Труд
Автор:
Труд онлайн
Плака, неразделна част от старата част на Атина, се разпознава най-вече по неокласическите си сгради. Разположена в южния подножия на Акропола, в контраст с морето от бетон, което я обгражда, тази част на града излъчва селска атмосфера с ярки цветове и покриви с червени керемиди. Тя създава усещането за пътуване към Атина от отминали времена. Този исторически квартал наскоро привлече вниманието на медиите, но не за да събуди носталгични чувства.
В петък сутринта, 25 септември, около 7:45 ч., смъртоносна експлозия избухна на втория етаж на стара сграда, като напълно разруши сградата.
При експлозията загинаха общо шест души, от които четирима американци, един британец и една гъркиня, пише To Vima.
Четиримата американци, две двойки, бяха отседнали на първия етаж, докато британецът и гъркинята, възрастна двойка, живееха на втория етаж.
Освен самата сграда, бяха нанесени щети и на околните сгради, търговски обекти и църквата „Агия Айкатерини“.
Разследващите смятат, че експлозията е резултат от възпламеняване на натрупал се природен газ на втория етаж. Установено е, че апартаментът на възрастната двойка е бил единственият в сградата, свързан с природен газ, като в него са работели три уреда – печка, камина и бойлер.
Водещата хипотеза е, че газът се е натрупал до взривоопасна концентрация, след което искра в къщата го е възпламенила, вероятно когато жената е включила лампата, тъй като тя е била намерена до мивката в банята, докато останалите са били в леглата си.
Смята се, че газът е произлязъл от вътрешните инсталации на апартамента, въпреки че точният източник все още не е установен. Докато печката и камината бяха открити без значителни повреди, бойлерът все още липсва, което стеснява кръга на възможните източници на експлозията.
Историята на „Плака“ е свързана с бурна борба за запазване на историческия облик на квартала както срещу разрушителното въздействие на времето, така и срещу прекомерната експлоатация чрез безброй краткосрочни наеми, един от които е бил този, в който са отсядали четиримата американци.
От много години местните жители изразяват недоволство от постоянния упадък на характерния облик на района и непрестанната му комерсиализация. През 70-те години на миналия век районът беше препълнен с нощни клубове, таверни и всички белези на шумна и динамична нощна култура. Впоследствие жителите организираха съвместни кампании с подкрепата на организации като Гръцкото дружество за околна среда и култура (ELLET), като изискваха кварталът да бъде защитен от разруха.
Под егидата на тогавашния министър на териториалното планиране, жилищното строителство и околната среда Антонис Тритсис през 1982 г. беше подписан президентски указ, който въведе серия от строги мерки, ограничаващи използването на земята и преместващи големите нощни клубове извън квартала. По-късен указ от 1993 г. изключваше и хотелите, като позволяваше съществуването само на къщи за гости.
Повече от 20 години по-късно, през 2006–2009 г., тогавашното Министерство на околната среда, териториалното планиране и благоустройството се опита да измени президентския указ от 1982 г. Жителите изразиха опасения от „псирификация“, като се позоваха на оживения, силно комерсиализиран и препълнен с туристи квартал Псири, разположен северозападно от площад „Монастираки“. Широко се чуваше лозунгът „Плака няма да се върне към греховното си минало“. За жителите преследването на печалба не бива да осквернява историческия квартал.
През последните години, започвайки от 2022 г., тези опасения отново излизат на преден план, тъй като нарастващият свръхтуризъм е довел до изселване на постоянните жители. Домовете в целия квартал са превърнати в късосрочни наеми (Airbnb), функциониращи като де факто хотели, въпреки забраната за използване като хотели, съдържаща се в указа от 1993 г. ELLET подаде 16 жалби срещу превръщането на цели сгради в имоти за Airbnb, но Държавният съвет постанови, че краткосрочните наеми не се считат автоматично за „туристическо настаняване“, тъй като законите за градоустройството и туризма не ги дефинират по този начин. Това решение направи така, че защитните мерки на декрета не можаха да спрат тази тенденция.
Последните проблеми засягат безопасността на остаряващите сгради и възникнаха преди малко по-малко от една година. През октомври 2025 г. Движението на жителите на Плака изпрати официален писмен протест и предупреждение до Пожарната служба, Министерството на климатичната криза и гражданската защита и Община Атина, изразявайки сериозна загриженост относно проблеми с градоустройството, като тесни улици и липса на пожарни хидранти.
Те подчертаха, че при извънредна ситуация, като например пожар, причинен от късо съединение или теч в сгради със смесено предназначение, спасителните автомобили няма да могат да достигнат до мястото, и многократно призоваха за провеждането на противопожарна тренировка – искане, което по това време остана без отговор.
Последната експлозия отново повдигна въпроси относно безопасността на остаряващите сгради в Плака, както и относно ангажимента на града да защити квартала от прекомерна комерсиализация и пренаситен туризъм. Кметът даде определени обещания по-рано през годината, но дали те ще бъдат ефективно изпълнени, за да се отговори на страховете и притесненията на жителите, тепърва предстои да се види.
