"Дълговата криза" в парламента ще свърши с компромис

За този заем гражданското общество трябва да нападне не един, а 16 бели автобуса

Сагата с 16-те милиарда нов дълг доби драматични измерения. Ако не друго, бързо свикнахме да говорим за числа с толкова нули, колкото не сме си представяли от доста години насам. Размахът, с който действа властта, несъмнено би впечатлил икономическите екипи на късния Тодор Живков. Имаше автори, които пишеха за „тайните фалити на комунизма". На фона на събитията, които политическият елит разиграва сега, тяхното творчество изглежда демодирано и безинтересно.

Кое е интересното? Дълго време българите стягаха коланите и живееха по-бедно от много други народи, защото ни се обясняваше, че си плащаме заемите и намаляваме дълга, а онези, които трупат, един ден ще живеят още по-зле. Да не вземе да излезе, че напразно сме се простирали според чергата си. И беден живот, и големи дългове. Ако гражданското общество действаше с ентусиазма, който го движеше преди две години при заема на Орешарски, трябваше да нападне не един, а цели 16 бели автобуса пред парламента. Но гражданското общество се намира на зоологическа вълна, занимава се с разни „червеи" и е делегирало функциите си на партиите. Точно те предизвикаха обществения скандал.

Скандалът е огромен, и трябва да се признае на управляващите, че сами си го направиха. На финансовия министър Владислав Горанов не му е за първи път. Не толкова отдавна, по въпроса за пенсионната реформа, той подходи по същия начин - скоростно внасяне на промените, без всякакво сериозно обсъждане, и незабавно гласуване, преди някой да е разбрал какво точно се случва. Тогава поне Народното събрание даде гласа си, а проблемите изплуваха след това и блокираха вече взетите решения. Днес, въпреки ударната инициатива в „12 без 5", до незабавно гласуване не се стигна. Злополучният законодателен блицкриг тръгна безславно и породи само този ефект, че създаде усещане за натиск в последния момент, за нещо нередно, което става и което на този етап все още не виждаме.

Заплахата с оставка на премиера Бойко Борисов изгря за първи път от формирането на кабинета. Някои казват, че това е все едно да плашиш куче със салам. По-същественото, обаче, е че Борисов видимо много държи на дълга, след като използва подобен краен аргумент. Щом Борисов толкова много държи на това, вероятно ще стане. Разбира се, с цената на тежки преговори и патетични изявления, но ще стане.

Но дали само подходът на финансовия министър е сбъркан?

Без да се изясни защо е било необходимо всичко да се прави в такива съкратени срокове, че да изненадва и партньори, и опозиция, и публика, съмненията ще останат. Всички нормални питания - защо точно такава сума, защо точно тези банки, защо точно тези условия, всъщност са част от обичайното съмнение, че който в България бърка в кацата с меда, накрая си облизва пръстите. Особено, когато кацата е толкова масивна. Имаме и прецедент. Общественото мнение така и не получи достатъчна информация какво на практика стана с КТБ преди броени месеци, че се наложи внезапно хората да плащат милиарди. Дълг на ГЕРБ като основна управляваща сила е да осветли и това, и сегашната история с новите милиарди, защото правителствата понякога така се провалят сами, с отказа от комуникация. Вярно е, че в напрегнатата геополитическа обстановка международните ни партньори очакват от България политическа и социална стабилност. Само дето ГЕРБ още не са показали, че са в състояние да създават стабилност. За скандали са показали, че могат.

Патриотичният фронт се заинати. Там по традиция Каракачанов е по-кооперативният и ясно сочи как може да бъде изгладен проблемът, чрез диалог, докато Симеонов се чувства засегнат, че не му отдават полагаемото се уважение, и изглежда по-твърд. АБВ, също по традиция, зае разкрачена поза. Първанов предупреждава Борисов, че не може да го уплаши, докато Калфин, уплашен или не, защитава необходимостта от дълг. Нощта между сряда и четвъртък, обаче, не се оказа достатъчна, за да преодолеят възникналите различия. И ПФ, и АБВ подсказват, че е нужно по-дълго време, за да бъдат ухажвани, и го получиха. И трябва да им се признае, че постъпват по-зряло от големия партньор. Тяхното полуизречено, полуспестено послание към Борисов е: „Така не се прави". И в още по-заострен вид: „На теб не ти върви с финансовите министри".

Малките партньори в коалицията, разбира се, имат и други притеснения. Те са нормални за подобна ситуация. Когато някой прави нещо, свързано с големи пари, и не го съобщава на хората, с които работи, у тези хора възниква подозрението, че се опитват да ги минат, че важните неща протичат зад гърба им, а те служат просто за параван. И ПФ, и АБВ трябва да държат сметка за ниското обществено доверие, с което се ползват по социологически данни, за твърде многото въпросителни пред участието им във властта, за потребността да доказват себе си пред избирателите. Същевременно е налице и друго. Вече бяха огласени хипотезите, че под една или друга форма ДПС може да подкрепи ГЕРБ и реформаторите за дълга. Ако стане така, лошо за ГЕРБ, защото ще потвърдят онова, което ДПС отдавна повтаря, че е неизбежно - стабилно управление в България без тях е невъзможно. Но и лошо за самите ПФ и АБВ, които в прекалено голяма степен аргументираха присъствието си в тази странна коалиция с необходимостта ДПС да бъде държано далеч от властта. Има и още. Ако мнозинството се разпадне под напора на дълговия въпрос, това няма да може да бъде описано пред обществото другояче, освен като провал. И тези партии ще продължат напред с етикета на участници в едно провалено и несполучливо правителство. По такива причини те най-вероятно ще стигнат до компромис с ГЕРБ. Нямат кой знае какъв избор. Компромисът, то се знае, ще бъде представен като грижа за националното спасение, като жертва пред олтара на висшите национални интереси, като отстъпка в името на България. И Борисов навярно ще трябва да направи крачка назад. От последните му изявления става все по-ясно, че настоящият управленски формат е все по-неудобен за плановете му, и той все по-нетърпеливо ще гледа към местните избори и последиците от тях, за да предизвика промяна.

А ние ще продължим нататък към следващия управленски скандал. Натежали с едни 16 милиарда.