Испания и Франция може и да изразяват радост от перспективата за завръщането на Великобритания, но официалните лица предупреждават, че отмяната на „Брекзит“ ще е свързана с разходи и жертви, които не е ясно дали някоя от страните е готова да поеме.
Новият министър-председател на Обединеното кралство Анди Бърнъм предизвика вторник вълна от спекулации, че може да започне кампания за повторно присъединяване към ЕС, преди да потвърди, че ще обсъди тази перспектива на предстоящата среща на върха с лидерите на блока. Европейските лидери бързо се възползваха от възможността, пише Bloomberg.
„Добре дошли отново“, пошегува се на английски език френският президент Еманюел Макрон, усмихвайки се, докато говореше редом с испанския министър-председател Педро Санчес. Испания, добави Санчес, ще „отвори обятия“ за повторното присъединяване на Обединеното кралство. Реалността зад кулисите обаче не е толкова розова, според хора, запознати с отношенията, които говориха анонимно, за да опишат частните разговори. В Брюксел продължава да съществува загриженост относно променливата позиция на Великобритания, като се има предвид честата смяна на министър-председателите в страната напоследък. А за Великобритания повторното присъединяване би подновило и дебатите относно предишни изключения и споразумения с ЕС, които вече може да не са налице.
Напрежението отразява подозрението и огорчението, които остават 10 години след като Обединеното кралство гласува за напускане на ЕС. Двете страни често отбелязват неравномерен напредък по всички видове преговори – и това е в случаите, когато преговорите не се провалят на фона на взаимни обвинения.
Все пак, според източниците, служителите на ЕС са доволни от новото послание на Бърнъм, макар да предупреждават, че ще изчакат да видят какви действия действително ще последват. Бърнъм заяви, че ще повдигне пред лидерите на ЕС и въпроса за възможността Обединеното кралство да се присъедини отново към единния пазар на блока или да влезе в митнически съюз.
„Обединеното кралство е близък и ценен партньор на Европейския съюз“, заяви в сряда в изявление Балаж Уйвари, говорител на Европейската комисия – изпълнителният орган на ЕС. „От правителството на Обединеното кралство зависи да определи как желае да развива отношенията си с ЕС в бъдеще.“
Бивши функционери от Лейбъристката партия, които са работили под ръководството на Кир Стармър – предшественикът на Бърнъм, изразиха скептицизъм относно пълно „повторно сключване на брак“. Те предупредиха, че ЕС вероятно ще наложи значителни разходи на Великобритания за повторното ѝ присъединяване, като добавиха, че това е една от причините, поради които екипът на Стармър е бил несклонен да преследва тази опция.
Един от тях заяви, че когато по-рано са разговаряли неофициално с колеги от ЕС относно разходите за повторното присъединяване, им е било казано, че ще се наложи предоговаряне на бюджетната отстъпка за Великобритания, договорена по времето на Маргарет Тачър. Това би могло да означава допълнителни разходи от около 5 милиарда лири (6,6 милиарда долара) годишно за завръщането. Той добави, че не смята, че ЕС ще настоява Великобритания да се присъедини към Шенгенското пространство – зоната на ЕС за пътуване без паспорти – или да приеме еврото. Приемането на свободното движение обаче ще бъде неотменима условие.
Друг бивш съветник на Лейбъристите заяви, че както повторното присъединяване, така и влизането в митнически съюз с блока ще означава, че Великобритания ще трябва да анулира споразуменията за свободна търговия, които е подписала след Брекзит, най-вече с Индия.
Засега се очаква двете страни да останат фокусирани върху по-лесно постижимите цели в навечерието на срещата на върха следващия месец.
Срещата, която беше отложена след оставката на Стармър, вероятно ще се съсредоточи върху три по-малки елемента: свързване на пазарите на въглеродни емисии на ЕС и Великобритания, постигане на споразумение за търговията с храни и селскостопански продукти и програма за мобилност на младежите както за пътуване, така и за работа.
Ограничените амбиции отразяват препятствията, пред които все още са изправени отношенията между ЕС и Великобритания, въпреки подобряването на връзките откакто през 2024 г. на власт дойде лявоцентристкото правителство на Лейбъристите.
Двете страни са на различни позиции по отношение на предстоящото законодателство „Произведено в Европа“ от Брюксел, което ще дава приоритет на източници от ЕС при вземането на решения за публични средства и инвестиции. Великобритания се присъедини към други съюзници като Япония и Швейцария, за да протестира срещу планираните правила, предвид близките им инвестиционни връзки.
Друга точка на напрежение е водещата програма на ЕС за отбранителни заеми на стойност 150 милиарда евро, която предлага на държавите финансиране за военни покупки. Преговорите за присъединяване на Обединеното кралство към програмата се провалиха миналата година, което намали сумата, която би могла да бъде отпусната на британски фирми. Прочетете още: Преговорите за присъединяване на Обединеното кралство към водещия отбранителен фонд на ЕС завършиха с провал
Обединеното кралство изрази интерес да се присъедини към комитети, които доуточняват регламентите за селското стопанство и стандартите за храните, както и към пазарите на въглеродни емисии и електроенергия на блока — всички области, в които Лондон се опитва да съгласува правилата си с тези на континента.
Комисията съобщи на държавите-членки, че Обединеното кралство няма право на такова участие съгласно настоящото споразумение, докато няколко държави се противопоставиха на предоставянето на каквато и да е роля на Обединеното кралство в процеса на вземане на решения в ЕС.