Рецепта за лек срещу страшен грип пазят в Шумен

С греян коняк и черен пипер борели заразата сред войниците преди век

Спомените си описва о. з. полк. Симеон Драганов

В днешните дни, когато търсим неистово лекарство срещу от коронавируса, за ефикасен и дори весел лек говорят спомени отпреди век. Държавният архив в Шумен извади на показ записките на о. з. полковник Симеон Драганов за борбата с Азиатския грип. Кой знае - може тази народна рецепта, която той ни завещава през 1972 г., да послужи и днес някому. На ценните страници попаднала съвсем случайно шефката на архива д-р Антония Панева в дните на извънредно положение, докато работела дистанционно и правела проверки за грешки в системата на архива. Щом зърнала надпис “борбата с Азиатски грип”, тутакси се зачела в спомен под N30 в специалната колекция.

“През 1927 г. се появи и върлува почти цяла зима страшен Азиатски грип, който взе много човешки жертви. И тогава се взеха много предпазни мерки и се сложи край на неговото страшно за времето поражение”, пише Драганов. Годината, която сочи обаче, е точно 30 лета преди масово описваната пандемия от Азиатски грип /1957 г./, взела над 1 милион жертви по света. Възможно е да е допуснал грешка, възможно е грипът да е имал и предходни вълни, както и терминът Азиатски грип да се е наложил толкова, че да се е превърнал в нарицателно. О. з. полковникът го помни така.

По това време - 1927 г. Симеон Драганов е командир на нестроевия взвод и завеждащ продоволствието на Седма пехотна Преславска дружина в Шумен. Грипът е нападнал и повалил много войници, подофицери и офицери, както и други части на гарнизона - конница, артилерия, инженерни и трудови войски. Тогава полковият лекар д-р Александър Жеков се явява пред командира на дружината - подполковник Георги Марков и долага: “Господин подполковник, оставете аз да лекувам дружината от грип. Лекарството е греян коняк със захар и черен пипер. Може и чиста сливова ракия. Дайте ми само поручик Драганов, а той - ракията от склада, захарта и черния пипер и в най-скоро време ще видите сами резултата”.

Още на същия ден започват да приготвят чудодейното лекарство, като в големия казан за чай наливат по 2-3 кофи сливова ракия, 1-2 килограма захар и 200-300 грама черен пипер. След добро варене до изпаряване на ракията, всяка рота получавала по един - два чайника греяна ракия. Тя се раздавала на всяка рота, като всеки войн, офицер, подофицер получавал по една малка ракиена чашка гореща ракия, пише Драганов.

Той обаче не пропуска да сподели, че прилагането на предписанията на д-р Жеков не вървяло много гладко. Имало войници, които не пиели алкохол, други отказвали по религиозни причини /Коранът забранява б. а./, а пък трети нарочно не искали да приемат “лекарството”, за да могат “да се пишат на другия ден болни и да ги откарат в болницата и лазарета...”. Затова консумацията била задължителна и винаги строго наблюдавана. “Чашка греенка, глътка по глътка, сутрин, обед и вечер”, описва о. з. полковникът.

Според данните му - “Резултатите действително бяха отлични”. А най-интересното е, че лекът действал и на настроението: “Скоро в дружината духът се повиши. Ротите с песни преминаваха през Кушира / площад “Септември”, а сега площад “Освобождение”/. През това време другите части от гарнизона продължаваха да страдат от грип и дадоха ценни жертви. А гражданки и граждани, надникнали на прозорците си, се чудеха защо войниците маршируват и пеят “Велик е нашият войник”.

По-късно, през 1945 г., по време на Втората световна война, Драганов командва 3-та дружина на 31-ви Силистренски полк. На бойното поле отново върлува грип и ето какво споделя той: “На река Драва врагът беше силен и коварен. Той бдеше и ни нападаше всеки ден... На негова помощ дойде грипът, също така силен и коварен. Още на 14-20 януари поделенията ми от отряда заболяха масово от грип. Война, бой. Силен враг и жесток грип”. И тогава прилага опита от 1927 г. От конячната фабрика в град Вилан (Унгария) се снабдяват с бутилки, туби и варели с токайски коняк. “Бойци и командири се биха и се лекуваха, но не се поддадоха на страшния грип”, пише в спомена.

Ценният си опит Драганов е написал на 7 декември 1972 г. от село Загориче, когато явно у нас отново върлува епидемия от грип и желанието му е било едно единствено - да помогне с изпитаното лекарство. Пише, че го чувства като свой граждански дълг. Изпраща написаното до редакцията на вестник “Шуменска заря”, адресира го и за Държавен архив, пояснява д-р Панева. Озаглавява посланието - “Грипът е лечим”. А молбата му е “изпращам ви моите мирновременни и военновременни спомени и достижения в борбата за лекуване на грипа... Моля, след надлежно съвещание с компетентните лекари и управници в града, дайте гласност на тези ми действително добити резултати в борбата с грипа. Аз не се съмнявам, че нашите вещи и авторитетни лекари да не знаят и този начин на лекуване, чрез малко дозиран, но полезен алкохол”.

Завършва със съвет: “Спомняйки си тези мои напрежения в мир и бран, аз моля читателите на горните редове да приложат и това лекуване срещу грипа. В същото време ги моля да не прекаляват с голямата доза от коняк и ракия, защото неминуемо ще получат обратни резултати”. Предвидливо подчертава особено внимателни да бъдат “водачите на коли, и строителите, и отчетниците”.

Екипът на Държавен архив в Шумен отправя специално пожелание към всички, които сега чeтат тези редове - “Бъдете здрави! И съхранявайте своите спомени. Един ден те могат да бъдат интересни и много полезни”. Призивът е в днешните трудни времена да отделим от времето си и да водим хроника на случващото се. Може да записваме в дневник своите мисли и преживявания, да правим снимки на всичко около нас. И когато изолацията, извънредното положение и карантината приключат, да ги предем в архива, защото ще са ценен извор за тези след нас.

Публикувано от Цветелина Георгиева, кореспондент на "Труд" в Шумен

Този уебсайт използва "бисквитки"