Колекционер превърна къщата си в ретро музей

Близо 500 предмета красят дома на Людмил Лалев

Възстановява 90% от вещите

Колекционер превърна къщата си в Кочериново в своеобразен ретро музей с близо 500 предмета. Стари велосипеди, ретро мотори, ютии, телефони, патефони, самовари, апарати за кръвно, дрегер, пишещи машини, касови апарати, вестници, триколка и бебешки колички са малка част от предметите, които Людмил Лалев съхранява в пристройка, изградена специално за тази цел. Някои от предметите са в автентичен вид, но 90 процента от тях са възстановени и ремонтирани лично от него.

Страстта към колекциониране на предмети от различно естество се заражда още в детските му години. Като малък обича да се рови по тавани и мазета, да слуша истории от възрастни и роднини, да събира интересни неща. Днес това за него е не просто хоби, а ежедневие.

[modula id="3545026"]

Людмил Лалев е роден в Банско, като ученик се мести с родителите си в Благоевград, където са изтеглени на работа. Завършва Електротехникума в града, след това ЮЗУ със специалност „Електроника и автоматика”. През годините се занимавал с дейности по специалността, както и с търговия, основно на стари вещи. Навремето продавал и стари къщи. Купувал имоти по селски райони, преобразявал ги напълно, след което ги продавал.

Преди около 12 години купил своя къща в Кочериново. В началото била порутена, в изключително лошо състояние. За близо три години успял да я възстанови и направи в стил на Банско – с дървени греди и орнаменти. Спрял се на нея заради добрата локация и голямата й площ. „Базата трябва да позволи колекциониране и развиване на тази дейност, а самото колекциониране и събиране на вещи е свързано и с транспорт”, разказва пред „Труд” Людмил.

В началото намирането на ретро предмети е било свързано с много пътуване по малки населени места, най-вече в благоевградска и кюстендилска област, откъдето купувал ценните вещи: „Имах колеги с магазинчета, които изкупуваха неща от хората и ги продаваха, аз пък се свързвах с тях и ги купувах”. В кюстендилско, където живеели по-състоятелни хора, намирал скъпи и много ценни вещи. Най-скъпата носия, която колекционерът купил, е кюстендилска - бродирана със сърмени конци. Автентичните ютии на въглени, пишещи машини и радиоапарати също взимал от там.

Днес купуването на стари предмети по интернет е много по-лесно и удобно, споделя Людмил. Всеки ден търси нещо ново за колекцията си и през смях нарича това „болестно състояние”: „Това е първата задача за деня - да проверя какво е качено в сайтовете, защото много пъти ми се е случвало някой да ме изпревари с 10-15 минути”.

Първите вещи в колекцията на Людмил са носии: „Винаги са ми били интересни, защото предполагат българския бит и традиции, които са различни в различните населени места, в тях е вплетено българското”. Те обаче са прибрани в склад, тъй като в къщата няма достатъчно пространство да бъдат изложени. Най-голямата му страст са велосипедите, които са най-многобройни – около 80. Любимите му марки са Чопър, Мифа, Диамант, Симсон. 90 процента от тях ремонтира и възстановява сам. Често купува една по една различни части, докато ги сглоби напълно, затова понякога му отнема години да възстанови един велосипед. Най-трудоемко е да направи ретро велосипед в автентичния му вид, като много от елементите по него прави сам или при стругар: „Тъй като много от частите вече ги няма, а новите колела са различни, отивам с размер с това, което искам и стругарят го прави”.

В ретро колекцията си Лалев включва и стари и нестандартни телефони. Притежава модел, който е имитация на първите телефони - без номератор. „Въртиш ръчката – т.нар. индуктор, той изпраща импулси до централата, вдига централистката и казваш с кого искаш да те свърже”, обяснява принципът им на работа той. В колекцията има също телефони във вид на кенче за бира, пиано, както и мотор „Харли Дейвидсън”. Последният бил изработен по поръчка на известната фирма за мотори за телевизионно състезание в САЩ. Специално изпълнение телефон пък е този, използван през 60-те години в подводници и мини – противоударен, противоводен и противопрахов.

[modula id="3544912"]

На въпроса би ли се разделил с някой от предметите си, признава, че всички са му много ценни. Не би продал, но с удоволствие би подарил ценна вещ на близък човек. Последната му придобивка е сгъваема бебешка количка от 40-те години, която съвсем наскоро реновира. Мечтае да притежава по-голяма площ и ретро автомобили, които също са му страст.

 

Уют в стил шаби шик

Освен ретро предмети, които притежава, страстта на колекционера към старинното е вплетена и в интериора на къщата му. В една от стаите преобладава стил шаби шик, който носи със себе си духа на отминалото време. Дограмата на прозорците и един от шкафовете са в този стил. За дограмата използва машина, която изтъргва до дърво, а после чрез наслагване се нанасят различни цветове до получаване на желания ефект. Шкафът пък е направен чрез техниката „декупаж“ - изрязана е част от покривката на масата, апликирана е и обработена върху него, за да бъде цялостната концепция тематично завършена. По думите на Людмил този стил създава усещане за уют и свобода.

Публикувано от Теодора Цонева

Този уебсайт използва "бисквитки"