На 24 септември 2018 да почерпят

Европейската седмица на спорта започна Любо Ганев и златни момичета бяха на откриването в Борисовата градина

Тодор Неделев: Сега пак ще кажат, че сме дали мача на „Лудогорец“

Задържаха мъж с електрошоков пистолет пред Бъкингамския дворец

Оставиха в ареста адвоката, сочен за организатор на обира в Роженския манастир

ЕС разработва нови мерки за запазване на сътрудничеството с Иран

Над 440 мигранти са спасени край южните брегове на Испания

Голям пожар бушува край град Баня Огънят се простира на площ от над 500 декара

Почина актрисата Росица Данаилова

Ограничават скоростта в неравния участък на магистрала „Тракия“ край Стара Загора

Оливия Уайлд: Без месо и повече спорт Най-важният съвет е “пийте много вода"

Калоян Паргов: Фашизъм в България е имало и наш дълг да се противопоставим на това да не се повтори

Бургазлия спечели над 7 милиона лева джакпот от тотото

Силен вятър нахлува в страната утре Обявен е жълт код за 23 области

Захариева към българската общност в Монреал: Вие сте най-добрите ни посланици

Закуска за шампиони

По 24 часа на ден 7 пъти в седмицата лъскави списания, всякакви телевизии и целият интернет бомбардират нас, мъжете, с едни и същи приказки, които могат да се обобщят в едно изречение: „Скачай в шортите и бъди истински мъж!“ Всеки път обещанията са на едро: „Влез във форма за 21 дни!“

Господи, каква отвратителна лъжа! Аз например никога не съм бил във форма. Дори в гимназията. Няма и да бъда. „Стоманени бицепси за 14 дни!“ Да бе, ама не моите. „Изкарай „плочки“ за 7 дни!“ Може и много по-бързо, но не ме бива много с фотошопа!

А рецептата е стара като света и според Децим Юний Ювенал звучи точно така: Mens sana in corpore sano („Здрав дух в здраво тяло“). Не бива да вземаме казаното за чиста монета, защото неговият автор е човек, който е живял в Древния Рим, и ако се съди по величествените му „Сатири“, е имал прекрасно чувство за хумор. Много векове по-късно Марк Твен, който също обичал да се шегува и имал мнение по всички въпроси, казал: „Единственият начин да си здрав е да ядеш това, което не искаш, да пиеш това, което не обичаш, и да правиш това, което мразиш.“ Така стигаме да една от най-странните истории на света. За един човек, който търсел вдъхновение у древните римляни, бил съвременник на американския писател и нямал никакво чувство за хумор.

Той се казвал д-р Джон Харви Келог и вярвал, че хората винаги могат да бъдат жизнени, енергични и щастливи. И ако това не е така, виновен е техният неправилен начин на хранене. Този решителен мъж управлявал медицинския център „Батъл Крийк“ в Мичиган. Там пациентите всеки ден правели гимнастика плюс „студени водни и въздушни бани“, а три пъти седмично – клизма. Трябвало да ядат много зеленчуци, а месото, цигарите и алкохолът били абсолютно забранени. При чудатия лекар идвали много важни хора: президентите на САЩ Уилям Хауърд Тафт и Уорън Хардинг, автомобилният магнат Хенри Форд, изобретателят Томас Едисън, писателят Джордж Бърнард Шоу, актрисата Сара Бернар…

През годините д-р Келог най-много се гордеел с историята на Джони Вайсмюлер. Плувецът пристигнал само за да открие новия басейн, но се запознал с чудатата система за здраве и дълголетие. Нещо повече, на здравеняка, който бил висок 191 см и тежал точно 90 килограма, докторът предписал… зеленчукова диета. За ужас на своите съотборници и треньори Вайсмюлер се вслушал в думите на доктора, а скоро светът видял резултатите отблизо.

Като начало „Големият Джон“ спечелил 3 златни медала от VIII летни олимпийски игри в Париж през 1924-а, а четири години по-късно прибавил още два златни медала от Игрите в Амстердам. Станал първият човек, преплувал 100-те метра под 1 минута и поставил повече от 50 световни рекорда. Започнали да го наричат Човека Риба, а след като останал непобедим през цялата си плувна кариера, Джони Вайсмюлер се оттеглил и започнал да се снима в ролята на Тарзан филм след филм…

Но да се върнем при д-р Джон Харви Келог. В опита си да създаде здравословна храна той непрекъснато правел какви ли не комбинации, но получавал все някакви буламачи. В експериментите с охота се включвал и братът на доктора Уил Келог, който бил с 8 години по-малък и работел като счетоводител в „Батъл Крийк“. В края на лятото на 1896 година двамата разточили тънки кори от сварено пшеничено брашно, изпекли леко тестените листове, смлели ги и създали знаменития корнфлейкс.

Нарекли го „идеалната нискокалорична закуска“ – лека като дим и удобна като градински хамак. През 1897 година братята Келог започнали да пакетират своя корнфлейкс в кутии и да ги изпращат на своите пациенти. Много скоро въпросът за здравословното хранене станал една от темите на деня, и то във времето, когато богатите американци по традиция започвали деня с омлет и бекон, а бедните хапвали овесена каша.

Д-р Келог с охота говорел за своята здравна система, но нямал нито време, нито желание да се занимава с търговия. Затова брат му Уил запретнал ръкави и почти сам превърнал зърнената закуска в истински хит. Цяла Америка била залята от листовки, в които хората най-вежливо се умолявали да не купуват повече от две кутии „Kелог“, защото количествата били ограничени. След две седмици продажбите скочили от 33 на 2900 кутии на ден!

Няколко години по-късно конкуренцията била ужасяваща. „Тайната“ на корнфлейкса била разкрита и на пазара имало всякакви видове. Печалбите на Кейлог започнали да падат драстично. След поредица от препирни между двамата братя неизбежното се случило – през 1906 година Уил добавил захар към зърнената закуска! Последвал жесток скандал с д-р Кейлог, който не пестял думи и децибели, за да обясни, че това е не само против морала му на лекар, но и против принципите на Църквата на адвентистите от седмия ден, които стриктно изповядвал.

Двамата братя се разделили, а враждата им станала кръвна, защото започнали дела за правата върху рецептата на корнфлейкса и собствеността върху търговската марка „Келог“. След близо 10 години Федералният съд решил в полза на по-малкия брат. Може би за добро, защото Уил Келог се оказал истински финансов гений и много бързо превърнал своята компанията за зърнени закуски в световна марка. Като начало доста преди всички останали започнал да отпечатва върху опаковката таблица със съдържанието на продуктите. За децата пък измислил награди, които поставял вътре в кутиите. И пак бил първи.

Уил Келог обичал да казва: „Аз ще инвестирам парите си в хора.“ Точно затова в годините на Голямата депресия наредил на своите работници да се трудят на четири смени – всяка по шест часа. Така дал възможност повече хора да изхранват семействата си. През 1934 година с 66 милиона долара – сума, която днес се равнява на 1,2 милиарда долара – създал фондацията „Келог“. До ден днешен тя се занимава с образованието на бедни деца и отпуска средства за научни изследвания.

Двамата братя така и не успели да се сдобрят. На смъртния си одър д-р Джон Келог написал писмо за помирение, но неговият секретар счел, че този документ е унизителен и никога не го изпратил. Едва няколко дни след смъртта на брат си Уил Келог прочел посланието…

Забравих да кажа и още нещо – рецептата на д-р Келог за здраве включвала и пълно въздържание от секс. Самият той бил женен, но със своята съпруга не правили „абсолютно нищо“ повече от 40 години. Въпреки това с много радост и всекидневно усърдие, изцяло в духа на религиозните си вярвания, те се грижели за 42 деца и осиновили 8 от тях. Закуската, режимът, въздържанието вероятно имали смисъл, защото д-р Джон Харви Келог доживявал до 91-вата си година и както казали местните зевзеци – починал абсолютно здрав. За радост на хората, които се съмняват в неговата система, ще отбележа, че братът, Уил Келог, който съвсем не бил ангел, също живял цели 91 години!

Въпросът е къде сме ние, българите, между римските сатири и американските нововъведения? У нас гладуването е национална съдба, затова е много странен фактът, че книгата „Целебният глад“ на Лидия Ковачева излиза чак през 1992 година. Цяла вечност преди това – в десетилетията на скандалите между братята Келог – Цанко Церковски още преди да създаде Българския земеделски народен съюз, да депутатства в осем народни събрания и да бъде министър в три правителства, става автор на детската песничка „Зеленчуци който не яде“. Неин композитор е Михаил Кочев, син на Георги Кочев – близък съратник на Васил Левски и един от основателите на тайния революционен комитет в Чирпан.

Тези дни си мислех, че ако във филма на Максим Генчев Дякон Левски, вместо да псува като каруцар, беше казал простичко: „Зеленчуци който не яде, той голям не ще да порасте“, щеше не само да звучи по-разумно, но и гледането на този исторически епос щеше да стане задължително за всички ученици.

В началото на великденските пости може би е подходящо да си припомним за съществуването на зърнената закуска. Още по-добре е да си дадем сметка, че всяка сутрин се събуждаме в свят, който е още по-враждебен и несигурен от света, който сме оставили през нощта. Но след едно добро похапване всичко може да изглежда съвсем, ама съвсем другояче.

Затова не се отказвайте от любимата си закуска, независимо дали е корнфлейкс, омлет с бекон или кроасан и кафе. Защото всяка сутрин е начин да усетим света по-добър и пълен с възможности. Видим ли го така, той ще стане точно такъв. Ето затова всеки ден ви трябва истинска закуска. Закуска за шампиони!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.