32% повишение на цените за близо четири години
Унгария е №1 с 60% ръст
Само в една държава от ЕС има спад
България изпревари 16 страни от ЕС по поскъпване на жилищата за период от близо четири години. Цените на апартаментите у нас са нараснали с 32% от 2015 г. до третото тримесечие на 2019 г., показват данните на европейската статистическа служба Евростат.
На първо място по ръст на цените на жилищата е Унгария, където повишението е с над 60% за период от близо четири години. На второ място е Латвия с увеличение от 45,7%, а челната тройка се допълва от Чехия с 43,3%.
Веднага след тях е Португалия, където цените на жилищата са нараснали с 43,12%, а топ 5 се допълва от Ирландия, където поскъпването е с 35,6%. Оказва се, че бързото поскъпване на жилищните имоти в България не е изолирано явление, а тенденция за почти всички страни от ЕС. Средното повишение на цените за страните членки през последните близо четири години е с над 20%. Изключение преви само Италия, където е регистриран спад на цените с 1,2%. Сравнително малко е повишението на цените и във Финландия - с 4,30%, и Кипър - с 5,69%. Във всички останали държави от ЕС поскъпването на апартаментите е с двуцифрено число.
От 2015 г. насам имотите ЕС са поскъпнали значително повече отколкото е повишението на наемите, показват данните на Евростат. Характерно за наемите на жилищата в страните от ЕС обаче е, че те нарастват през всяка от последните 12 години. И дори международната финансова криза от 2008 г. не можа да промени тази тенденция.
За разлика от наемите, при цените на имотите веднага след финансовата криза през 2008 г. имаше първоначален спад. В периода 2009-2014 г. цените на жилищата в ЕС останаха повече или по-малко стабилни. Но от 2015 г. насам апартаментите в повечето страни от ЕС поскъпват много бързо.
За последните близо 13 години цените на жилищата в България са се повишили с близо 12%. Апартаментите в страната вече са доста по-скъпи от цените при влизането ни в ЕС. От 2007 г. до септември 2019 г. цените на жилищата се увеличават в 22 държави от ЕС и намаляват в 6, като най-висок ръст има в Австрия (+85,5%), Люксембург (+80,6%) и Швеция (+ 80,3%).
Нарастват месечните суми за апартаментите в Европа
Във Виена увеличението е най-голямо
Лондон e най-скъпият град
Наемите на жилища в Европа продължават да нарастват, показват данни на компания на пазара на имоти. Австрийската столица Виена е отбелязала най-голямо покачване на наемите през четвъртото тримесечие на 2019 г. с ръст от 8,9% на годишна база за едностайните апартаменти. Средният месечен наем на такъв тип жилища в града е достигнал 971 евро.
На второ място по ръст е Барселона, където средният наем на едностайни апартаменти се е увеличил с 9,6% до 1249 евро. В Мадрид наемите на едностайни жилища са нараснали с 5% до 1127 евро. За година наемите на апартаментите в Берлин са се увеличили с 8,3% до 1142 евро. А в Брюксел повишението е с 6,8% на годишна база до 963 евро.
Лондон остава най-скъпият европейски град за наем на стаи, апартаменти и студиа. През последната година обаче цените са останали почти непроменени. Средният наем на едностаен апартамент е нараснал с 1% до 1747 евро. Наемът на студиата се е увеличил с 0,3% до 1142 евро. Средният наем на единична стая в Лондон се е повишил с 0,9% до 697 евро на месец.
На второ място по цени в Европа е Амстердам, където наемът на едностайни апартаменти за година е нараснал с 0,5% до 1683 евро. В Мюнхен средният месечен наем на едностайно жилище се е увеличил с 1,2% до 1525 евро. В Хелзинки наемите на едностайни апартаменти и студиа са останали стабилни със средно ниво от съответно 1398 евро и 920 евро на месец.
В Утрехт, Нидерландия наемът на едностайни жилища се е повишил с 0,1% и е достигнал средно 1289 евро на месец.
“Недостигът на жилища продължава да оказва толкова силен натиск, колкото и през последните години”, коментира Джорди Сийлман, главен изпълнителен директор на консултантската компания. Според него в дългосрочен план градовете трябва да бъдат прогресивни в обмислянето на инфраструктурата - квартали, които сега не са достатъчно достъпни, могат да процъфтят, ако бъдат подобрени връзките на градския транспорт. “Работещите младежи и студентите търсят жилище в райони, където има достатъчно възможности за придвижване. Освен това трябва да има достатъчно налични жилища за хора от всякакви категории, които търсят дом. Това ще позволи на семейства и възрастни хора да се движат по-лесно на наемния пазар, освобождавайки по-евтините домове за работещи младежи и студенти. Градовете, които постигнат това, ще успеят да привлекат работната сила на бъдещето”, казва Сийлман.