Ще има ли лято и за старците?

Не отписвайте пенсионерите - ще ви потрябват

Ако според някои скептици чрез извънредното положение и приеманите закони у нас е протичал пълзящ преврат, водещ към диктатура, могат да направят извода, че целта вече е постигната. Символът на демокрацията- парламентът- се саморазпусна. Така решиха самите депутати. Може и да се съберат някой път, но само да приемат някой нов закон, свързан с извънредното положение.

Край!

Все пак, ако някой много се страхува, нека да знае, че какъвто ни беше комунизмът, каквато ни беше демокрацията, такава би била и диктатурата. Малко от популизма на Тодор Живков, малко флирт с демокрацията, без да бъдат дразнени външните фактори. Това за критиците.

Но умерените реалисти са на мнение, че в нашата душевност настъпват промени, които дават оптимизъм за деня след кризата. И това важи както за елита, така и за обикновените граждани.

Ето как. След като двете институции на „Дондуков“ дадоха надежди, че могат да работят заедно, президентът изненадващо наложи вето по някои пунктове на Закона за извънредното положение. Премиерът реагира гневно на този удар и говори повече от час по телевизията, като обвини Радев в „егоцентризъм“ и какво ли не още. След него се изредиха водещи фигури от управляващите и дежурните клакьори. В парламента се развихри блудкава свада с епитети като „терористи“, „болшевизъм“ и други подобни от репертоара на Гърневски. Някъде по това време обаче депутатите са се разбрали и на другия ден приеха поправките на президента, макар и с „отвращение“ от депутатите на ГЕРБ. Толкова бързо ли Борисов осъзна правотата на президента или си даде сметка, че при тази криза трябва да има разбирателство и компромиси с опозицията? Вероятно и двете. Комичното беше, че дежурните агитатори не можаха да вземат завоя и продължиха с подготвените си тиради против президента. Самите телевизии не успяха да престроят новинарските си предавания и съобщиха за решението на парламента, но нямаха коментари какво точно се е случило и защо. Объркването продължи и на следващия ден.

Дано този дух на разбирателство се запази и за утрешните трудни дни!

Когато Борисов благослови създаването на Медицинския съвет на професор Костов, бдителните критици отбелязаха, че на война не се създават два щаба и че това е хитър ход на премиера да противопостави Костов на Мутафчийски и да отнеме от рейтинга на станалия много популярен генерал. Още в първия ден от „мирното съвместно съществуване“ на двата щаба замириса на остър конфликт. Костов и неговите хора упорито продължиха да развиват тезата за ползата от бързите тестове. Мутафчийски по военному отряза, че това няма да стане, защото не искал да позволи „търгаши да подвеждат държавата“. „А ако това мине“, попитаха репортерите. „Няма да мине“, гласеше генералският отговор. Да, ама не, както казваше незабравимият Петко Бочаров. Без въобще да коментира назрелия скандал Борисов изложи плана за частично използване на бързите тестове и дори е поръчал да ги доставят от чужбина.

Пазарлъци, възражения и коментари нямаше.

Така Борисов „завери“ ползата от съществуването и на двата щаба. Каквото и отношение да имат едни или други политически противници на Борисов към неговата политика на управление, не могат да отрекат решимостта и адекватните действия на премиера в тази криза. Пожарникарят си е пожарникар. Сега е времето на общите действия, а не за търсене на партийни дивиденти. Който не го е разбрал, само ще загуби.

Но тъй като доброто винаги е било съпътствано и с елементи на лошото, някои от съратниците на премиера не пропуснаха да си покажат рогата и цинично да раздават своите присъди на обществото. Така именно министърът на финансите, една по принцип неполитическа фигура, фриволно раздаде квалификации капо „маргинали“ и „социално изолирани“. Дочуха се и гласове, че измирането на повече възрастни хора от вируса ще облекчи пенсионната система. Цитираше се Тръмп, който смятал, че по-добре да измрат болните, но да оживее икономиката. Отдавна се чуват гласове от новоизлюпени „бизнесмени“ колко пречат пенсионерите за прогреса на икономиката. Обикновен фашизъм, водещ до големи престъпления. Тези подбудители на геноцид към поколенията, построили не една или две Българии, забравят, че за да имат сега какво да крадат, някой трябва да го е създал, да го е построил. Един „демократичен“ вестник навремето излезе със заглавието: „Алчни старци изпълзяха на припек“. Наричали са ги какво ли не: „провинциалисти, селяни, ретроградни, демодирани, живковисти, русофили“. И само когато идват, избори се сещат за тях.

Старите поколения нямат нужда от съжаления и съчувствие. Бедно е това общество, което не ги цени и използва. Защото те имат мъдростта и опита, те имат морала и честта, имат знанията и великодушието. Без тези качества едно модерно общество е невъзможно. От умението да приобщи този национален капитал към нуждите на съвременна България, ще зависи накъде вървим- назад ли, което е ретроградност, или напред, което е модерност.

 

Телевизионните програми се объркаха

Стана нещо обикновено показваното по телевизиите да няма нищо общо с надписите отдолу. Програмите са разбъркани- прекъсвани са от безкрайни извънредни пресконференции, не всички развлекателни програми са подходящи, спират се снимките и живите излъчвания на програми, които събират много хора на едно място, зачестиха персоналните промени в една или друга телевизия.

Зрителите биха се отнасяли с разбиране, ако предварително им се обяснява какво се променя и защо. Но това не се прави и следват неласкави епитети.

Публикувано от Иван Гарелов

Този уебсайт използва "бисквитки"