Правораздаването е като лечението - мисията на съдията е да помага на хората

- Не, няма да се призная за виновен. Какво от това, че съм крал от банкомата? Никого не съм ощетил, така да се каже...

- Говорите глупости, подсъдими. Ощетили сте вложителите!

- Ами аз съм глупак, затова. Но влоговете са защитени от държавата, знаете.

- Значи сте ощетили самата държава, следователно и обществото...

- Знам, добре знам, че със съд не се спори, но пък и вие, г-н съдия, не бива да прекъсвате обясненията ми. Поне аз навремето... Вижте, общество, което търпи такава държава, трябва да загуби всичко... плевелите си най-вече. Пък вие, знам и това, ще ме осъдите... традицията трябва да се спазва.

Диалогът е в един от разказите на Кирил Николов, съдия с 15-годишен стаж в наказателното отделение на Районния съд в Пловдив. А разказът се нарича "Mеmento mori" или "Помни, че си смъртен".

"Диалогът изглежда като да е излязъл от съдебната зала, но приликата е случайна. Писателстването ми е само ефект от писането по необходимост в моята професия", обяснява съдия Николов. Разказите засега не са събрани в книга, пулбикува в сайтове и във фейсбук.

Освен че пише, съдията е доброволец в Планинската спасителна служба. Лавина го е поваляла под връх Мусала. "Но оцелях с присъща за възрастта ми тогава "младежка веселост", казва Николов. Миналата пролет, когато под връх Ботев се изгубиха трима младежи, магистратът участваше в издирването. "Хората имат един огромен проблем - мислят се за безсмъртни. Толерантността, търпимостта и благородството са функция на усещаното за кратковременност до степен на мигновенност на живота. Когато осъзнаеш, че съществуваш едва няколко вселенски секунди върху земната кора, можеш да бъдеш осъзнато толерантен и да изпитваш сърдечна любов към останалите същества на земята, които са на нашия хал", смята Николов. Мотото му е да пише ясно и разбрано, както съдебните си актове. "Когато оформям мотивите си по решенията на делата, стремежът ми е прочитът да бъде достъпен. Мразя злоупотребата с юридическа терминология, защото тя често маскира липсата на ясна и разбираема мисъл, изказана на добър български език", смята Николов.

Хора от делата, които гледа, понякога са прототипи на героите в разказите, но в обобщен вариант. Например в "Извънредно правосъдие". Там жена шивачка е глобена по Закона за защита на потребителите. Тя води съдебна битка за права, които в професията не са били никога оспорвани.

"Разбрах едно - всеки има оправдание за стореното от него. Съдиите също. С абсолютна увереност заключих, че има оправдания, за които няма оправдания", пише в друг разказ. През годините съдия Николов се е произнесъл по десетки дела. Едно от фрапиращите е срещу популярния в близкото минало автокрадец Радослав Цукровски. Николов го осъди по бързата процедура и прати зад решетките. Наскоро се произнесе по мярката за арест на трима младежи, обвинени, че залели с блажна боя млада жена. Тя била приятелка на единия. Причината - ревност. Пред съда се разкаяха и нарекоха постъпката "детинска".

"Брутална е. Стореното би могло да бъде детинско, ако бяхте поизцапали с боята момичето. Съжалявате, но само защото сте в ареста, където не ви харесва", обърна се към тримата Николов. Порица ги, че са пуснали и видеоклип, което е демонстрация на безразличие към обществото.

"Оприличавам съдията на лекар с мисия. Дали ще е в централна или изоставена болница, мисията му е да помага на хората. Ако се справя с тази задача, географското или йерахичното място на неговата длъжност няма значение", смята магистратът. И сравнява работата по всяко дело със строежа на къща. "Започваш от основите и стигаш до покрива. Ако не разбираш какво трябва да сложиш в началото, кой е контекстът, колкото и красив да е завършекът, къщата ще се срине, а делото няма да издържи на обществената оценка", смята магистратът.

Правосъдието според него трябва да бъде творено, защото не е конвейерно производство. "А творчеството е добронамереност. Разбира се, това не означава автоматично да се отнасяме мекушаво към доказаните извършители на престъпления. Съдията разполага с две огромни власти и невинаги е подготвен за тях - властта на много тежката строгост и на снизхождението. Добронамереност означава да ползваш тези власти за добро - понякога да дадеш тежко наказание на подсъдим, посегнал на изключително обществено благо. Друг път да помилваш човек, който заслужава. Същественото е да убедиш хората, че резултатът е справедлив, а ти си гарантирал правото им да се защитят. Винаги можеш да разбереш дали си го постигнал. В живота няма абсолютни черно и бяло - това са фикции. Когато отсъждаме, е нужно в пространството между двете абсолютни стойности да намерим правилния нюанс на конкретния случай", смята магистратът. По думите му, ако се съди с морал и компетентност, ще се претвори на практика максимата на Гай, че "правото е изкуство за доброто и справедливото".

"Хайде сега пак той ли, съдията съдник, да оправя чуждите бакии. Мъдрост трябва, за да се знае, че съдебната воля е ерзац на добросъвестността", описва Николов призванието на правораздаващия в друга своя творба.

И като планински саписител намира връзка с професията на магистрат.

Защото правилното отношение към планината е същото като между самите хора, където се намесва правото. Защото планинското спасяването е досущ като правосъдието. Защото и двете са лукс. Ако не внимаваме, действаме самозабравено и неподготвено, не ценим себе си и чуждите блага, ще закъсаме в планината и ще се сърдим на спасителната служба, че се бави. Същото е и със съдебния процес - всички плачат, че е бавен и неефективен, но не се сещат, че като явление на властта съществува само защото самите те съзнателно грешат помежду си, заключава Кирил Николов.

Магистратът с разнолики интереси е завършил художествена гимназия, с профил живопис, фотографира интересни местности, а плановете му са, когато издаде първата си книга с разкази, да направи изложба със свои картини и най-добрите фотоси.