Финалистът в “Мастършеф” Николай: Храната днес не е просто манджа

- Какви очаквания имаше, когато влезе в “Мастършеф”?

- Исках да се запиша още миналата година, но сметнах, че не съм достатъчно подготвен и оставих за следващата, за да мога да наваксам. Може би когато дойдоха полуфиналите и най-вече, когато станах първият финалист, истински повярвах в себе си.

- Ти бе признат като човека, който прави едни от най-красивите чинии. Откъде черпиш вдъхновение за плейтване?

- В зависимост от вкусовете, например, има значение дали елементите са струпани или пък разделени един от друг. Също вилицата се държи с лявата ръка и обикновено човек започва да яде отляво надясно, което също има значение.

- Ако трябва да впечатлиш някого, какво ще му сготвиш?

- Нещо добре плейтнато. Ако е махмурлия - шкембе, в противен случай нещо, което не обича.

- Има ли ястие, което би отказал да сготвиш или да опиташ?

- Бих опитал всичко. Единствено проблем имам с живи организми. Е, ако са стриди, това не важи. Дразня се да готвя скучни неща, по канон. Не обичам някой да ми казва как точно да сготвя нещо.

- Кой урок от научените в “Мастършеф” смяташ за най-ценен?

- Това, което най-много ме впечатли бяха личностните уроци. Опознах себе си доста, както и се научих на много неща за хората. Намерих и хора, които независимо, че са на състезание за 100 000 лв., не изневериха на човешкото.

- Готвиш ли вкъщи?

- Готвя, да. Смея да кажа, че съм готвил по-големи гурмета дори от тези в “Мастършеф”. По време на предаването обаче, бях на пици и полуфабрикати.

- Какво не можеш да търпиш в кухнята?

- Компромиси с качеството, както и мързел и мудност.

- Ти беше един от най-силно изявените характери в състезанието, трудно ли беше да запазиш самообладание в нажежените моменти?

- Никога не ми е било трудно да запазя самообладание. Аз имам фетиш към професионализма и искам всичко да е изпипано до последния детайл. Това, че съм по-експанзивен е само, за да бъде свършена работата добре, никога не съм влагал нещо лично.

- Егото има ли място в кухнята?

- Всички известни шефове са егоцентрици и това не е тайна за никого. Кулинарията е занаят и те много се притесняват някой да не им го открадне. В медицината е същото. Малко са тези, които дават с пълни шепи на младите. Такъв човек е шеф Бойковски и аз много се радвам, че мога да черпя вдъхновение от него!

- Кое беше най-голямото предизвикателство, пред което се изправи в шоуто?

- Шоуто ми хареса най-вече като игра за ума! Хората не могат да си представят, но при обявяване на задача чувствам мозъка си като Юсеин Болт.

- Кой беше най-трудният момент?

- Най-трудният момент беше полуфиналът. Това, че Емо напусна състезанието предната седмица ме беше сломило зверски. Нямах желание да готвя и се чувствах ужасно. Тогава шеф Роу дойде при мен и ми каза: „Слушай какво, момче, ти го можеш, имаш всичко необходимо. Само трябва да повярваш”.

- След края на предаването каква е равносметката за представянето ти?

- За мен титлата не е просто едни пари, а и социална отговорност. Исках да покажа на хората, че храната днес не е просто манджа и независимо от къде произлизаш, трябва да правиш това, което те кара да се чувстваш жив. Ето аз, лекарят от Враца, стигнах до финал. Смятам, че менюто ми беше връхната точка в тези ми опити - нещо, което никой не е посмял да направи в “Мастършеф”, където и да е по света. Меню, което обединява науката и изкуството.

Публикувано от Ива Янакиева

Този уебсайт използва "бисквитки"