Нашият гост:
Владимир Зарев е роден през 1947 г. в София.
Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”.
От 1973 г. работи в списание „Съвременник” като редактор, зам. главен и главен редактор.
Автор е на 16 книги. Негови творби са превеждани в Германия, Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция.
По негови романи е заснет сериала „Дървото на живота”.
Платиха, за да унищожат човешкото единство
Пренебрежението към духовността е най-непростимото престъпление, в което беше въвлечена България
- Г-н Зарев, какви цели сте си поставили, изследвайки в дълбочина случващото се в България през последните години в най-новия ви роман „Орлов мост“, който предстои да излезе през есента?
- Замислих романа „Орлов мост“ след знаменателните февруарски събития преди две години. Той наистина бе вдъхновен от масовия протест на хората, които излязоха в студа на улиците, отвратени от срамното безхаберие на българската политическа класа, която в интерес на няколко десетки семейства съсипа мощната българска енергетика и превърна тока от човешка необходимост в бреме и лукс. Всички партии участваха еднакво егоистично в това непростимо безобразие - СДС позволи на американските топлоелектрически централи да печелят безогледно и неправомерно стотици и стотици милиони годишно от обеднелия български народ. В услуга на други интереси БСП зарови в Белене няколко милиарда. ДПС си построи скъпоценния „Цанков камък“, който никога няма да се изплати. НДСВ продаде за цената на медта в проводниците и при крайно неизгодни условия електроразпределителните дружества на чужди, забележете, също държавни фирми, а те се грижат единствено за своите свръхпечалби. ГЕРБ позволи да се нароят извън всякаква икономическа логика енергийните мощности на така наречената „зелена енергия“, които оскъпиха тока с триста милиона годишно - пари, които се плащат от целия народ, но влизат в джоба на няколко свръхбогати и приближени на партийните централи тарикати.
- В началото общественото недоволство беше спонтанно и силно, но впоследствние енергията не се ли разпиля и обезсмисли?
- Безхаберието, нахалството и нетърпимата алчност на цялата ни политическа класа, която прогони два милиона българи от родината им, можеше да бъде пометено единствено и само със създаването на силно и сплотено гражданско общество. Хората през зимата на 2013 г. не само излязоха в неуюта и студа на улиците, но за първи път изглеждаха сплотени и готови да се борят за своите права, повечето от тях за правото си да оживеят, да оцеляват. Тогава тази възможност ме изпълни с възторг, върна ми вярата, че самият български народ най-сетне ще промени този безкраен, несправедлив, изпълнен с корупция и безкрайни далавери преход.
„Орлов мост“ не е политически или социален роман, в него е разказана историята на една красива, пределно драматична, направо непреодолима и смайваща любов, но действието се развива, вплетено в тези разтърсващи събития. За жалост за сетен път българите не издържаха своя изпит, не пожелаха докрай сами да решават съдбините си, отначало „гражданското общество“ преживя възторг и победи, заплаши и разклати политическата класа, но сетне неговата енергия утихна и се разпиля.
- Открихте ли кои са причините да не се създаде гражданско общество у нас?
- На този труден и мъчителен въпрос се опитвам да отговоря в романа „Орлов мост“. Според мен гражданското общество не се състоя по три основни причини. Първо, самите протестиращи в своята нестройна разноликост не успяха да излъчат елит, да излъчат ония стотина честни, морални, интелигентни, подготвени и по възможност млади хора, които да заместят провалилите се, бездарни и корумпирани политици. В борбата си за някакво безсмислено надмощие водачите на различните групи мигом се скараха, сведоха ентусиазма си до взаимни обвинения за властолюбие и до нападки. Второ, протестите не успяха да формулират една общонационална кауза, която да обедини целия народ и да влее допълнителна енергия в разрастващото се човешко несъгласие. Това трябваше да бъде някаква ясна, простичка, но повличаща и могъща идея, която да предизвика единение и да съдържа в себе си очистение, покаяние и надежда за бъдещност. Мисля, че 95% от българското общество би одобрило например искането да бъдат разсекретени и публикувани всички големи сделки, извършени от държавните чиновници от началото на прехода до наши дни. Защото националната ни промишленост беше не само ограбена, раздадена и съсипана, но по този начин беше създадена най-мрачната форма на държавно управление - партийно-олигархичната.
- Протестите не бяха ли опорочени от намесата на външни сили, които вложиха не малко пари, за да всеят раздор сред протестиращите и в крайна сметка да обезсмислят протеста?
- Това всъщност е най-важното. Предполагам, че партиите, някои богати олигарси, навярно и чужди посолства платиха, за да съсипят сърцевината на протестите - да унищожат човешкото единство. По коварен и най-мракобесен начин хората отново бяха разделени на протестиращи и контра протестиращи, на червени и сини, на наши и ваши. Това разми протестите, обезсили ги, обезсмисли ги и най-важното - насъска хората и върна омразата, а партиите се чувстват най-добре и най-сигурни в своята несменяемост именно в атмосфера на човешко противопоставяне и омраза. Принципът „разделяй и владей“ е стар като света, а у нас той сработва безпогрешно.
- Само бедността ли е причината за деградацията на ценностите?
- Бедността е изключително сериозна, навярно определяща причина за деградацията на ценностите и морала, унизително бедният човек не е свободен. Той е непрестанно зависим от бита, от неимоверните усилия да си плати парното и тока, от страданието да оцелее. И още - политическата класа и съдебната система до такава степен смачкаха и осакатиха морала, че корупцията, безочливата далавера от изключение се превърнаха в правило. Целият ни живот буквално е пропит от корупцията където и да се докоснеш, в която и държавна институция да надникнеш, отвсякъде вони. Българинът беше развратен от своите управляващи, висшите държавни чиновници и магистратите, които го учеха, че ако крадеш малко, си престъпник, но ако крадеш нахално и с милиони, си уважаван и предприемчив гражданин. Спомнете си, със свещ трябваше да се търси съдия, който да не е извършил няколко явни престъпления, за да бъде назначен във високите етажи на съдебната ни система. Посредствените ни политици, алчните чиновници, олигарсите и висшите магистрати носят основната вина за тоталния морален упадък и най-страшното, за демографския и етносен срив на народа ни. Прогнозата твърди, че през 2070 г. ние ще бъдем едва 5 милиона.
- Българската национална телевизия усилено подготвя излъчването на предаването „Ръкописът“ - конкурс за написване на роман от автори любители. Подобни инициативи не отключват ли графомания?
- Форматът на „Ръкописът“ е „измислен“ в Италия, там той е реализиран за първи път и преминава с голям успех. По-късно знаменитите издания „Гардиън“ и „Ню Йорк Таймс“ наричат тази сполучлива реализация „иновативен формат“. В началото аз също се съмнявах, дори се страхувах, че това ще отключи графоманията, разбрах, че са били предложени 200 романа от автори непрофесионалисти, но после си дадох сметка, че всъщност „Ръкописът“ е вълнуващо духовно приключение, в което победител ще бъде Словото и няма губещи. Убеден съм, че риалити шоуто ще привлече вниманието на зрителите, особено на четящите, на духовно по-извисените от тях, че най-сетне някъде ще се заговори за художествена литература и за книги, че самият сюжет и развитие на предаването ще повиши интереса към литературата. На фона на онова първосигнално, близко до простащината и откровено воайорско предаване като „Биг брадър“, „Ръкописът“ ще бъде едно смислено интелектуално забавление и БНТ заслужава всичките ни адмирации за това.
- Неотдавна спечелихте Вазовата награда за литература. Като човек, който живее от думите и чрез думите, не сте ли песимистично насторен от статистиката, според която четвърт от българите нямат досег до книги и други духовни потребности?
- Тоталното опростачване на българския народ, надничащата отвсякъде и всепроникваща неграмотност, материализираното до тъпоумие човешко съзнание, пълното пренебрежение към духовността - това е навярно най-непростимото престъпление, в което беше въвлечена България. Винаги съм твърдял, че пренебрежителното, високомерно, направо обидно отношение на олигархично-политическата ни върхушка към духовността се дължи и на факта, че в изкуството няма пари, там не се преразпредялят пари и влияние.