Д-р Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, пред „Труд“: Няма едно икономическо лекарство за всички фирми

На практика не би трябвало едно предприятие да фалира за три седмици

Коронавирусът ще промени изцяло нашите представи за бизнес, било то малък, семеен или среден. Именно това ни предизвиква да мислим в перспектива как да спасим отрасли за милиони левове в България. Освен туризма и заведенията, засегнати са хиляди малки фирми, които не знаят дали ще отворят врати. А загубите в световен мащаб дори не могат да се изчислят за момента. Един от представителите на бизнеса в България е Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, която помага на различните отрасли да намерят нови пазари, да представят своите иновативни продукти пред света. В момент на криза това сякаш остава на заден план и на този етап се съсредоточаваме към други неща, най-вече как да оцелеем. Но какво смята да прави агенцията в момента на пандемията? Как ще подкрепи бизнеса? Какви мерки може да вземе за малките и средни предприятия? Може ли ЕС да помогне до степен, че да спаси българския бизнес? Вижте какво споделя изпълнителният директор на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия пред „Труд“.

- Може ли малките бизнеси да се преструктурират към новите възможности, например шиене на предпазни маски?

- Може и вече имаме не един и два примера, което е впечатляващо, имаме вече фирми произвеждащи защитни облекла, защитни шлемове, маски, очила. Тук искам да дам за пример стартирането на производството на защитните очила. За 12 дни след като започнахме разговори на темата с г-н Станиславов, председател на Аутомотив клъстера, с проф. Г. Тодоров проведохме среща при министър Караниколов и след поставената от него задача, вече имаме възможност за производство в индустриална среда. Лабораториите на Технически Университет София и София Тех Парк в партньорство с Арексим Инженеринг свършиха впечатляваща работа. Един такъв процес отнема над 40 дни при стандартни производствени условия. Това е пример как бизнесът може и трябва да работи с науката. Много се радвам на такива примери между науката и бизнеса, които Агенцията финансира ежегодно, въпреки че заради създалата се ситуация не успяхме да проведем съвместното си събитие с БАН по тази тема, което смятаме да превърнем в практика. Силно вярвам, че след кризата, бизнесът и науката ще погледнат по-единно на съвместния си потенциал и ще дадат живот на множество нови български проектни идеи и продукти.

- Как ще коментирате идеята на общинските съветници от ГЕРБ в София за гаранционен фонд от 1 млн. лв. в подкрепа на малкия и средния бизнес за облекчаване на икономическите последици от кризата?

- В настоящия момент всяка една помощ е изключително важна и необходима и изказвам адмирации към действията на Столична община да създаде един конкретен продукт за текущите нужди на бизнеса на нейната територия. Проведох разговор с колегата си Николай Ценков, управител на Общинския гаранционен фонд, който ми сподели, че идеята е фондът да обезпечава до 50% от главницата на всеки одобрен по тази гаранционна схема кредит, но не повече от 20 хил. лева. Ще има много по-облекчени условия за самите фирми относно обезпеченията, няма да има такси и комисионни и гаранциите ще са валидни 24 месеца от тяхното издаване. Средствата ще могат да послужат за текущи разходи, възнаграждения, осигуровки и други разплащания. Макар ресурсът да не е много голям, ще е в подкрепа на нуждаещите се малки и средни предприятия и ще им помогне в тази нетипична ситуация. Нека и не забравяме, че този тип финансов механизъм съществува отдавна и Столична община е подкрепила над 600 предприятия чрез него.

- Какво мислите за схемата 60:40? Не беше ли редно да се поемат и осигуровките, които са в тежест на бизнеса в такъв момент?

- Всички ние знаем колко време и средства отнема, в някои сфери на бизнеса, да се подберат, обучат и въведат в дейността служителите, особено тези на ръководни позиции. В този смисъл, всяка една перспективна дейност ще се стреми да запази най-квалифицираните си кадри и съответно дори и при частично или изцяло преустановена дейност, най-вероятно ще продължи да заплаща техните заплати за даден период от време - мярката може би е най-подходяща именно за тях и цели да ги подпомогне в този първи етап от настоящото извънредно положение. Разбира се, всеки желаещ и попадащ в обхвата u има правото да се възползва от нея. Съгласете се, всяка една държава трябва да има предвид и подпомагането на икономиката след излизането от ситуацията, в която всички ние се намираме в момента, затова трябва внимателно да преценява какво би могла да даде в една или друга насока, без да застраши функционалността си в икономически аспект занапред.

- Кои сектори ще оцелеят след кризата?

- За неоцеляване на цели сектори не мисля, че може да се говори на този етап. Надявам се ясно осъзнавате, че в този момент отговорите на тези въпроси са много хипотетични и свързани с много условности. Определено компаниите, които са имали органичен растеж, по-консервативна финансова политика, и са в по-малко засегнатите сектори, ще изпитат по-малки затруднения и при една средносрочна продължителност на извънредното положение ще се възстановят сравнително бързо.

- А кои не?

- Вижте, оцеляването на една или друга компания зависи от много неща, тук дори бих казал, че секторното разделение има голямо значение, но не определящо. Вероятно голяма част от компаниите ще успеят да издържат няколко месеца, без това да им се отрази много негативно в дългосрочен план, като разбира се трудности ще има. На теория и практика не би следвало за три седмици да фалира работещ бизнес от такъв тип сътресения. Икономиката ни е много свързана с веригите на доставка и докато те не се възстановят и компаниите свързани с тях няма да се върнат в кондицията от преди пандемията. Тук тези компании, които имат по диверсифицирани контрагенти, може да имат възможност за по-бързо възстановяване. Представете си една компания работеща главно за един клиент и при създалата се ситуация той се окаже в неблагоприятно положение, това естествено се превръща в зависимост. В момента междуфирмената задлъжнялост най-вероятно се увеличава и би било проблем за икономиката, да фалират компании от изкуствено създадени ситуации, паника и друг вид нерационални действия.

- Имате ли данни за фалирали малки и средни предприятия вече?

- На този етап ние в Агенцията нямаме такива данни и все пак нека не забравяме, че са минали три седмици от началото на извънредното положение.

- Какво може още да направи държавата в помощ на малките и средни предприятия?

- Всичко каквото може да се направи според възможностите, трябва да бъде направено и правителството взима мерки. Сега е важно, може би повече от всякога, да има конструктивен диалог между държавата, работодателските организации и синдикатите. Ако всички гледат в една посока, действат отговорно и мислят за другите, ще успеем да преминем по-лесно през кризата. Заедно сме по-силни, виждаме много примери за взаимопомощ между частните компании или тях и държавата.

- В момента по какви програми помагате на бизнеса?

- В момента програмите ни в помощ на бизнеса, да излезе на чужди пазари, са в невъзможност за изпълнение, но ние работим и подготвяме дейността си за незабавно стартиране при първа възможност. Съвсем скоро ще започнем ваучерна схема в сферата на информационните и комуникационни технологии и ще може да подкрепим 450 компании. Ресурсът ни е малко над 9 млн. лева и те ще се изразходват за информационни и комуникационни услуги и решения, доставени от български доставчици на съответните услуги за българските предприятия. Предстои ни и да стартираме Националния иновационен фонд, където с ресурс от около 5,5 млн. лева ще подкрепим разработването на иновации в и от български компании и научни звена. Времена като днешните още повече очертават необходимостта от иновации и производства базирани тук. Изпратили сме нашите предложения до министъра на икономиката Емил Караниколов, които по преценка и възможност да бъдат стартирани и да увеличим подкрепата си за българския бизнес, представляващи ликвидност за най-честите типове разходи. Това са краткосрочни решения, но трябва да се мисли за времето и след пандемията, поради което сме в постоянна връзка с Международната мрежа за малки и средни предприятия (INSME), с Европейската асоциация на агенциите за малки и средни фирми (ETPOA), както и с еврокомисаря Мaрия Габриел и търсим възможности за програми и проекти на този етап. Тук искам да изкажа специални благодарности към всички тях за подкрепата, която усещаме от тяхна страна.

- Какви нови възможности се откриват?

- Това е много интересен въпрос, защото мисля, че тази криза ще даде нови наклони на глобалната икономика, нейното позициониране и структуриране. Много изводи ще се направят и ще дадат нови перспективи, като се надявам Европейският съюз да се възползва максимално от това и да подреди приоритети си в дългосрочен план. Предполага се, че след приключване на кризата, всички експортно ориентирани компании трябва да използват пълната гама от възможности, отворени от прекъсването на веригите на доставки, защото в някои случаи те ще са не просто прекъснати, а счупени и там ще има място за нови реализации.

- Без такси и наем ще спаси ли малките обекти?

- Зависи от желанието за продължаване на конкретния бизнес от неговите инвеститори, собственици, ръководство и предходен модел на работа. Няма единен отговор за всички, няма едно икономическо лекарство за всички. Малките обекти и в момента все пак работят, да, може да имат по-малко клиенти, но работят. Проблем е за туристическия сектор, за ресторантите, заведенията, хотелите. Надявам се всички ясно осъзнават, че ситуацията е почти една и съща в цяла Европа и не само. Не мисля, че някоя държава иска да възпрепятства икономиката си от растеж - но съгласете се, в момента се налага да се взимат трудни решения.

Нашият гост

Д-р Бойко Таков е изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия от 12 ноември 2018 г. Той е с повече от 12 годишен трудов стаж в управлението на бизнеса. Има опит и в държавните институции, като в продължение на четири години е заемал експертна позиция в Изпълнителна Агенция “Държавна собственост на Министерство на отбраната”. От 2008 до 2012 е бил изпълнителен директор и член на съвета на директорите в българското представителство на водеща Южнокорейска енергийна компания. Степента доктор придобива в Технически университет, София, специалност “Икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт”. Магистърската му е „ Маркетинг и Икономика” към Университет за национално и световно стопанство.

Публикувано от Катерина Ковачева

Този уебсайт използва "бисквитки"