(Не)обикновени хора: Павката Драганов и мотора

Източноевропейското първенство по мотоциклетизъм на писта в клас „Формула-600“ е на път да бъде покорено от 27-годишния Павел Драганов. Ловчанлията, в чиято кръв бензинът е в изобилие, ще се бори за първото място утре, 14 юни в състезанието на пистата в Долна Митрополия. В предишния кръг – този в Серес, Гърция, Павел завоюва първото място, оставяйки след себе си водача във временното класиране – сърбина Педа Исидерович.

До тук всичко звучи интересно и гордо, но зад успехите на Павел стои много труд, пот и лишения. За разлика от повечето състезатели в автомобилните спортове, той не разполага със спонсори. Подпомага го единствено неговият приятел Пенко Михайлов. За да следва целта, превърнала се в начин на живот, състезателят разчита на собствения си труд и средства, и постига нови върхове.

Страстта по високите скорости за 27-годишния ловчанлия не датира от сега. Закърмен с адреналин в семейство на автомобилен състезател, още на 5 години Павел избира картинга, пред детските играчки, а на 7 вече печели 3-то място на републиканското във Варна. На първо време се състезава в клас 50 кубика, после в 100 кубика „Джуниър“. Това са картинг машини без скорости, с центробежен съединител. Така цели четири години. По думите му, поради липсата на картинг в Ловеч е участвал в отбора на Плевен.

Макар още невръстен тийнейджър ревът на картинга не е достатъчен за него и на 13 години се качва на 125-кубиков мотоциклет Cagiva Mito. „Имах нужда от повече адреналин и да бъде на две колела“, спомня си младият състезател. Чувството, за което говори с особена емоция, той сравнява с едно от най-великите в живота си. Последват дни и нощи каране и изучаване на особеностите на мотора. „С него научих всички важни стъпки за управление – завиване, спиране, овладяване“, допълва мотористът. Почувствал се по-сигурен във възможностите си, след 3 години Павел преминава на по-висок клас мотоциклет – 250-кубикова Yamaha. Кара я 5 лета. Така допреди три години, когато се качва на 600-кубиково Kawasaki, с което се състезава и днес.

Заслепен от адреналина и емоцията, Драганов решава да участва в републиканското по мотоциклтизъм на писта. Оказва се, че младокът, чиято подготовка са хилядите километри и стотиците падания, печели 3-то място в миналогодишния календар. Праг за мечтите му обаче няма. Като на шега отишъл да гледа кръг от източноевропейския шампионат в Серес, той се записва за участие през следващия сезон. Минава всички тестове, взема лиценз и за всичко плаща от собствените си пари. Воден от тръпката на голямата писта, Павел работи цяла година и спестява средства, за да осигури заветните 1500-2000 лв. на състезание. „Всяко едно излизане на пистата означава нов чифт гуми, гориво, транспорт и ако трябва да се прави, както го правят другите, още един чифт и за тренировките“, признава мотористът. Но, заради недостига на пари, той се лишава от подготвящите за състезанието обиколки и директно се впуска в надпреварата.

Въпреки непрофесионалната подготовка, въпреки малкия бюджет, на 10 април т.г. Павел Драганов печели първото място в Серес, Гърция. В знак на благодарност подарява спечеленото отличие на своя благодетел Пенко. Първото място на Серес го прави претендент за златото в тазгодишния календар на „Формула-600“. Само две точки го делят от върха във временното класиране.

За да поддържа нормален стандарт на живот и да следва мечтите си, Павел работи по 12-14 часа всеки ден. От ранни зори запретва ръкави като механик в местен автосервиз, а след работа помага на приятели. От тежката работа ръцете му са целите в рани. Но той не се оплаква, казва, че е дреболия.

Сам ремонтира и поддържа и мотора си. Намирам го в сервиза на приятел, залегнал над електриково-зеленото Kawasaki, с памучена кърпа и го почиства. Внимателно. Готви се за следващото състезание. Казва, че текат последни приготовления и е готов за старта.

Да поправя автомобили не е само работа за мотоциклетиста. Баща му Венцислав Драганов е ветеран в автомобилизма, състезавал се в миналото в рали шампионата на страната. „Още като дете баща ми ме запали по високите скорости и автомонтьорството, явно тази страст съм я наследил от него“, разказва Драганов-младши.

По подобие на 2 милиона българи, през 2006 година заминава за Италия и започва работа като механик. Така допреди 2 години, когато го съкращават от работа и това го принуждава да се завърне в родината. Казва, че е работил какво ли не – като дървар, като сервитьор, като барман. „За мен няма срамна работа. Никога не ме е плашил трудът“, категоричен е Павел. Припечелените с много пот средства той разпределя стриктно. Внимателно пресмята всяка стотинка, необходима му за мотоциклетизма и да преживява. Отделя средства и за дъщеричката си Мария.

Питам го какво му взема мотоциклетизмът, при което той се усмихва - „Нищо, той само дава, не може да взема.“ За него дори времето, което дава да практикува любимото си занимание, не е загубено. За натоварения си начин на живот и липсата на свободно време получава разбиране и подкрепа от най-близките си. Твърди, че спортът възпитава и един ден, ако детето му има желание да се занимава с моторен спорт, той не би го спрял. „В спорта има строги правила, които си длъжен да следваш. Всеки момент, в който правиш компромис с тях – губиш. Понякога загубата може да бъде фатална“, подчертава Павел и допълва, че на спорта и семейството дължи съхраняването си като човек.

Оказва се, че моторният спорт не е единствената дисциплина, която Павел Драганов е практикувал в своя живот. Още като ученик – от 3-ти до 10-и клас, той е част от редиците на детско-юношеския отбор на „Литекс“ като вратар. Показва ми и снимки от финала в Ерфурт, където печелят първо място на международен турнир през 1999 година. Споделя, че футболът му липсва, но играе, когато има време и възможност. Разказва, че преди няколко дни е взел участие като вратар в срещата с приятелите на селекционера на „Литекс“ Красимир Балъков между отборите „Приятелите на Балъков“ и „Каталунците“.

„За да бъдеш добър в какъвто и да било спорт, трябва да тренираш, да се развиваш и усъвършенстваш“, заявява младият ловчанлия и допълва, че за съжаление в България няма писта за мотоциклетизъм, на която любителите на този спорт да изливат всичката емоция и страст към карането.

„По градската и републиканската пътна мрежа има много опасности. Пешеходци, коли, камиони, мантинели, неравности, които правят карането на мотор изключително рисково както за водача, така и за другите участници в движението“, категоричен е той. Според него, ако се построи подобно съоръжение, то би било едно от най-доходоносните у нас, поради високата страст към спорта на запалените мотористи.

Към всеки един, който посяга към ключовете на пистов мотор, Павел има един простичък съвет: „Забравете шосето, отидете на писта, макар и в Гърция. Така ще запазите своя живот и този на много невинни хора. Мотоциклетизмът е удоволствие, практикувайте го разумно.“

Коментари

Задължително поле