Труд
Автор:
Труд news
Въпрос: Какви са законовите срокове, изисквания и условия, при които се издава болничен лист, включително редът за удостоверяване на временна неработоспособност и ограниченията, предвидени в действащото законодателство?
Зл. Иванов, гр. София
Отговор: Какви са срокове и условия за издаване на болничен лист? Болничният лист се издава в деня, в който е установена временната неработоспособност. Законът не позволява издаването на болничен лист със задна дата. Изключение са случаите, когато неработоспособността е констатирана в деня на работа или след изтичане на работното време. В този случай болничният започва от следващия календарен ден, дори той да е почивен. Изключение съществува и когато болничният е продължение на предишен. Тогава отпускът започва от деня след края на предходния болничен, дори този ден да е неработен.
Когато болничният лист е издаден от лекар или зъболекар, той може да бъде за срок до 14 календарни дни, а общият брой дни за една година не трябва да надвишава 40 дни. Зъболекар може да издаде болничен само за заболявания от своята компетенция. Центърът за спешна помощ издава болничен за срок до 3 календарни дни. В случаите на неработоспособност, продължаваща повече от 14 дни, Лекарска консултативна комисия (ЛКК) може да издаде болничен за срок до 180 календарни дни, като еднократният отпуск не трябва да надвишава 30 дни. ЛКК отговаря също за издаването на болнични за дневен или домашен стационар. Трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) извършва експертиза след 180 дни непрекъснат болничен или при натрупани 12 месеца отпуск в рамките на две предходни календарни години.
Работникът или служителят няма право да откаже издаването на болничен лист, ако лекуващият лекар или Лекарска консултативна комисия (ЛКК) са установили състояние на временна неработоспособност. Дори ако осигуреното лице изрично заяви, че не желае да му бъде издаден болничен лист, медицинското лице е задължено да го издаде. В такива случаи болничният лист се изпраща служебно на работодателя, без необходимост от допълнителни действия от страна на работника или служителя. Това гарантира, че правата на работещите са защитени и работодателят е информиран за реалното здравословно състояние на работника или служителя.
Отказът на болния да приеме болничния лист не отменя неговото действие и съответните права и задължения, произтичащи от него. Тази разпоредба е част от трудовото законодателство и цели да осигури баланс между правата на работещите и отговорностите на работодателите.
Д-р Тодор Капитанов, юрист, вицепрезидент на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор.
