Насилственото налагане на правила в международни общности никога не води до нищо добро
В средата на декември 2019 г. „Труд“ публикува трите части от поредицата на известния български химик и политик г-н Румен Воденичаров „Климатичните вещици“. В нея той оборва с факти мита за глобалното затопляне. Една от основните тези е, че проблем с климата съществува, но в него е намесена твърде много политика и твърде малко наука. От тази измама много хора забогатяват – като се започне от пионера в манипулацията за климатичните промени – бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор и се стигне до международния финансов спекулант Джордж Сорос. Появяват се международни екологични организации, които за по-малко от две десетилетия се превръщат в корпорации с многомилиарден капитал – като Световния фонд за дивата природа (WWF) и Грийнпийс.
В същото време Европейската комисия реши страните-членки на ЕС да инвестират трилион евро за „екологизиране“ на икономиката на общността, което е добре дошло за „зелените“ по света и у нас. Тези огромни пари ще влязат именно в техния джоб.
За да даде отговори по темата, „Труд“ започна поредицата „Глобалната лъжа за климатичните промени“.
В четвъртата част продължава разговорът с проф. Георги Рачев, преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Европейският зелен пакт ще доведе до затриването на ЕС, защото насилственото налагане на такива правила в международни общности никога не води до нищо добро, категоричен е пред „Труд“ проф. Георги Рачев.
Планът предвижда в следващите 10 години страните-членки да инвестират 1 трилион евро за „екологизация“ на икономиката на Съюза. Основната задача е чрез огромните инвестиции до 2050 г. ЕС да е намалил драстично вредните емисии в името на борбата срещу „човешкото въздействие“ върху климата.
Граници
Проф. Рачев обяснява защо според него ЕС тръгва в тази посока. Той припомня, че в света всички природни ресурси малко или много са ограничени от националните граници.
„Полезни изкопаеми, животни, растителност, води - дори Световният океан е разделен на държавни акватории. Всичко е икономика. А единственото нещо на този свят, което не е поделено между страните, е въздухът. Той е отлична суровина - колкото повече се използва, толкова по-голяма е печалбата. А икономическата система, в която живеем, не позволява да има суровина или стока, която да е без цена“, казва професорът.
Според него именно затова вече се прокарва въвеждане на държавно и индустриално ниво на 75-80 евро за тон отделени въглеродни емисии. Проф. Рачев смята, че това е напълно грешно, защото рано или късно ще уязви обикновените хора.
„След десетилетие сигурно ще трябва да попълваме нов вид данъчна декларация, в която ще пишем – тази година изминах с автомобил 10 000 километра, изядох и 30 кг пържоли. Отделно се возих 6 пъти на самолет. Тоест ще отчитаме нашия въглероден отпечатък. И въз основа на това някой чиновник ще ни сметне какво сме изяли, изпили, изгорили, тоест каква „вреда“ сме нанесли на природата с нашето съществуване. Аз, например, обичам да карам колело. Когато карам колело, дишам по-често и издишам много повече въглеродни емисии, отколкото ако седя и пия бира. Значи и върху карането на колело може да сложат данък. Вие може да обичате свинското месо, но аз обичам телешко - неговият въглероден отпечатък е 5 пъти повече от този на свинското, защото кравите отделят огромни вредни емисии във въздуха. Значи и там ще ми сложат голям данък, а на Вас, заради свинското, по-малък. Няма да пеете под душа, ще бъде забранено, защото така изразходвате повече топла вода – вие седите, пеете си и се киснете и така увеличавате въглеродните емисии. Виждате ли как от голямото изведнъж влизаме в дома на всеки човек и до какъв кретенизъм може да се стигне?“, пита риторично Рачев.
Емисии
Проф. Рачев обръща внимание и на факта, че въглеродните емисии не се измерват, а се изчисляват чрез математически модел.
„Не знаем, например, колко точно въглища се добиват, особено в такива страни като Китай и Индия – тоест няма идея конкретно какво количество се изгаря. Всичко се пресмята по една обикновена стройна система и е приблизително“, казва професорът.
Според официалните данни Европа отделя между 9% и 11% от световните вредни емисии.
„Сега ЕС ще инвестира за начало 1 трилион евро. Но не може да излизаш от луксозния си апартамент, да се качваш скъпата си кола и да отиваш в луксозния си офис в Европейския парламент и да си въобразяваш, че си Алиса в страната на чудесата. Не е възможно всичко да се случи бързо, защото процесът е много тежък. Наистина човешката дейност, чрез унищожаването на естествената растителност с открития добив на полезни изкопаеми, с преразпределение на водните ресурси (прехвърляне на води от едно поречие в друго), с изграждане на огромни язовири, влияе малко или повече на климата. Въпросът, на който няма отговор, е колко влияе“, казва проф. Рачев.
Той е категоричен, че никой досега не е доказал колко е човешкото влияние в климатичните промени и има ли изобщо такова.
„Няма нормален човек, който да ви отговори на този въпрос. Това е като да намерите в България независим енергиен експерт – такова чудо не съм срещал. Всички експерти малко или повече поддържат някаква определена кауза. Същото е с хората, които се занимават с климата. Човек влияе на климата, но естествено има и напълно природни процеси, които водят до затоплянето, за което говорим. Къде е границата – много е трудно да бъде установено. А вече масово замърсяването се пришива към глобалното затопляне или към климатичните изменения, какъвто е новият термин. Няма нищо лошо изведнъж да минем към ниско въглеродна икономика. Но как ще стане този номер? Не може да се случи, защото такава магическа пръчка няма“, категоричен е проф. Рачев.
*В следващата пета част на поредицата ще разберете какво е мнението на проф. Рачев за зелената истерия, която съпровожда световния дебат за климатичните промени.