I. Учени представят неверни данни, защото им се плаща

Климатът винаги се е променял, независимо от човешката дейност, категорична е пред „Труд“ проф. Катя Георгиева от Института за космически изследвания и технологии към БАН

В средата на декември „Труд“ публикува трите части от поредицата на известния български химик и политик г-н Румен Воденичаров „Климатичните вещици“. В нея той оборва с факти мита за глобалното затопляне. Една от основните тези е, че проблем с климата съществува, но в него е намесена твърде много политика и твърде малко наука. От тази измама много хора забогатяват – като се започне от пионера в манипулацията за климатичните промени – бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор и се стигне до международния финансов спекулант Джордж Сорос. Появяват се международни екологични организации, които за по-малко от две десетилетия се превръщат в корпорации с многомилиарден капитал – като Световния фонд за дивата природа (WWF) и Грийнпийс.

В същото време Европейската комисия реши да отпусне трилиони евро за „екологизиране“ на икономиката на общността, което е добре дошло за „зелените“ по света и у нас. Тези огромни пари ще влязат именно в техния джоб.

Днес „Труд“ представя на читателите си поредицата „Глобалната лъжа за климатичните промени“. В нея са фактите, представени от признати учени и климатолози, които доказват гигантската манипулация, извършвана с лъжата за климатичните промени.

Истерията за глобалното затопляне набира сила. Привържениците на теорията, че човекът е основен фактор за климатичните промени стават все повече. В същото време световната научна общност е разделена по въпроса. Но на голяма част от специалистите се плащат огромни суми, за да пишат апокалиптични доклади за наближаващ климатичен апокалипсис. Наистина ли антропогенният фактор е основната причина за състоянието на климата?

Отговор дава професор Катя Георгиева от секция „Космически климат“ в Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките (БАН).

Климатът винаги се е променял

Пред „Труд“ проф. Георгиева обяснява, че в геологическата история на Земята, дори много преди да е имало хора, са установени периоди и на по-високи, и на по-ниски температури от сегашните.

„Напоследък подобни на нашите климатични промени са наблюдавани и на други планети от Слънчевата система, на които дори привържениците на теорията за предизвиканото от хората глобално затопляне не твърдят, че има човешка дейност“, казва проф. Георгиева.

Тя пояснява, че глобалният климат на Земята, а вероятно и на другите планети, наистина се променя, винаги се е променял и винаги ще се променя, но това се предизвиква от сили, много по-големи и различни от човешките. И добавя:

„За да се промени климатът на цяла планета, е необходимо огромно количество енергия – погледнете месечните си сметки за ток и парно и вижте колко енергия изразходвате, за да затоплите само за един месец собственото си жилище. След това се опитайте да си представите колко енергия е необходима, за да се затопля в продължение на един век цялата Земя. Има един единствен източник, който може да осигури на Земята и другите планети от Слънчевата система такава енергия, и това е Слънцето, нашата звезда“.

Тя припомня, че Слънцето е променлива звезда. Това означава, че излъчваната от него енергия се мени. Когато се сравнят промените с отделената от Слънцето енергия с тези на глобалната температура на Земята се получава интересен извод - винаги вековните и хилядолетни епохи на затопляне и захлаждане съвпадат с периодите на повишение и намаление на слънчевата енергия. Малко по-късно следва повишение и намаление на концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата.

„Забележете – по-късно, а не по-рано, което означава, че повишаването на концентрацията на СО2 може да е само следствие, а не причина за повишаване на температурата“, казва Георгиева.

Тя дава и простото обяснение на факта, че въглеродният двуокис не може да е причина за затоплянето на Земята: Науката е доказала, че голямата част от въглеродния диоксид, както и от другите газове, е разтворена във водата, тоест в световния океан. Когато температурата на световния океан се повишава, отделените газове от водата (в това число и СО2) в атмосферата също бележат ръст. Океанът се затопля и изстива много по-бавно от атмосферата. Затова загряването му и повишеното изпускане от него на СО2 настъпват по-късно от затоплянето на въздуха.

„Ако причините за глобалните промени в климата са измененията на отделяната от Слънцето енергия, нито намаляването, нито повишаването на въглеродните емисии от индустриалната дейност на човека ще повлияят по какъвто и да е начин върху този процес“, категорична е проф. Георгиева.

Човешкото въздействие

Катя Георгиева не приема твърденията, че човекът е основната причина за климатичните промени.

„Тази идея се основава на математически модели, така наречените сценарии, които се разпространяват по света от Междуправителствения панел за климатични промени (МПКП)“, казва проф. Георгиева.

МПКП е звено към ООН, основано през 1988 година - времето, когато бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор и сподвижниците му плашат света с изчезването на озоновия слой.

Близо 20 години по-късно, през 2007-ма, Гор и МПКП си поделят Нобелова награда за мир. До днес оставя висящ въпросът защо призът е в тази категория, а не в някоя научна област.

Но какви са въпросните сценарии, които Панелът разпространява и именно на тяхната база се създава масова паника - обяснява проф. Георгиева:

„Знаем, например, каква е била средната температура на Земята през 2000 г. - имаме данни за концентрацията на СО2 тогава. Налице е и модел, който ни показва с колко ще се покачва температурата при различно повишение на СО2. Пускаме всичко в компютърна програма. Различните сценарии са какво ще стане, ако концентрацията на СО2 остане постоянна, ако намалява или повишава и с колко. Получаваме каква ще е според модела температурата след 50 или 100 години“.

Дотук категорично се доказва, че става дума за прогнози. Те едва ли ще се сбъднат, съдейки какво се случи с озоновия слой – не е изчезнал и Слънцето не е изпепелило земята.

Интереси

Кой има интерес от сценариите, които МПКП към ООН разпространява. И на този въпрос Катя Георгиева отговаря категорично:

„Преди време бях на научна конференция, на която представител на Междуправителствения панел за климатични промени разказваше за тези сценарии. Зададох му въпроса как работят тези модели в миналото: например, знаем колко е била глобалната температура през 1900 г., знаем какво е било съдържанието на СО2 тогава, знаем как се е повишило за 100 години. Доколко съвпадат изчислените по модела температури за 2000 година с реално измерените? Защото това би било проверка дали може да се вярва на моделите. Човекът ми отговори, че изчислените и измерени по модели температури за минал период не съвпадат изобщо. Попитах го как могат да вярват на резултатите от сценариите за бъдещ период, ако тези в миналото показват категорично, че моделите са грешни. „Ами, не вярваме“, отговори ми той. Попитах го тогава защо публикуват резултатите от тези модели, заради които политиците вземат решения за драстични мерки, засягащи цялото човечество. Отговорът беше изненадващо откровен: „Защото за това ни плащат“.

следващата част четете как преди 10 години са разкрити манипулациите за глобалното затопляне и как се фалшифицират данните.

Публикувано от Георги Бойков

Този уебсайт използва "бисквитки"