на капитала е възможно да се извърши само по предложение на министъра на финансите. То следва официално да се депозира пред посочените регулатори. Впоследствие се извършва т. нар. дю дилиджънс на ББР и най-рано след около 8 месеца е възможно да се получи разрешение за това. През месец август 2025 г. бе вдигнат капитала на ББР с около 2 млрд. евро, което бе сторено по установения ред. С Решението на МС от 22 април т. г. се намалява капиталът є, но без да се спази посочената процедура, с което това решение не е възможно да бъде изпълнено, поради незаконосъобразност. На практика това Решение на МС е нищожно и при това положение няма как този ресурс да се „върне на данъкоплатците като по-модерни болници, медицински хеликоптери, кабинети за наука в училищата, по-модерни старчески домове“, както се е изразил служебния премиер Андрей Гюров.
Мотивите на Министерството на финансите за този нестандартен ход за намаляване на капитала на ББР по принцип са благовидни и те се свеждат до: след като миналата 2025 г. капиталът на ББР бе увеличен с около 2 млрд. евро, то банката е заявила че ще разходва 600 млн. евро от тях; останалите 1,445 млрд. евро остават неупотребени за кредитиране 8 месеца след увеличението на капитала на банката; този ресурс не трябва да стои неизползван - българските граждани имат нужда от тях, защото това са техните пари от техните данъци; ето защо 1,445 млрд. евро неусвоен капитал от ББР ще бъдат върнати в държавния бюджет, където ще могат да се ползват за всички видове разплащания в държавата; МФ, като принципал на банката, прави проверка на сигнал в публичното пространство за лоши практики в кредитирането в ББР, но не е посочено конкретно за какви случаи проверките се отнасят. Логичен е въпросът защо се декапитализира единствената държавна банка у нас?!? Следва да се има предвид, че тя независимо, че капиталът є е държавен, то тя е търговска банка и подлежи на същите регулации като останалите български частни банки.
В свое становище ръководството на ББР посочва и че Решението на МС за намаление на капитала не е предварително съгласуване с ББР и е взето при липса на одобрен редовен бюджет за 2026 г. Негативните преки ефекти се свеждат до: ограничаване възможностите на ББР да извършва разплащания по инвестиционната програма на общините и те ще спрат; ограничаване възможността на ББР за подпомагане на държавата при прилагане на антикризисни мерки във връзка с повишение на цените на горивата и затрудненията в различни сектори като транспорт, земеделие и др.; проблеми с текущите финансирания от международни институции; поставяне под риск спасените 246.6 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, предоставени от ЕК за обновяване на многофамилни жилищни сгради, както и бъдещо предоставяне на средства по директни програми на ЕК, като тази за бизнеса, която е за 1,2 млрд. евро при намалени изисквания за самоучастие или обезпечение в партньорство с търговски банки и ограничаване възможността ББР да изпълнява Националната програма за енергийна ефективност на жилищните сгради. Имаше изказвания от страна на някои политици, че в последните дни на служебното правителство ББР вероятно се кани да предостави големи заеми до фирми, близки до членове на предходния редовен кабинет, което видно от посоченото становище не е точно така.
Ето защо Решението на МС за намаляване на капитала с 1,445 млрд. евро прилича повече на PR акция, която уж е с антикорупционен елемент и на пръв поглед, то е взето с добри намерения, но не по правилния начин. Тъй като практически е невъзможно то да се изпълни е наложително да се преразгледа от следващото редовно правителство и то да го отмени преди да са реагирали посочените регулатори, както и посочените финансови партньори на ББР. Членството на България в еврозоната и в Банковия съюз задължава и изпълнителната власт стриктно да спазва регламентите на ЕП и на Съвета, а в конкретния случай те са нарушени.
Труд
