Делян Добрев: В държавната енергетика все още цари комунизъм

- Г-н Добрев, току-що променихте закона за енергетиката и вече се чуват първите протести срещу него. Топлофикации и заводски централи предупреждават, че ще фалират и заплашват със стачки заради намалените цени на изкупувания от тях ток.

- Няма абсолютно безболезнена реформа за съжаление, но няма как и да не бъде направена. Промените в закона са нещо, което трябваше да се случи. Те ще намалят дефицита на НЕК по наши изчисления с около 350 млн. лева.

- Но вижте какво се случва с „Видахим“ - след протести министерството на енергетиката пое ангажимента да изкупува тока от централата на завода.

- Не, държавата не е поела такъв ангажимент. „Видахим“ е пример за т.нар. уж предприятие, което всъщност не е завод, а производител на електроенергия. Данните за последната година са, че от 57 млн. лева оборот само 2 млн. лева идват от производството на гуми.

- Все пак от Министерството на енергетиката обещаха, че токът от завода ще служи за студен резерв, което също означава резервиране на мощности и плащане?

- Никой не може да забрани на „Видахим“ да участват в търговете за студен резерв и ако предложат достатъчно ниска цена, могат да спечелят търга. Тогава ще получават средства, за да поддържат централата си в готовност.

- Изслушвахте в комисия държавните Национална електрическа компания (НЕК)и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и стана ясно, че те очакват да печелят повече от електроенергия, а всички останали по веригата по-малко, за да се стабилизират финансово. Ще го допуснете ли?

- Ценовите решения за тока ги взема регулаторът. Това, което зависи от Народното събрание, и това, което то трябва да направи, са две неща - от една страна, с промени в законодателството да свием максимално дефицита в НЕК и ние вече сме го направили. Втората стъпка е либерализацията на пазара, което е една малко по-сложна задача. Надяваме се да я изпълним до края на годината.

- Тази либерализация обаче става все по-невъзможна, държавните ЕСО и НЕК искат да бъдат посредник между битовите клиенти и производителите, за да оцелеят?

- Няма как да продължат да бъдат посредник, това е против европейските правила. Регулираният пазар у нас се свива непрекъснато и в момента е около 50%. Колкото по-свит е като обем на електроенергия, която разпределя, толкова по-висока ще бъде цената.

Трябва да развалим този омагьосан кръг, защото в противен случай през следващата година натискът върху цените на тока ще бъде прекалено голям. Най-голямото притеснение и най-спешното нещо, което трябваше да се направи преди пролетта, е да се ограничи дефицитът на НЕК.

Ако не го бяхме направили, щяхме да се окажем в изключително тежка ситуация на ниско потребление на електроенергия, от една страна, и високо производство на скъпата енергия, от друга. Имаше риск НЕК да не издържи на този натиск.

- А обмисляли ли сте как ще се изчистят досега натрупаните дефицити от близо 4 млрд. лева в НЕК?

- Първата ни задача беше да премахнем образуването на нов дефицит. Преди приемането на закона на НЕК се трупаха от 600 млн. до 800 млн. лева годишно и това беше истинският риск за енергетиката.

Ако сведем този дефицит до 0, старите задължения в размер на над 4 млрд. лева няма да са толкова фатални за състоянието на компанията и ще се търси вариант след време и те да бъдат покрити.

- Много решения в енергетиката се вземаха досега с една цел - задържане на цената на тока. Ще продължи ли тази политика на фона на случилото се бедствие, което остави хиляди без ток заради лошо поддържаната мрежа и липсата на пари за нея?

- Не. Видяхте до какво доведе социалната политика през цената на тока. Тези намаления от миналата година - веднъж от 2%, веднъж от 5%, първо не се отразиха в сметките на хората, защото бяха чисто формални, колкото да се каже, че ги има. Но пък доведоха до огромни дефицити в енергетиката, които се опитваме чрез най-различни начини да премахнем.

Социална политика през цената на тока не може да се прави. По този начин подпомагаш както хората, които могат да си плащат и имат високи доходи, така и тези, които са с ниски доходи и имат нужда от подкрепа.

Това, което трябва да стане с освобождаването на пазара, е енергията да се продава на свободен пазар и да струва толкова, колкото струва. Регулаторът след тази либерализация ще определя единствено тарифите за пренос и за разпределение на електроенергията и задълженията на обществото по дългосрочните договори като тези с американските централи.

Оттам нататък цената ще се определя от пазара. Всяко едно домакинство ще може да избере дали доставчикът на електроенергия да бъде ЕРП или някой от другите над 100 търговеца, които са регистрирани на пазара.

Енергийната помощ трябва да бъде концентрирана в Министерството на труда и социалната политика и да подпомага само тези, които наистина имат нужда.

- Щом социалната политика не е цел номер 1, това означава ли, че електроенергията ще започне да поскъпва?

- Не е сигурно, че пазарът ще определи по-висока цена на електроенергията. По-скоро с по-голяма конкуренция ще има по-висока ефективност. Много енергийни дружества работят неефективно в момента. Ще ви дам пример - във всички държавни енергийни дружества има почивни бази.

Почивната база на „Мини Марица-изток“ в Старозагорските минерални бани за една година е загубила 4,5 млн. лв. Това се плаща през сметката за тока. Да не говорим, че енергетиката е секторът с най-високи заплати и най-високи социални придобивки в България.

В енергетиката за съжаление до известна степен все още цари комунизъм. Всяко лято служителите получават от 200 до 500 лева за почивка, вземат се парите и се почива някъде другаде, не на ведомствените станции.

От трета страна, все още има ден на миньора, на енергетика и какво ли не още. Така че ако искаме да бъдем справедливи, трябва да разгледаме тези колективни трудови договори и този комунизъм да престане да съществува.

- Т.е. ще се опитате да оптимизирате дейността в държавните енергийни дружества?

- Да, все още има голям потенциал за повишаване на ефективността на тези компании.

- Като например - ТЕЦ „Марица-изток 2“ има футболен отбор, който е на загуба.

- Бих дал друг пример - защо АЕЦ „Белене“ по проект е с 800 души персонал, а в АЕЦ „Козлодуй“ работят 4200, при положение че мощността на двете централи е еднаква.

- Вие ми кажете защо.

- Защото цари комунизъм.

- Това означава ли, че говорите за съкращения в държавните дружества?

- Не казвам това, казвам, че има значителни неефективности в държавната енергетика. Може да не се премахнат в рамките на един месец, но най-малкото трябва да започне работа в тази посока.

Визитка

Роден през 1978 г. в Хасково.

През 2002 г. се дипломира в Уеслиън юнивърсити, Кънектикът, САЩ. Специализира счетоводство и финанси в LSE (Лондонското училище по икономика).

Започва кариерата си в консултантската компания KPMG в Торонто, Канада, и “Нютон финанс мениджмънт груп” - София, България.

Бил е директор в областната администрация на Хасково.

Зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма от 18 май 2011 г.

Министър на икономиката и енергетиката от март 2012 г. до март 2013 г.

Депутат от ГЕРБ, председател на Комисията по енергетика.

Владее английски. Женен, с три деца

Коментари

Задължително поле