„Смачкани“ дела и безнаказаност: Радев обяви план за промяна в правосъдието

Правосъдният министър посочи, че предлаганата реформа се основава на три основни стълба – легитимност, интегритет и модернизация

Министър-председателят Румен Радев и министърът на правосъдието Николай Найденов представят раздел „Правосъдие“ от Програмата за управление на България 2026-2030 г.

По думите на Найденов целта е да бъде прекъснато дългогодишното влияние на зависимости и олигархични кръгове върху съдебната система и да се възстанови доверието в нейната независимост.

„За първи път от доста години имаме реален шанс да пресечем многогодишното овладяване и подчиняване на съдебната система от олигархични кръгове, създаването и експлоатирането на зависимости и оттам – хроничната липса на справедливост“, заяви Найденов.

Правосъдният министър призова парламентарните сили, които споделят заявените цели за промяна в съдебната система, да подкрепят предстоящите реформи. Според него обаче усилията не трябва да бъдат ограничени само до Народното събрание. Като повратна точка Найденов определи предстоящия избор на членове на Висшия съдебен съвет както от парламентарната, така и от професионалната квота. Той се обърна директно към съдиите, прокурорите и следователите с призив да направят свободен и осъзнат избор на своите представители.

„Този ВСС ще предопредели облика на съдебната система в следващите пет години. Направете избора съобразно вътрешното си убеждение, с което работите всеки ден. Направете го на базата на свободната си преценка и на вашия интегритет. Не се поддавайте на натиск и не ставайте жертви на тънки сметки“, заяви министърът.

Найденов използва и остър тон към хората, които според него се опитват да оказват нерегламентирано влияние в съдебната система. „Търговците на правосъдие нямат място в храма на Темида. Не се страхувайте от великаните в съдебната система, защото те са джуджета“, каза той.

Министърът обяви още, че чрез сайта на Министерството на правосъдието ще бъде създадена специална форма за контакт. Чрез нея всеки магистрат ще може при пълна конфиденциалност да подава сигнал за опит за оказване на влияние върху независимия му избор при гласуването за членове на ВСС.

По думите на Найденов правителството се отказва от подхода на частични и временни промени в съдебната система. Вместо това е изготвен цялостен план, който трябва да превърне отделните мерки в единна национална програма с конкретни срокове, политическа отговорност, устойчиво финансиране, публична отчетност и независим мониторинг.

Правосъдният министър посочи, че предлаганата реформа се основава на три основни стълба – легитимност, интегритет и модернизация.

До няколко седмици Министерството на правосъдието ще представи нови предложения за изменения в Закона за съдебната власт. Найденов припомни, че първите промени са били изготвени в спешен порядък, за да стане възможна смяната на настоящия състав на ВСС, който по думите му функционира „неприлично дълго време“.

Следващият етап от реформата ще предвижда по-високи критерии към магистратите, включително към кандидатите, които за първи път влизат в съдебната система. Завишени изисквания ще бъдат въведени и при кариерното израстване, заемането на ръководни длъжности и оценката на работата на административните ръководители.

Предвижда се и промяна на системата за атестиране на магистратите. Целта е оценяването да дава по-реална представа за работата на всеки съдия, прокурор и следовател чрез по-адаптивни критерии.

Сред заявените приоритети е и осигуряването на прозрачни процедури при предстоящия избор на председател на Върховния административен съд и на главен прокурор.

Правителството възнамерява също значително да ограничи продължителните командирования в съдебната система. Според Найденов този механизъм досега е използван за заобикаляне на конкурсното начало и за създаване на нерегламентирани влияния и зависимости.

Ще бъдат предложени и нови механизми за по-справедливо заплащане на магистратския труд. Найденов уточни, че това е само част от заложените мерки, като промените в различните институти на Закона за съдебната власт ще бъдат внасяни и приемани поетапно.

Министърът на правосъдието обяви, че част от проблемите в съдебната система не могат да бъдат решени единствено с промени в законодателството и затова управленската програма предвижда и конституционна реформа. По думите му предложенията ще бъдат изцяло съобразени с правомощията на обикновено Народно събрание.

Правосъдният министър заяви, че ще бъде иницииран широк професионален дебат за ключови промени в съдебната власт. Сред основните въпроси ще бъде начинът, по който се обновява съставът на Висшия съдебен съвет, така че да се гарантира приемственост и едновременно с това да се ограничи политическото влияние върху институцията.

Предвижда се и създаването на т.нар. отблокиращ механизъм, който да не допуска изтеклите мандати да определят за продължителен период облика на съдебната система.

„Ще въведем конституционни механизми за оспорване на актовете на Висшия съдебен съвет. Ще засилим възможностите за предсрочно освобождаване на членове на ВСС при тежко системно неизпълнение на техните задължения“, посочи Найденов.

Предложенията ще засегнат и ролята на следствието в рамките на съдебната система, както и тази на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Министърът подчерта, че конституционните промени не могат и не трябва да бъдат прокарвани единствено от управляващото мнозинство. Според него подобна реформа изисква широко политическо и професионално съгласие, достатъчно време и прецизен експертен подход.

Правосъдният министър предупреди, че настоящият момент е възможност за преодоляване на зависимости, натрупвани в продължение на години. „Ако сега не се обединим в битката за отвоюване на правосъдието, не осветим и не преборим зависимостите, които са се създавали с години, друг подобен шанс скоро няма да имаме и не трябва да го пропиляваме“, каза той.

В заключение министърът се обяви срещу политизирането на съдебната реформа. „Хората очакват справедливост, нормалност, предвидимост и възмездие. Ние предлагаме партньорство, за да постигнем всичко това. Предлагаме професионален и експертен подход“, допълни Найденов.

Министърът обяви, че изборът на нов Висш съдебен съвет и подготовката на конституционните промени ще вървят паралелно. По думите му няма време изборът на ВСС да бъде отлаган заради необходимите по-продължителни експертни консултации за промени в Конституцията.

Найденов заяви, че очаква новият ВСС да започне работа до края на годината и да открие процедурите за избор на главен прокурор и председател на Върховния административен съд.

Правосъдният министър изрази притеснение от получени сигнали за неформално влияние и опити за натиск върху гласуването на професионалната квота за ВСС. Затова Министерството на правосъдието ще създаде механизъм, чрез който магистрати, почувствали се притиснати, да могат да подават сигнали.

Подготвяните промени в Закона за съдебната власт трябва да дадат възможност на новия ВСС да оцени работата на административните ръководители, назначени през годините, в които Съветът е работил с изтекъл мандат. Предвижда се също да бъдат довършени спрени конкурсни процедури, но след преразглеждане на тяхната обективност.

Специален акцент Найденов постави върху прокуратурата. „За да продължим напред, трябва да осветим назад“, заяви той. Първата стъпка според него ще бъде разкриването на съществуващите зависимости в прокуратурата, а след това – своеобразна „инвентаризация“ на преписките и делата, включително какво е било оставено без движение и дали чрез това са създавани или използвани зависимости.

Министърът посочи конкретно Софийската градска прокуратура, като заяви, че обществото реално не знае „какво отлежава там“. Една от първите планирани реформи ще бъде премахване на концентрацията на власт в СГП, която според Найденов е свързана с голяма част от съществуващите зависимости.

Той уточни, че Министерството има концепция как да бъдат осветени тези зависимости, както и подкрепа от представители на магистратската общност, а конкретният механизъм ще бъде представен отделно.

На свой ред премиерът отбеляза, че правосъдната реформа е задължително условие за функционирането на нормална демократична държава. „През годините се превърна в политически лозунг. След поредица от спорни решения и законови поправки, както и уродливи политически кръвосмешения в името на властта, а също и бруталният удар по Конституцията - се превърна в символ на институционална безпомощност и политическа безидейност. Резултатът - „смачкани“ дела и безнаказаност за грабежите. Освен това скандални назначения по върховете. Получихме несменяем ВСС, „Нотариуси“ и „Джуджета“, бавна административно обременена система, липса на доверие и засилващо се убеждение за липса на справедливост. Държавата трябва да може да осигури справедливост“, заяви премиерът.

По думите му „Прогресивна България“ поставя в центъра човека и върховенството на закона. А основната цел на правосъдната система е преход от конюктурна реакция и фрагментирани законово инициативи към единен национален план с ясна визия, програма и политическа отговорност и отчетност, както и гарантиране на справедливост. 

Премиерът Румен Радев заяви още, че правителството и управляващата партия ще настояват решенията за водещите позиции в съдебната система да се вземат при ясни и строги критерии.

Като първи основен критерий той посочи проверката на имущественото състояние на кандидатите. Според Радев сегашните проверки, извършвани от Инспектората към ВСС, са до голяма степен формални и се основават на подадените от магистратите декларации.

„Ние ще държим да се разшири обхватът на проверките за имущественото състояние. Защото публична тайна е, че има и магистрати, които много трудно ще обяснят своето имуществено състояние“, заяви премиерът.

Вторият критерий ще бъдат професионалните качества и постигнатите резултати, а третият – проверка за липса на зависимости и обвързаности, както и за почтеност.

Радев подчерта, че именно тези три критерия - имуществено състояние, професионални качества и липса на зависимости - трябва да бъдат водещи при бъдещите кадрови решения в съдебната система.