Едни от широко разпространените амулети в миналото са били писмените. Те включвали изображение с надпис или само текст, често под формата на молитва. Целта на амулетите е била да предпазват от зли сили или да помогнатт на пострадал или болен.  В някои случаи са били придружени от инструкции как и кога да се носи, да се постави на конкретно място и др.

В старите български текстове откриваме подобен тип молитва, предпазваща от зъбобол. Тя се е свързвала с името на определен светец – св. Антипа, тъй като според поверието само на него е била дадена дарбата да лекува зъбобол. Всеки изтърпял неприятната болка от зъб  ще разбере книжовникът, написал бележка в ръкопис от ХVІ век: „Малка кост – велика болка.”. Днес св. Антипа е познат като покровител на зъболекарите, които имат професионален празник на деня, в който се чества паметта на светеца – 11 април.

Такава молитва, носена като амулет, е имало и срещу главоболие. Запазена е рисунка на кръгъл печат, към който има надпис, който удостоверява функцията на листа да предпазва от нежеланото главоболие.

Известни са и други, т.нар. книги амулети, запазени от ХІХ в. Те освен текст съдържат и изображение на св. Харалампий. Този светец в народната памет е запазил образа на закрилник от чума и други болести. Паметта му се почита на 10 февруари, според българския православен календар.

Функцията на амулета е била най-вече да предпазва, но той би могъл и да избави от злощастни обстоятелства. Затова са запазени и текстове против ухапването от змия. Амулетната молитва се свърза с името св. ап. Павел. В текста се разказва как самият той е бил ухапан от змия и чудодейно излекуван. Змийската отрова вече не можела да му навреди. Св. ап. Павел имал съновидение със св. архангел Гавриил, който му дал една книга. В тази книга светецът открил едно мощно заклинание, което ако се носи като амулет, предпазвало от змийска отрова. Заклинанието било толкова силно, че вместо ухапаният, умирала змията. Вярвало се, че ако пострадалият от змийско ухапване не е имал свой амулет, би могъл негов близък да потърси такъв. Тогава текстът се прочитал над вода, която трябвало да изпие ухапаният. Дори се допускало, ако тази вода не може да стигне до него, да бъде изпита от близкия човек. Ухапаният и в такъв случай е щял да се излекува.

Молитвите били считани за мощно средство, с голяма сила на изцеление. Има запазени няколко варианта на т.нар. „страшна молитва”. Те се отнасяли за конкретен недъг и освен прослава на Бога, в тях изрично се е споменавало името на заболелия, който се нуждаел от помощ. Молитвата е за избавяне от „всякаква болест и недъг душевен и телесен”. Прави впечатление, че в предходните векове се е обръщало специално внимание не само на болестите на тялото, но и на душата.