Западните държави са много грешни спрямо нас, особено Великобритания
На Трети март 1878 година България извоюва с решаващата помощ на армията на Руската империя своето Освобождение от 5-вековното османско робство. Това не пречи днес - 142 години след това, да се чуват кресливи гласове срещу Русия и да се правят нескопосани опити за изопачаване на исторически факти. Какво е Трети март за модерния българин разговаряме с един от най-уважаваните български историци - акад. Георги Марков.
- Денят на националното възкръсване - така наричат Трети март. Каква е ролята на Руско-турската война от 1877-1878 година, какви са били интересите тогава, академик Марков?
- Тази Руско-турска война е поредната девета от десет такива войни. Между сблъсъка на двете империи - Руската, устремила се към топлите морета, и Османската - на три континента, се създават условия да бъдат освободени балканските народи, не само ние - българите. И сърби, и гърци, и власи, и молдовци - не е било възможно без война на империите. Априлското въстание, макар и смазано жестоко, става причината царят Освободител да излезе в защита на братята православни християни. Много добре трябва да се знае, че тези войни се водят между две империи и всяка има своите интереси. Но в случая стратегическите интереси на Руската империя към Босфора и Дарданелите съвпадат с интересите на народите от Югоизточна Европа. Не бива да се казва: „Е, руският царизъм като империализъм се е стремял към топлите морета, минавал е пътьом оттук и освобождавал, защото има съвпадане на интересите.
- Какво е Трети март за модерния българин? Днес се разделят на два лагера - едните, макар и по-малко, отричат Трети март, наричайки го ново поробване, с кресливи викове: „Не ви щем“, а другите - много по-голяма част от тях, го честват с благодарност към руските освободители и с думите: „Здраствуйте, братушки“.
- Това са крайности. Не приемам нито романтичното русофилство - нашият патриарх Иван Вазов така го е преживял и е написал стихотворението за братушките, но не приемам и отрицателството. Предишният президент Плевнелиев например си позволи в миналото Народно събрание да изрече думи на Левски, които той никога не е казвал: „Да не забравяме, че онзи, който ще ни освободи, той ще ни зароби“. Левски никога не е казвал това.
- Всъщност, не са ли политиците тези, които нагнетяват атмосферата около празника?
- Разбира се, заедно с разните фондацийки. Политиците да престанат да си играят на русофоби - те нали имат сега свои интереси с оглед на новия голям брат. Обичам да казвам образно: Чичо Сам изгони Дядо Иван от политика, икономика и отбрана, но няма как да го изгони от историята. Така че, евроатлантиците да не се опитват да го правят, защото това е историята. И е особено цинично, когато заявяват, че не били 200 000 загиналите войници от руската армия, а били само 68 000. Ами това са 68 000 гробове, коя чужда армия има толкова на българската земя? Колко имат американците? Имат, само че на тези, които бомбардираха София и извършиха военно престъпление, а един американски посланик имаше нахалството да им издигне паметник до сегашното щатско посолство! Нека да не преиграват.
- Според вас имаме ли основание да се съмняваме дали Трети март трябва да е датата на националния ни празник?
- Трети март поставя началото на възстановяването на българската държавност. България след 500 години отсъствие се появява отново на европейската политическа карта. За жалост, това не е Санстефанска България - тя беше разпокъсана на Берлинския конгрес, но се даде началото, беше възстановено ядрото на българската държавност. От българските политици зависеше да бъдат достатъчно мъдри и разумни и да осъществят националния идеал - обединение на всички българи под обща държавност. Трябваха ни етапи. Ето защо първият етап - Съединението - успя. А то нямаше как да се случи без Трети март. Крушенията ни по-късно не се дължат на Санстефанския национален идеал, а на късогледството и на грубите грешки на българските политици.
- Винаги около Трети март в последните години се връщаме към комплексите на малкия народ, към съмненията доколко сами сме извоювали свободата си. Защо сме толкова комплексирани?
- Това е оправдание на комплексарите. Първо, ние не сме малък народ, от 27 държави в ЕС само 9 държави са по-големи от нас по територия - и Белгия, и Холандия, и Люксембург са по-малки. Политиците ни се оправдават, че ние сме малки и затова не можем да водим самостоятелна външна политика и не можем да опазим българския суверенитет. Давам обаче пример с маджарите - те да не са 300 милиона? Нека не се оправдават, че не зависело от нас, а от Великите сили. Това е пораженски синдром.
- А не е ли вярно, че те решават?
- Вярно е, че решават. Но точно Великите сили не позволиха голяма българска държава и ни разпокъсаха в Берлин през 1878-а - най-вече Великобритания и Австро-Унгария. Обаче ние българите станахме причина за тази освободителна война. Да не забравяме, че предишната война, наречена Кримска, когато руската армия громи Османската империя, Западна Европа прави коалиция, за да спасява османците. Това са Франция, Великобритания, Австро-Унгария и Сардиния. Всички те отидоха чак в Крим да громят Руската империя и това отложи нашето освобождение. Нека не се правим сега на русофоби, защото Западът е много грешен. Особено Великобритания. От нея българите добро не сме видели като държава. Освен Съединението, което пак е политическа игра. Понеже кралица Виктория очаква Александър III да се обяви „за“ Съединението, тя се обявява „против“. Но когато разбира, че руският цар действа обратно, тя веднага сменя позицията си. „Сега трябва да изтикаме русофилите и русофилството от България и Великобритания е „за“ Съединението“ - ето това казва тя. Затова да не преиграваме, западните държави са много грешни спрямо нас.
- Излиза, че без руската армия и без решението на руския император Александър II, ние нямаше да бъдем свободни. Едва ли някой финландец, поляк, украинец - без да омаловажавам участието и ролята им във войната, щеше да дойде да се бие за Освобождението на България, ако не е била волята на руския император?
- Разбира се, че е така. Наистина има доста загинали поляци - тогава голяма част от Полша е в Руската империя и това личи от имената им. Има загинали и финландци, които идват тук под руското знаме. Александър II не е желал да воюва, не е искал да бъде споходен от призрака на Крим, не е искал да има злощастната съдба на баща си Николай I, който умира (1855 г.), не можейки да се примири с поражението (1856 г.) на Руската империя там. Без руското оръжие нямаше как да се възстанови нашата държава след петвековно отсъствие. Казвам това без да изпадам в романтично русофилство. Да, това е империя. И разбира се, че има интереси. Но тя е покровителка на православните християни, чрез тях тя идва да осъществи завета на Петър Велики, казан още когато той - горе на Балтика пробива едно замръзнало пристанище и прави за столица Петербург. И при императрица Екатерина се стремят на юг. Черно море е затворено море и те искат чрез Босфора и Дарданелите да излязат на Средиземно море. Естествено, британската империя е против. И тя помага на Османската империя поне до края на XIX век.
- Блянът на Трети март бе убит в Берлин и така ние нямахме възможността да изживеем напълно нашата свобода за по-дълго време. Каква е причината за този конгрес след войната?
- Да, има причина за това. След поражението на Русия през 1856 г. в Крим има Парижки договор. Там е казано, че никоя Велика сила няма право да воюва и да откъсва територия от Османската империя. Промените в границите на тази империя трябва да са решение на европейски конгрес. И затова Санстефанският договор е наречен предварителен договор. И това се е знаело. Германският канцлер Бисмарк събира Великите сили на конгреса в Берлин и там съдбата на Санстефанска България е предрешена.
- Защо?
- Защото Великобритания и Австро-Унгария сключват споразумение с Османската империя да не се създава голяма славянска държава. Така че не Бисмарк е разпокъсал държавата ни. Виновна за това е британската политика на лорд Дизраели, който иска да разруши съюза на тримата императори между Германия, Австро-Унгария и Русия, и той успява. Като се връща от Берлин, лордът казва: „Аз успях, разруших съюза на тримата императори.“ Ето това е имперската политика на Дизраели, тя предрешава съдбата на нещастния български народ. Имаме Кресненско-Разложко въстание в края на 1878-а, комитет „Единство“, но Великите сили решават една малка славянска държава да остане в планината. Добре, че Бисмарк е извадил една карта и казал, че Стара планина минава по билото на Вакарелските възвишения. И така, благодарение на Бисмарк, столица е София. За неговата 200-годишнина през 2015 г. ние имахме тук международна конференция и предложихме Софийската община да обяви една улица на Ото фон Бисмарк. Имахме обещанието, но още нищо не е сторено...
- Отрицателите на Трети март твърдят, че със Санстефанския договор се създава мита за Велика България или България на три морета. Имат ли някакво основание за това, днес отричат и ролята на граф Игнатиев?
- Тя не е велика, а се нарича Целокупна България. Граф Игнатиев взима картите на Българската Екзархия (сега тя чества своята 150 годишнина) на Цариградската конференция на Великите сили от декември 1876 година - той се опира на тях и казва: това е територия, където преобладаващото население са българите. Затова трябва това да бъде българската държава, а останалите, които живеят на тази територия и са от други националности, ще имат равни права. Граф Игнатиев не е измислил тези предели. Той дори жертва Северна Добруджа, защото Русия през 1856 г. в Париж губи Южна Бесарабия и за да си я върне, я разменя за Северна Добруджа. Няма как, това е империя. Русия държи и на Сърбия - тя е бъдещ неин съюзник срещу Австро-Унгария и u трябва Нишко, Пиротско и Вранско... Така е - не може да се сърдим на империята.
- Доколко сме свободни днес - 142 години след онова героично време?
- Мрачни мисли ми идват в главата, както казва Стоян Михайловски: „Ние българите сме освободен народ, а не сме свободни хора“. Казал ги е в края на XIX век. Ние най-напред трябва да я почувстваме свободата, тя трябва да стане вътрешна потребност. Освен това свободата задължава, тя не е слободия. След 1989 г. махалото се люшна и от тоталитарен контрол стана пълен безконтрол. Ние трябва да осмислим свободата, да разберем защо ни е необходима и да разберем, че тя е безценна. Не бива да продаваме свободата си за пари. Като говоря за пари, имам предвид и днешните разни заеми от Световната банка и МВФ, както стана. В едно училище в София преди дни казах, че днешният идеал - Златният телец заедно с питането „Колко пари? - е опасно нещо и може да ни погуби. Не всичко е пари. Свободата е над парите, над материалното благосъстояние. Не бива да си жертваме и да си продаваме свободата, това е най-важното за България.
- Като се върнем в историята назад, ще видим, че ние сме били значим фактор само през Средновековието. А днес се наслагва мисленето, че сме едва ли не само територия.
- Ние имаме наследство от Средновековието, но е минало много време, това са десетки поколения. Моят народ разбира, че хлябът е по-важен от свободата. А съдбовният избор е между хляба и свободата. Най-добре е да има и двете, но когато няма хляб, българинът си казва: „По-добре да има хляб, щото като го има, аз ще оцелея и ще дочакам свободата. Без свобода се живее, но без хляб - не“. Това е човешкият инстинкт за оцеляване. Ние имаме една поговорка - „по-малкото зло“. И смятаме, че по-малкото е за предпочитане пред по-голямото. Ето това е нашата народопсихология. И начинът ни на оцеляване. За да мислим така, трябва да се върнем назад в онези 5 века робство - много тежко наследство са тези 500 години.
- Ако днес сме затворили тази болезнена рана - Берлинския договор, другата рана - Македония, трудно ще я излекуваме?
- Тази рана беше нанесена с разпокъсването на Санстефанска България. И тя доведе до войни, въстания, жертви, кланета, бежанци... Но такава е геополитиката на европейските държави, която създаде балканизацията. Много се ядосвам, когато някоя държава от Средна и Западна Европа ми каже: „Вие там на Балканите само се биете“. Дори в известния роман на Агата Кристи „Убийство в Ориент експерс“ има такова изречение: „На Балканите се убиват всекидневно“.
- Е, причините за това са ясни...
- Да, и пак питам: „Кой ни докара до това положение, кой ни раздели и противопостави, за да се избиваме?“ Ето, тези същите Велики сили направиха това. Те са много грешни, но имат високо самочувствие и никога няма да признаят, че в Берлин през юли 1878-а се извърши едно престъпление - не само срещу българите, но и срещу балканските народи - да ги разделят и да ги противопоставят до ден днешен.
- Кражбата на история днес е много страшна, защо го правят, акад. Марков?
- Кражбата на история води до страшни последици. Историята трябва да се остави на историците да я изследват, а не някои скучаещи политици в къщите си за гости да четат учебника по история, например за 10-и клас, обаждат се на министъра на просветата по джиесема и му казват, че този учебник не им харесва. Дай сега да го пренапишат. Това не е работа на политиците. Историята не се продава и изяжда като кебапчета. Преди 1989-а имаше идеологическа коректност, сега има политическа коректност. Трябва да престанем с нея, защото тази коректност налага автоцензура на по-младите историци и те се съобразяват както с политиката, така и с определени фондации.
- Ако трябва да извикате нещо на Трети март, какво ще бъде то?
- Първо, този ден трябва да се почувства като празник, а не като поредния почивен ден. Ние се върнахме след 500 години отново на политическата карта на Европа, и сега ни има. Вярно - орязани, след войни, след крушения... Но трябва да опазим това, което имаме. И за което са се водили войни и въстания, и за които са умирали нашите герои. Затова на този ден ще извикам с цялото си гърло: „Да живее България!“ и всичко друго след това. А на младите бих им казал само едно: „Вие сте отворени към света, но първо бъдете българи, а след това бъдете европейци. Едното не пречи на другото. Не приемам изграждането на европейска идентичност. От Брюксел и от разни фондации ни казват: „Първо Европа, после националната идентичност“. Не! България е над всичко. И тогава е Европа.
Нашият гост
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на повече от 30 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.