Дидо от Д2 се класира за финала на „Фермата“!

Учени от БАН предлагат нов психотест за шофьори

Заев: Армията на Косово се появява в неподходящо време

В 75 училища у нас вече няма хартиен дневник

Турската армия готова за операция в Сирия Ердоган: САЩ да изтеглят кюрдите

Борисов: Нито веднъж не съм застанал срещу решение на президента Май месец ще има европейски избори и ще видим кой колко струва, каза премиерът

По 12 години затвор за мъжете, измъчвали таксиметров шофьор във Врачанско

Задължителна ясла за деца от гета в Дания Неспазването на закона лишава от детски надбавки

Министерството на културата официално се присъедини към проекта ТРАДУКИ

Меркел подкрепи мерките на Макрон за справяне с протестите

Шокиращи сметки за топла вода изненадаха търновци

Никола Василев е новият изпълнителен директор на БДЖ

Ирландският парламент разреши абортите

Биг Бенд- Благоевград и музикално училище „Престо” подариха коледен концерт на жители и гости на града

Харчим 275 лв. на човек за празниците Цените са със 7-11 на сто по-високи спрямо миналата година

Българският Великден

През април 1941 г. към Родината се връщат по-голямата част от Вардарска Македония, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието

На 19 април 1941 г. – срещу Великден, 5-а българска армия навлиза в Македония, посрещната като освободителка. Навръх Великден – 20 април, в Беломорието се разгръщат войските на

2-ра армия. Това е Българският Великден! 39 756 кв. км изконни български земи с

1 875 904 българи се връщат към Родината. Те са предадени за „временно администриране“ на България, като окончателната граница ще бъде определена след края на войната.

Църковните камбани бият в цяла Македония, хиляден народ посреща с цветя, знамена и народни тържества българската войска. Посрещането в Скопие е внушително и тържествено. 100-хилядният град е украсен с български знамена и транспаранти с надпис „Добре дошли, братя!“. Войската е окичена с цветя. Хората се прегръщат и си честитят: „Христос воскресе, Македония!“

В репортажите на в.“Утро“, “Зора“ и „Македония“ четем: „По всички улици на Прилеп потече огромна река от хора на път към гарата. Когато влакът пристигна, гръмогласно „Ура“ отбеляза появяването на българската войска. Някои плачеха от радост, други се качваха във вагоните, прегръщаха и целуваха войниците. Цветя хвърчеха отвсякъде!“ Фелдфебел Б. Райнов, който влиза в града с първите войскови части, казва: “Никога досега не бяхме изживявали такава радост, такова щастие, каквото беше посрещането в Прилеп!“ Журналистът Васил Сеизов пише: “Смрачаваше се, когато влязохме в Кавадарци… Милото ми родно място! Не съм го виждал от 14 г. Тук са майка, татко, братя и сестри. Ето затвора, в който прекарах последното си идване тук. За „страшното престъпление“ да говоря на български език прокурорът ми поиска 20 г. затвор… По-възрастните познавам, но младите – не. Не познах и по-малкия си брат, когото оставих на 8 години!…” Вестник „Зора“ пише: „Надали старопрестолният град на Самуила е преживявал някога по-голяма радост и надали над сините води на Охридското езеро са отеквали по-бурни и възторжени гласове от тези при посрещането на българската войска в Охрид!“… „Като мълния се разнесе вестта, че цар Борис идва в Щип, пише вестник „Утро“. Откъм горния край на града се зададе царският автомобил. Застанал прав, царят преминава през легендарния град, обсипан с цветя и посрещнат с „Ура“. Царицата също изиграва своя ход – италианските власти връщат окупираната от тях българска светиня Охрид.

Под българска администрация попадат по-голямата част от Вардарска Македония, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западната граница със Сърбия. В продължение на близо 4 години (1941-1944) България постига своето национално обединение, въпреки че по време на война не се решават националните въпроси. Въведено е българското законодателство, определят се трите области и техните административни центрове – Скопие, Битоля и Ксанти. Възстановяват се българските църковни епархии и училища, открити са първият университет и Народен театър в Скопие. Формира се 5-а българска армия с щаб в Скопие, съставът на която е близо 80% от местни младежи. Започва строителството на жп линията Куманово – Гюшево – Симитли – Горна Джумая (Благоевград). От държавния резерв са заделени значителни количества храни и продукти на стойност близо 4,5 млрд. лева, или 60% от държавния бюджет за 1939 г.

Обединението на България през пролетта на 1941 г. е исторически акт, който не може да бъде отминат и забравен – това е законен стремеж в борбата на българите за национално обединение. Може би в обединена Европа и по света българите и българските общности ще получат по-голяма възможност за едно не само виртуално общуване, но и за съхраняване на българските идентичност, култура и традиции.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.