Да гледаме "Лешник" като про

Какво трябва да знаем, за да не се изложим, ако идем на спектакъл по празниците

Откакто се видя че имаме президент, който ходи на опера и балет, тези два непонятни вида изкуство взеха да стават все по-актуални. Около коледно-новогодишните празници се замисляме дали пък да не отчетем и ние културно мероприятие - по традиция през този сезон се гледа балетът "Лешникотрошачката", било то в класически вариант, или в по-модерна версия.

Ходенето на балет дори не е неприятно, но човек трябва да успее да се абстрахира от две-три неща. Първо от факта че балерините май са анорексички, а пък ако не са, значи просто няма как да са реални хора. Коя НОРМАЛНА жена е толкова слаба и стегната? Второто е че мъжете танцуват по чорапогащи и ВСИЧКО им се вижда. Кое всичко ли? Ами задното и предното всичко! Добре че сигурно до един са гейове, та да ни мине притеснението...

Има и трето - много ни се иска да не сме като мутрата от вица, дето ходил на "Лебедово езеро" и ето какво разбрал: "Един през цялото време гони една мома, накрая я хвана, помириса я, не му хареса и я хвърли." Ама сме! Не можем да се спрем и все се питаме какви ли не глупости. Ето сега, как е възможно един принц, който е що-годе с всичкия си, да не може да различи бял лебед от черен?

"Нищо не разбирам от балет" е най-често произнасяната реплика от начинаещите зрители. Бъдете спокойни, не е нужно нещо да разбирате. По принцип е прието, че фабулата в това изкуство е наивна и опростена. Балетите са, за да се гледат красиви танци и танцьори, значи много философстване не ни трябва. Най-взискателната публика с най-точната преценка е детската, а децата определено не са натоварени със задълбочени познания за балетното изкуство. Те обичат блестящи костюми, балетни пачки и коронки, но освен това са необременени от тревоги дали сега някой няма да ги помисли за невежи.

Единственото, което се изисква от нас, е да се отпуснем и да се наслаждаваме. Пък ако ни се доспи, да придремнем - човещинка е. Този съвет важи не само за посещенията на балетни и оперни представления, но и за симфоничните концерти.

За разбуждане и освежаване в антракта можем да гаврътнем чашка-две бяло, червено или шампанско. Това многократно разширява възприятията.

Оперите са друго нещо. Тук изпълнителите са с по-естествени размери. Телосложението на оперните певци е нормално, клонящо към едро, така че стрес от тази гледна точка не ни очаква. Наистина начинът по който се изразяват, е малко особен. След като преглътнем факта че 45-годишна матрона изпълнява ролята на крехко девойче, трябва да свикнем и с това как смешно закръгля уста, за да запее. Как зяпва с цяло гърло и половин час опява че обичала еди кого си, пък той един... Нисък, плешив, силно гримиран и мяука като котарак-тийнейджър. Операта е изкуство за елита, определено.

На която и опера да отидем, след това дивидентите за мъченичеството ни ще са огромни. Важното е във възможно най-широк кръг да съобщим заглавието и композитора с безизразно покерджийско лице и всички познати ще бъдат респектирани. Не стигайте дотам, че да запомните и цитирате имената на певците - би било вече прекалено.

Ако сме преминали успешно през изпитанието, може да се замислим и за следващата стъпка: как от лаик да преминем в по-високата категория на псевдо културтрегера. Върхът на интелектуалната саможертва е да изгледаме целият цикъл от 4 опери "Пръстенът на нибелунга" от Рихард Вагнер - ще го дават в началото на лятото. Тежко е не само защото Вагнер със своите симфонични опери е един знаков представител на Романтизма, увличащ се по супремистки идеи – сиреч е опасно висока топка за лаика. А и защото всичките му опери са безобразно дълги. Изисква се суров викингски характер, за да издържиш 6 часа на една седалка, дори и с живителните прекъсвания за по чашка в антрактите.

 

Какво да гледаме?

С "Лебедово езеро няма грешка"

В момента актуална е операта "Тоска" (на 20 декември), защото в нея гостува Александрина Пендачанска, но има и други възможности - "Турандот", "Пепеляшка", "Травиата", "Евгений Онегин" и "Риголето". Освен ако не ви поканят за Коледния концерт (на 22 декември) или на един от двата Новогодишни гала концерти (30 и 31-ви), за тях едва ли ще си намерите билети - те се разпродават много преди декември.

До края на месеца ще има 6 спектакъла на балета "Лешникотрошачката" от Чайковски. Този балет е хубаво да го наричате с фамилиарното "Лешник". Ето така: "Довечера съм на "Лешник"/"Снощи гледахме "Лешнник". Ако ви попитат какво е това, добавете със снизходителна усмивка: "Лешникотрошачката", така му викат."

А по принцип никога не може да сгрешите с „Лебедово езеро“, независимо от сезона. Всеки знае за този балет. Когато чуят че сте били на „Лебедово езеро“, хората кимат с разбиране, дори с известен ентусиазъм – явно и те се сещат за вица за мутрата.

 

(Без)ценни съвети

1. Не се отказвайте от виното или шампанското в антракта. Това често се оказва жизненоважно за възприятието на произведението на изкуството. Ще забележите, че след това второто действие протича по-ведро, по-живичко, и гледате по-благосклонно на изпълнителите.

2. Задължително се изкъпете и сложете чисти дрехи. Честно! Докато сме на темата за миризмите, не яжте чесън преди да отидете на опера или балет. И не се къпете с парфюм - до вас може да седи алергичен човек.

3. Напълно е забранено да си проверявате имейлите, есемесите или фейсбук в мрака. За зрителите зад вас светлината от екранчето на телефона буквално боде очите. Разсейва от действието и е също толкова лошо, колкото и да не си изключите звука на телефона.

4. Не снимайте сцената. Първо, не е редно. Второ, тъпо е. Ще имате едно клипче, на което нищо не се вижда, за да го покажете... на кого? На отегчените си приятели, които едва ще изтърпят няколко секунди в лицемерна възхита. Не си струва.

5. Никога не снимайте със светкавица. Давате ли си сметка колко силна трябва да е тя, за да освети певците в дъното? В най-добрия случай светкавицата ще просветли теметата на зрителите от предния ред. В кадър ще имате чифт коси и нещо сумрачно и неясно в далечината. Ако не вярвате, пробвайте веднъж, но, моля, повече не повтаряйте.

6. В салона не може да се яде и пие. Ако получите пристъп на кашлица, добре е да имате бонбони за смукане (за предпочитане да не са в шумолящ целофан).

7. Елате навреме. Ако закъснеете, независимо за къде са билетите ви, ще ви пуснат на трети балкон, наричан навремето "Гълъбарника". Ще можете да заемете местата си едва след антракта.

8. Чудото на шпагата. За да не минете за пълен лаик, не изпадайте в екстаз, когато балерина направи шпагат. Това е едно от най-лесните неща в балета. Позволете си едно непринудено "Ааах!", ако мъжът в чорапогащник литне и се задържи като левитиращ йога във въздуха или прави манеж - тоест обиколи със скокове или въртене (пируети) цялата сцена в кръг. Допустимо е да се ръкопляска до припадък и когато примбалерината прави 32 фуетета (върти се на едно място като пумпал).

9. По отношение на овации, аплодисменти, свиркане и други знаци на одобрение спазвайте политика на предпазливост. Хвърлянето на салфетки е абсолютно недопустимо. Сдържайте порива си да покажете одобрение, докато не чуете, че всички в салона пляскат. Може да си позволите да изразите чувствата си в края на представлението, когато артистите излязат да се поклонят. Викове "браво" се смятат за добър тон и белег, че сте страшен разбирач. Ако не ви липсва наглост, поздравете изпълнителката на главната роля със звучно "Брава!" (браво, когато се казва на жена), а когато се покланят всичките, викнете "Брави!". Ще създадете впечатление на експерт, почти колега на хората на сцената.

 

От студ умри, красив бъди!

Как да се нагиздим за спектакъл

Разбира се, културно е да сте облечени добре за представление в операта. Хубавото облекло създава приятна приповдигната атмосфера и за околните. То е знак на уважение към останалите зрители, към артистите, а и към вас и вашата компания.

Напоследък тези правила малко или много се пренебрегват. Има случаи на хора с маратонки и пуловери в светинята. Веднъж дори бил забелязан човек в ски екип!

Спазва се следното неписано правило: колкото по-близо до тавана седите, толкова по-неофициално става облеклото. Ако сте на трети балкон, може да носите дори дънки, но с прилична блуза. На втори балкон вече трябва да сте в нещо по-елегантно - риза, панталон, поли и рокли за дамите.

Първи балкон е по-официалното място. От първи и втори ред често гледат видните гости - политици, известни артисти и т.н. Ако си купувате билет, предпочетете втори ред, защото пред първи има парапет, който малко пречи на видимостта. Съответно за там трябва да се нагиздите с нещо изискано, но не прекалено фрапантно.

Малко е спорно, но може би най-хубавите места в Софийската опера са на партера - на 5 ред до пътеката в центъра. Там обикновено сяда Лили Иванова, когато дойде да гледа премиера на примабалерината Марта Петкова.

И така, ако билетите ви са за партера, задължително трябва да сте добре облечени. Ако пък става въпрос за премиера, трябва да сте в официално облекло. Смокинг и рокля с гол гръб е престараване, но не е недопустимо.

През зимата опитните оперно-балетни зрители си носят елегантните обувки в пликче, преобуват се скришом и оставят торбичката на гардероб. Златното правило е, че винаги е по-добре да сте по-елегантни от околните, отколкото по-опърпани.

Разбира се, в разумни рамки.

 

Няколко лафа, за да минем за компетентни

Ако сме на балет:

- Кордебалетът като че ли не бяха в синхрон.

Превод: Редовите балерини нещо оплескаха редичките.

- Едикоя си (името на някоя от солистките) по едно време загуби баланс, нещо не е стабилна днес.

Превод: Залитала е. Дори да не е залитала, все по някое време се е позаклатила, докато е стояла на палец на един крак, няма как да се докаже, че си измисляте.

- Не му беше чиста 5-ата на солиста.

Превод: Не го мислете, става дума за 5-ата позиция на краката и за това, че много ги разбирате тези работи.

 

На опера:

- Малко мудно тече действието, не ви ли се струва?

Превод: Скука зеленая е това първо действие, ама от мен да мине...

- Духовите инструменти/цигулките не бяха ли фалшиви по едно време в началото? Можем да заместим "духовите инструменти" с "духачите" - така, за по-фамилиарно звучене.

Превод: Правим се че имаме супер слух, а пък околните явно не са така добри, защото този дефект им е убягнал.

- Коя беше сопраното, че от трети балкон не мога да видя? А, да! Стори ми се че е Гергана/Цветана, ама не бях сигурен.

Превод: Имената на оперните певици естествено не са като на фолкзвездите, но така показваме колко сме наясно с изпълнителите, направо ги познаваме като десетте си пръста.

- Мизансценът ми се стори странен.

Превод: Мизансцен е разположението на актьорите и декорите по време на действието. Тук никой не би могъл да предположил какво точно искате да кажете, освен че знаете такава професионална дума.

Последни указания - певецът може да е бас, баритон или тенор, като започваме от най-ниския към най високия глас. Певицата съответно алт, мецосопран и сопран.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Кирил Клюмов

Този уебсайт използва "бисквитки"