Време за герои

– Историите от вечни времена започват с търсенето и завършват със саможертвата.

– Книгата, която научи режисьорите да разказват увлекателно.

– Как щеше да изглежда „Междузвездни войни”, ако не беше Джоузеф Камбъл

Един мъж върви към сигурна смърт. Зад гърба му е отвратително предателство. Предстоят му нечовешки мъки и жестоко страдание, но накрая го очакват безсмъртие и слава. Такава е вечната история. Годините минават, превръщат се във векове, а тя едва-едва се променя. Мъжът е яхнал една или неколкостотин конски сили. Или кара самолет. Той може да се бие за свободата на Шотландия. Или да спасява целия свят. Не е лошо, ако е боксьор. Или специален агент. Във всичко това може да е замесена жена. Ако е така – хубаво, ако не – няма значение. Краят винаги е един и същ. Но как става така, че много от най-известните филми разказват точно тази история?

Отговорът е в книгата „Героят с хиляди лица” на Джоузеф Камбъл. Появява се през 1949 година и оттогава насам донася достатъчно пари на хората, които не само са я прочели и разбрали, но са приложили наученото.

Основната идея е съвсем проста митовете по света разказват една и съща история

в безброй варианти. Затова всичко – от най-грубите шеги до най-великите произведения на литературата – може да бъде разбрано от гледна точка на „Митът за героя”. Ето тук вече се налага да направим три важни уточнения.

Първо, „герой” според професор Камбъл е този, който е готов да се пожертва в името на нещо по-голямо от самия себе си. Такъв е всеки, който тръгва да спасява своето родно място, семейство или целия свят. Второ, „митът” се състои от повтарящи се образи. Те непрекъснато се появяват в сънищата на всеки човек и в разказите на всички народи – млад юнак, мъдър старец, жена изкусителка, хитър враг. Всеки път, когато присъстват в историята, ние й вярваме дори тя да описва измислени и невъзможни събития. Трето, „приключението на героя” се състои от три части: заминаване, посвещаване и завръщане.

В началото нашият „герой” дори и да не иска, рано или късно поема „риска на търсенето” и напуска света, в който живее. Заминава да търси ламята, да си прибере жената или да се бори за свободата… Следва “посвещаването”. Това е поредица от приключения, през които преминава нашият герой, за да намери себе си и да помогне на другите. Някой ще се опита да го излъже, друг – да го омагьоса, но той ще направи това, за което е дошъл. Накрая е време за „завръщането”. То разказва за пътя към дома и за промените, настъпили с „героя”. Простичка, лесна и удобна схема за оформяне на истории…

Краят на май 1974-та. Режисьорът Джордж Лукас току-що е завършил втората чернова на сценария за „Междузвездни войни”, но изобщо не е доволен. Филмът все повече набъбва и се разлива във всички посоки. Но най-големият проблем остава главният герой. „Кой е той?”, „Откъде идва?” и „За какво се бори?” Все въпроси, на които режисьорът

няма добри отговори

Изведнъж обаче се сеща за книгата „Героят с хиляди лица”. Разлиствал я е в колежа. Не я е чел задълбочено, но все пак си спомня най-важното – всички велики истории на света могат да се сведат до приключенията на един-единствен „герой” с ясна цел и посока.

През следващите месеци Джордж Лукас не се разделя с тези неколкостотин страници, които показват как разказват историите през вековете. Запознава се и с професор Джоузеф Камбъл. Режисьорът пише още две чернови и в началото на март 1976 г. сценарият е готов. Сюжетът, разказан с едно изречение, звучи горе-долу така – младият Люк тръгва заедно със своя наставник, джедая Оби Уан Кеноби, за да спасят принцесата Лея от безпощадния Дарт Вейдър и да унищожат могъщата Империя.

Снимките започват на 22 март 1976 г. в Тунис, Гватемала, Англия и САЩ. Джордж Лукас има проблеми буквално на всяка крачка и единственото хубаво нещо е, че успява да промени фамилията на Люк от Старкилър на Скайуокър. Звучи като шега, но и в четирите варианта на сценария името на главния герой е Люк Старкилър! Между другото в първата чернова на „Индиана Джоунс” героят се казва … Индиана Смит. Сценарият отново е на Джордж Лукас. Но да се върнем към „Междузвездни войни”. По план премиерата трябва да е на Коледа, но се случват толкова много непредвидени неща, че я отлагат с цели пет месеца.

Заради закъснението и непредвидените разходи бюджетът скача от 8 на 11 милиона долара. Когато на 25 май 1977 г. филмът „Междузвездни войни” се появява, веднага чупи всички касови рекорди, а през следващата години печели цели 6 награди „Оскар”. По-късно става ясно, че тази „много стара приказка в много нови костюми” събира приходи от 775 милиона долара и поставя началото на най-успешната филмова поредица в историята на киното. Брандът „Междузвездни войни”!

Така Джордж Лукас става герой в своето собствено приключение. Неговите мисли витаят в Космоса, но краката му са здраво стъпили на земята. Затова през 1985 година режисьорът има доблестта и доброто възпитание публично да заяви: „Ако не бях погледнал книгата „Героят с хиляди лица”, все още щях да пиша „Междузвездни войни”. Лукас се сприятелява с професор Камбъл, нарича го „моя Йода” и няма нищо против на корицата на новото издание на „Героя с хиляди лица” да е портретът на Люк Скайуокър.

Ще продължа и по-нататък. Един от основните изводи на Джоузеф Камбъл е, че животът сам по себе си не просто изглежда безсмислен, той наистина е безсмислен. Но ние и само ние сме тези, които му придават смисъл. Нашият живот е плодът на нашите усилия. Затова всеки трябва да търси това, което го прави щастлив. Откриеш ли го, не го изпускай, независимо какво ще ти струва и как ще реагират останалите. Ето това означава „да следваш гласа на сърцето си”. Ами после? После бъди достоен за приключението, което ти е отредено. И не забравяй – обичай враговете си, защото чрез тях действа твоята съдба.

Имало един човек, когото по време на Втората световна война тъкмо съдбата посочва с костеливия си пръст. Американският писател Кърт Вонегът. В дните на Арденската офанзива германците го пленяват и откарват в Дрезден. Между 13 и 15 февруари 1945 г. той преживява чудовищните бомбардировки на града. Съюзническите самолети стоварват над 3900 тона бомби и унищожават около 25 000 души. Вонегът се спасява и разказва всичко, че и много повече в своя роман „Кланица 5” (1969 г.). Преди това обаче пише дипломна работа по антропология в Чикагския университет. Рисува графики, дава примери и доказва, че детските приказки имат обща схема и адски много си приличат. Университетските преподаватели отхвърлят идеята, защото им се струва „твърде елементарна”.

Сетих се за Кърт Вонегът, защото той говори за дипломната си работа в сборника „Цветница” (1981 г.). Там писателят дава рецепта за вдъхновение: „Намери тема, която те вълнува и която чувстваш със сърцето си, че интересува и другите.”

Като става дума за разказване, няма как да пропуснем великия Хорхе Луис Борхес. В сборника „Златото на тигрите” (1972 г.) той твърди, че ”Историите са четири”. Първата, „най-древната, е за един укрепен град”. Това е историята на древногръцкия град Троя. Втората е за „едно завръщане”. Завръщането на царя на Итака Одисей, който след края на Троянската война се прибира у дома. Третата е за „едно търсене”. Някой търси нещо – Светия граал или Моби Дик например – и накрая или го намира, или не успява. Последната четвъртата история е за жертвоприношението на Бога. Такава е историята на Христос.

Ако историите наистина са само четири, тогава най-важното не е толкова какво разказваш, а как го правиш. И колко хора ти вярват… Филмите „Междузвездни войни”, „Агент 007”, „Смело сърце”, „Роки” са все добри примери, защото са вълнували, вълнуват и по всичко личи, че ще продължават да вълнуват хората по света. Но все пак оригиналната история е най-впечатляваща. Точно заради това тя се случва всяка година. Мъжът влиза в Йерусалим на ослица. Знае, че първосвещениците искат да Го погубят, но решава да дойде, за да спаси Своя народ. Хората възторжено го приветстват с палмови клонки, хвърлят цветя пред нозете Му и радостно пеят: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.”

Оттогава насам всяка година ние честваме влизането Му в Йерусалим с върбови клонки в ръце и Го приветстваме като Цар на света и Спасител на хората. Носим върбови клонки, защото върбата е първото растение, което се разлиства на пролет. И не са ни нужни доказателства, че Божието чудо се е случило, защото няма по-голяма истина от Вярата.

Утре е Връбница. Или, ако предпочитате, Цветница. Честит празник на всички, които носят имена на цветя! Честито на всички, които нямат нужда „око да види, ръка да пипне”, за да знаят, че там горе някой ни обича. Честити да сте. Осанна!

Снимки – архив

Хорхе Луис Борхес

Младият Джоузеф Камбъл

След бомбардировките на Дрезден, февруари 1945 г.

Джордж Лукас и Стивън Спилбърг – февруари 2013 г.

Джордж Лукас и Марк Хамил (Люк Скайуокър) – март 1976 г.

„Междузвездни войни” (1977 г.) – „Нека силата бъде с теб”.

Книгата „Героят с хиляди лица” – едно от „лицата” е на Люк Скайуокър!

Джордж Лукас (вляво) и професор Джоузеф Камбъл при представянето на пореднато издание на „Героят с хиляди лица”.

Главните герои на „Междузвездни войни” – Люк Скайуокър (Марк Хамил), принцеса Лея (Кари Фишър) и Хан Соло (Харисън Форд).

“Влизането на Христос в Йерусалим” (1320 г.) от Пиетро Лоренцети. Фреска от папската базилика „Сан Франциск”, град Асизи.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.