- Г-н Коралски, 19 организации на хора с увреждания излязоха с протестна декларация срещу подготвяните промени в експертизата на работоспособността. Опасенията им са, че реформата ще доведе до орязване на права, спиране или намаляване на инвалидни пенсии. Основателни ли са тези страхове?
- Във всяка стратегия има доста спорни неща, особено когато трябва да се променя модел, който е съществувал десетилетия. Изключително важно е да не се засягат хората с увреждания, каквито уверения има от Министерството на труда и социалната политика. Целта е не да се орежат пари и права, а да се създаде ясен и прозрачен процес, който в максимална степен да намали корупционния натиск върху системата. От друга страна, трябва да се отвори пътят за прилагане на Конвенцията за права на хората с увреждания, за да се премине от медицинския към социалния модел, където водеща е социалната интеграция, а не изолацията на хората. Голямата цел на тази промяна е връщането на хората на пазара на труда. Не за пръв път се поставя и въпросът за това, че помощите за хората с увреждания трябва да са съобразени с потребностите им, а не да се раздават на калпак на всички поравно. Като човек, който дълго време е участвал в такива преговори, знам, че нещата се развиват като в махалата. Двете страни първо се срещат, сбиват се, а после си изясняват позицията и стават приятели. От тази гледна точка ми се струва, че не бива да считаме, че има разрив между представителите на държавата и неправителствения сектор. Въпросът опира до това, че през последните 25 години много неща са започвали като добри намерения, но са оставали на този етап. Сега очакванията са да се направи крачка напред. Освен становищата на организациите на хората с увреждания ще трябва да чуем и мнението на работодателите и синдикатите.
- Казвате, че целта не е да се орежат права, но една от идеите е да се преценява каква е остатъчната работоспособност на човек след увреждането и ако то не му пречи да работи, да не му се отпуска пълна инвалидна пенсия. Това няма ли да намали доходите на хората?
- Напротив, никъде в концепцията не се говори, че когато човек с увреждане си намери работа, инвалидната му пенсия трябва да се спре. Засега идеята е тя да се получава в пълен размер. Друг е въпросът, че в различни страни има практики в зависимост от намалената работоспособност да се плаща част от пенсията. Това са въпроси, на които тепърва ще търсим отговорите в диалога с организациите на хората с увреждания. В интерес на истината нито в Кодекса на труда, нито в Кодекса за социално осигуряване има определение за неработоспособността, въпреки че в двата закона се използва този термин. Трябва да се знае, че няма универсална неработоспособност.
Когато служи за определяне на правото на пенсия, тя се преценява по това какво е вършил човек преди увреждането и до каква степен може да изпълнява същата или друга работа след това. Съвсем друга е работоспособността от гледна точка на човек, който си търси работа. Един от основните моменти в стратегията е, че решението за степента и вида на увреждането вече няма да означава, че човек автоматично става неработоспособен. След медицинската комисия ще се произнася социална комисия, която ще оценява неговите възможности за работа. Човек с увреждане, който е възпрепятстван да работи дадена професия, може да има 100% капацитет за други 99 професии.
- На такива хора ще се дава ли инвалидна пенсия?
- Ако не може да си върши работата, която е изпълнявал досега, естествено, че човек трябва да получи пенсия, тъй като за това се е осигурявал. Никой няма да му каже „понеже имаш друга работоспособност, няма да ти платим пенсия“. Но оттук идва следващата стъпка с оглед на капацитета да му се намери подходяща работа, която да му помогне да се върне 100% на пазара на труда. Ако това се случи, той би могъл да получава цялата си пенсия или част от нея. Това са решения, които тепърва ще се обсъждат. Те ще са свързани и с икономическите възможности. Трябва да се съобразяваме с това, което имаме като ресурси, а не да създаваме необосновани очаквания у хората. Когато търсят работа на човек с увреждане, експертите по заетостта трябва да го представят на работодателя като кадър, който може да върши една или друга работа. Сега в решението на ТЕЛК пише, че хората са нетрудоспособни. При това положение няма как да убедим работодателите да ги вземат. Те предпочитат да наемат здрави хора, на които не им е поставена дамга. Затова, когато постъпват на работа, много хора с увреждания не показват ТЕЛК-овите си решения и работодателите ги приемат нормално. Трябва да разрушим модела, в който хората с увреждания се смятат за неработоспособни. Напротив, те са напълно способни за работа. Един човек с диабет или хипертония може спокойно да си върши работата, спазвайки предписанията на лекарите.
- Според статистиката не повече от 15% от хората с увреждания в трудоспособна възраст работят. Как ще се превъзмогне този проблем?
- На първо място е необходимо хората да не си търсят работа като хора с увреждания, а като кадри, които имат съответните умения и квалификация. Нужно е да се замислим дали не трябва да се премахнат многобройните защити на работните места на хората с увреждания. Те трябва да кандидатстват за работа единствено със своите професионални умения. Ако не могат да вършат работа, е необходимо работодателят да има право да ги освободи, за да намери по-подходящ човек. Защитите трябва да останат единствено за работниците, които са се инвалидизирали при даден работодател. Необходимо е да преосмислим и модела със запазени квоти за хора с увреждания, каквито има във всички страни от Европейския съюз. Според някои модели, ако работодателите не желаят да наемат такива хора, трябва да направят вноска в специален фонд, която обикновено е колкото минималната заплата. Тези пари се използват за обучение и преквалификация на хора с увреждания. От тях фирма, назначила човек с увреждане, който не може да изпълнява 100% от задълженията си, може да получи доплащане от държавата за това, което работникът не е могъл да изработи.
- Сега често се казва, че решението на ТЕЛК е ключ към всевъзможни социални плащания. Как ще промени това, за да може разпределението на ресурсите да е по-ефективно и полезно за хората?
- И сега има комисия, която преценява индивидуалните потребности на хората с увреждания, но на практика тя предоставя еднакви добавки на всички. Защо даваме винетки на всички хора с увреждания? Това реверанс ли е или благотворителност, защото смятаме, че те нямат достатъчно пари? Вместо това политиката трябва да е насочена към премахване на преградите пред хората с увреждания. Трябва да ни е ясно, че според Конвенцията за правата на хората с увреждания не всяко увреждане води до инвалидност. В нея е записано, че хората с увреждания са тези, които имат трайни физически, умствени, интелектуални или сензорни увреждания, които при взаимодействие с различни бариери могат да възпрепятстват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите. Тоест уврежданията трябва да се преценяват през тази призма. Ако страдаш от диабет, хипертония или онкологично заболяване, трябва да се лекуваш, но този здравословен проблем не издига преграда между теб и обществото и не ти пречи да се придвижваш и да комуникираш. Осмислянето на този принцип ще ни помогне да дефинираме по-ясно кой е човек с увреждане и как да му помогнем.
- Реформата ще спре ли безумието хора, които не могат да станат от леглото, да чакат с години да се явят на преглед пред ТЕЛК?
- Целта на промените е хората да получат много бързо медицинска оценка. Идеята е през НОИ да минават само хората в трудоспособна възраст. Децата до 16 години и пенсионерите няма да се явяват пред ТЕЛК.
- Един от основните проблеми е корупцията при решенията на ТЕЛК. Как ще се справите със злоупотребите?
- Досега решението на лекарите беше златното ключе към НОИ за отпускане на пенсия. С разделянето на медицинската експертиза от оценката на неработоспособността това ще отпадне. Предвижда се да има комисия, която ще преценява дали увреждането води или не води до пенсия. Тази комисия ще може да обжалва решенията на лекарските комисии. Така при съмнения за нередности НОИ ще може да изпраща хората на преглед за проверка на медицинската оценка. Това е една от гаранциите срещу корупционните практики. Сега осигурителният институт може да обжалва само при процедурни нарушения. Изключително важно е и възприемането на методиката на Световната здравна организация. При нея всяко увреждане дава точно определен вид и степен на увреждане и има ясни критерии за проверка.
Нашият гост
Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски участва в работните групи към здравното и социалното министерство за реформата в ТЕЛК и инвалидните пенсии. Завършил е право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1995-1997 г. е министър на труда и социалните грижи. След това става главен директор в НОИ. От 1998 до 2003 г. практикува като адвокат по трудово и осигурително право.