Шофьор заби кола, пълна с туби с бензин, в болница в Кънектикът

“Милан” пак би “Лудогорец”

Борисов вечеря с лидери в Белгия Срещата се проведе в замъка Хертохинедал край Брюксел

Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Защо Западът не разбира Русия*

Западният човек смята, че “царят” е поставил всички на колене, а в Русия – че “царят” е изправил всички на крака

Американският журналист Тим Кьорби, наблюдател на RT, който от 2006 г. живее в Русия, разсъждава защо Западът не разбира Русия на примера на карикатурите на “Шарли ебдо”.

Руснаците имат свой вариант на всичко, което прави Западът. Дори неотдавна излезе списание “Алексей HEBDO” с карикатури на руски опозиционери. Това според мен може да се смята като реакция на консервативно настроените руски граждани на скандалните публикации на ултралибералното парижко списание “Шарли Ебдо”.

Стилът на карикатурите на “Шарли” не е нов за руснаците. Но те продължават да питат “Защо е направено това?” и “С каква цел?” И като “чуждестранна звезда” в Русия аз продължавам да получавам такива въпроси от зашеметените руски граждани.

Представете си, че вие сте американец от XIX век. Вашите предци са напуснали стара Европа, където обидата на краля и богохулството са наказвани жестоко. Във вашата историческа памет още е жива картината на изгорените на клада. Предците на съвременните европейски влизат в цивилизованата епоха на Възраждането от “тъмните векове” на страшното Средновековие. По-късно Западът открива Просвещението. Точно този исторически път обяснява защо днешният американец, както и неговите предци през ХIХ век, е убеден, че всичко е станало по-добре и избраният курс е верен. Кървавите “тъмни” векове няма да се върнат никога, гаранция за което са либералните свободи, които са ни направили независими от църквата и краля.

Така се формира представата, че всички, които все още не могат безнаказано да оскърбяват краля и църквата, се намират на примитивно ниво на развитие.

Сега да погледнем признаците, по които децата на Просвещението разбират, че имат свобода на словото. В по-миналия век като американец вие сте се чувствал много свободен, рисувайки карикатури на президента, критикувайки свещениците и потъпквайки образа на папата. Това са все неща, които преди са били забранени, а сега вие може да ги правите открито. У вас се формира представата, че всички, които все още не могат безнаказано да оскърбяват краля и църквата, се намират на примитивно ниво на развитие. По този модел се формира манталитета на днешната западна цивилизация, в това число и на парижките либерали, които изпитват гордост за “Шарли”. Като оскърбяват пророка, те показват на всички “примитивни” своето културно превъзходство.

Един англичанин, независимо от своето образование, може да говори каквото си иска за кралицата. Затова, когато пристигне в Тайланд, неговото подсъзнание вижда навсякъде признаци на “тъмните векове” и “раболепие” към управляващата династия.

Когато либералният Запад чу “молитвата” на Pussy riot, той бе във възторг. Бе използван разбираем за него прийом, “молитвата” беше произнесена на западния исторически език., на който демонстрацията на хулиганство е признак за свобода. Според Запада наказанието на девойките е било абсолютно недопустимо, защото то е признак за това, че Русия със своите свещени институции, с недосегаемия патриарх и силния крал си остава в “тъмните векове”.

От тази гледна точка силният Путин е символ на репресия – “Ако в миналото нашите крале са ни потискали, то така правят всички крале!” Обърнете внимание, че западната преса непрекъснато пише, че в Русия има репресии, без да се дават примери. А когато един западен човек казва нещо позитивно за Путин, винаги прави уговорка: “Знам, че Путин прави много лоши неща, но…” Заради това, че в западното съзнание образът на Русия се асоциира със собственото “тъмно” минало, един европеец или американец е убеден, че тези “тъмни неща” задължително присъстват в Русия.

В Русия обаче не е имало такова рязко разграничение между Средновековието, Ренесанса и Просвещението.

Руският свят и до днес не е напълно убеден в правилността на избрания исторически път. В Русия може сериозно да се разсъждава дали “революцията беше необходима?” или “Може би щеше да е по-добре, ако не бяхме развалили Съветския съюз”. На Запад ще изглеждаш най-малкото абсурдно, ако кажеш нещо от рода на “При абсолютната монархия може би е било по-добре”.

Един човек с руски манталитет не може да види демонстрация на свободата на словото в карикатурите на “Шарли”. За него осмиването на религиозни символи не е признак за цивилизованост. Според него такива картинки опасно разделят обществото, провокирайки безсмислен конфликт. Една голяма империя, в която живеят различни етноси, не би могла да съществува с разбирания за свобода на словото като на “Шарли”. Руският свят търси свобода в единството.

Западният човек смята, че “царят” е поставил всички на колене, а в Русия – че “царят” е изправил всички на крака.

Заглавието е на редакцията

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете